BOTEVPLOVDIV
02-27-2008, 21:47
Здравейте на всички!
Тази година смених града в които живея.Беше ми (и още ми е) много трудно да свикна с всички промени,а и си нямах никои,които да ме подкрепи.
Понеже съм доста общителна бързо завързах приятелства в училище,но с никои не бях по-близка,че да мога да споделя тревогите си.Всеки ме познава като едно вечно усмихнато момиче,което е безгрижно и щастливо...
...Тогава се появи Той .. Бях Го виждала,но не Му обръщах внимание,понеже Той е от типа момчета, които не могат да бъде само с 1 момиче,а и търси само забавление и никога не му пука дали наранява някои с това негово си държание... Не му обръщах никакво внимание,въпреки,че той определено показа,че има интерес.. Доста дълго не се отказа от мен и доста продължително ме 'сваляше'.. А,аз гледах да не обръщам внимание на комплиментите,подаръците и цялото внимание което ми обръщаше..Но един ден се подадох.. Реших,че е мой ред малко щастие да получа.. Всичко започна на шега... Но лека полека тази шега,започна да значи нещо за мен... 6 месеца и поливана продължи връзката ни.. В която той ме накара да повярвам в себе си,да повярвам,че някой ден мечтите ми може да станат реалност..Подкрепяше ме за всичко и чрез неговата не угасваща вяра успях да постигна много свои желания.. Знам,че държаше на мен.. И беше само с мен.. Всички се възхищаваха на това колко добре се разбираме...Знам,че времето през което бяхме заедно, не е много,знам,но той сякаш ме омагьоса..
Само,че Моят Принц прекрати връзката ни,понеже искал повече лична свобода... бяхме разделени близо месец,през което време аз не спирах да мисля за него..имах чувството,че света ми е празен когато Той не е до мен..
На 14 февруари Той дойде при мен.. Помоли ме да поговорим и ми обясни,че много съм му липсвала и че ме обича много.Помоли ме да му дам шанс... Събрахме се отново.. Бяхме щастливи,много щастливи...
В момента сме във ваканция,той не е в страната и не сме се чували от 5 дена... Денят преди да замине бяхме заедно от сутринта,чак до вечерта когато го изпратих до летището... Обеща ми като си дойде всичко да продължи да бъде перфектно...
Мразя го, понеже го обичам - толкова много..Мразя и себе си, понеже позволявам на някой да ми влияе толкова много.. За първи път ми е така... Сякаш имам нужда от него за да живея... А това не е възможно!
Някои мои приятели ме съветват,да запазя достойнството си и сега когато се видим след ваканцията да поискам аз да се разделя с него.. Те ме убеждават,че той само си играе с мен и ме използва...
Други мои приятели (включително и моето сърчице) ме съветват наистина да му дам шанс,дори и после да ме нарани още повече... Толкова е трудно,нов град,нови хора и никои не иска да ти подаде ръка,никои не иска да те изслуша,всеки е зает само със своите си проблеми. ТОЙ беше първият човек който ми показа,че има и добри хора. Той беше 1 човек,който ме изслушваше и който ми подаде ръка и ми помагаше в трудностите...
Моля ви кажете мнението си,кое е по-важно според вас - капката гордост,която мога да си запазя или мъничкото щастие което имам когато дори и рядко съм с него...?!
Тази година смених града в които живея.Беше ми (и още ми е) много трудно да свикна с всички промени,а и си нямах никои,които да ме подкрепи.
Понеже съм доста общителна бързо завързах приятелства в училище,но с никои не бях по-близка,че да мога да споделя тревогите си.Всеки ме познава като едно вечно усмихнато момиче,което е безгрижно и щастливо...
...Тогава се появи Той .. Бях Го виждала,но не Му обръщах внимание,понеже Той е от типа момчета, които не могат да бъде само с 1 момиче,а и търси само забавление и никога не му пука дали наранява някои с това негово си държание... Не му обръщах никакво внимание,въпреки,че той определено показа,че има интерес.. Доста дълго не се отказа от мен и доста продължително ме 'сваляше'.. А,аз гледах да не обръщам внимание на комплиментите,подаръците и цялото внимание което ми обръщаше..Но един ден се подадох.. Реших,че е мой ред малко щастие да получа.. Всичко започна на шега... Но лека полека тази шега,започна да значи нещо за мен... 6 месеца и поливана продължи връзката ни.. В която той ме накара да повярвам в себе си,да повярвам,че някой ден мечтите ми може да станат реалност..Подкрепяше ме за всичко и чрез неговата не угасваща вяра успях да постигна много свои желания.. Знам,че държаше на мен.. И беше само с мен.. Всички се възхищаваха на това колко добре се разбираме...Знам,че времето през което бяхме заедно, не е много,знам,но той сякаш ме омагьоса..
Само,че Моят Принц прекрати връзката ни,понеже искал повече лична свобода... бяхме разделени близо месец,през което време аз не спирах да мисля за него..имах чувството,че света ми е празен когато Той не е до мен..
На 14 февруари Той дойде при мен.. Помоли ме да поговорим и ми обясни,че много съм му липсвала и че ме обича много.Помоли ме да му дам шанс... Събрахме се отново.. Бяхме щастливи,много щастливи...
В момента сме във ваканция,той не е в страната и не сме се чували от 5 дена... Денят преди да замине бяхме заедно от сутринта,чак до вечерта когато го изпратих до летището... Обеща ми като си дойде всичко да продължи да бъде перфектно...
Мразя го, понеже го обичам - толкова много..Мразя и себе си, понеже позволявам на някой да ми влияе толкова много.. За първи път ми е така... Сякаш имам нужда от него за да живея... А това не е възможно!
Някои мои приятели ме съветват,да запазя достойнството си и сега когато се видим след ваканцията да поискам аз да се разделя с него.. Те ме убеждават,че той само си играе с мен и ме използва...
Други мои приятели (включително и моето сърчице) ме съветват наистина да му дам шанс,дори и после да ме нарани още повече... Толкова е трудно,нов град,нови хора и никои не иска да ти подаде ръка,никои не иска да те изслуша,всеки е зает само със своите си проблеми. ТОЙ беше първият човек който ми показа,че има и добри хора. Той беше 1 човек,който ме изслушваше и който ми подаде ръка и ми помагаше в трудностите...
Моля ви кажете мнението си,кое е по-важно според вас - капката гордост,която мога да си запазя или мъничкото щастие което имам когато дори и рядко съм с него...?!