Спешно тема за Робинзон Крузо

[CSKAFENKA]

Темата ми е за утре и е "Мотива за преобразяването на безлюдния о-в от Робинзон"

[kuklichka_bg]

Мотивът за пътуването на Робинзон Крузо, интерпретатиран от
Даниел Дефо”


Следвайки идеите на Просвещението, Даниел Дефо създава роман, в който човекът и неговият разум са в центъра на художественото изображение. “Робинзон Крузо” е не само интересен приключенски роман, но и носи дълбоки послания и утвърждава модела за човешко поведение.
Първичният и вечен изследователски дух, закодиран във всеки човек, е основният мотив в “Робинзон Крузо” от Дефо. Главният герой преминава през множество изпитания, докато стигне до своето духовно прераждане. Съдбата му на корабокрушенец бързо променя първоначалните му подбуди и безотговорни младежки мечти.
Осемнадесттгодишният герой има желания и амбиции, които са свързани с най – обикновеното човешко любопитство. Желае да види новото, да се докосне до далечни земи, да пътува и да отправя взор към необятността на морето. Такова поведение е напълно нормално за младежкия му темперамент. Никой не може да го откаже от намеренията му, защото той вярва, че осъществяването им ще го удовлетвори и ще се почувства щастлив като човек, сбъднал мечтите си. Оказва се обаче, че щастието не идва тогава, когато човек мисли, че го е постигнал.
Като всеки млад човек, Робинзон иска да се освободи от опеката на родителите си и да поеме по своя житейски път, разчитайки на собствените си сили. Той обаче не преценява огромното разминаване между това свое желание и реалните си възможности. Робинзон е разглезен от богатото си семейство, непривикнал на труд и на несигурност. Затова струпалите се беди над неговата глава са още по – смазващи, отколкото за всеки друг.
Робинзон Крузо се стреми към нови “пространства” в личния си живот. Не се примирява с установеното и вече познатото. Изпитва вътрешна необходимост от промяна. Търговският усет на рода, наследен и от Робинзон, е в хармония с повелите на сърцето му. А това е водещ принцип на Просвещението: хармония между “главата” и “сърцето”, т.е. между разума и емоцията, за разлика от Класицизма, при който дългът и емоцията са противопоставени.
Робинзон Крузо сам избира съдбата си. Неспокойният му дух го тласка към приключения, за които се изисква мъжество и воля на характера. В неговата природа говори не авантюристът, а търсещият нови пространства за личностна изява човек на просвещенския XVIII век в Англия. Той търси своята непозната земя, своя обетован “остров” на щастието. Незнайният свят на човешката цивилизация е необятен. Към него се усремява Робинзон, готов да приеме предизвикателствата на изменчивата съдба в името на нови знания и опит. Той е човек, готов да промени и себе си, и познатия обществен модел на съществуване.
В лицето на Робинзон Дефо доказва силата и непоколебимостта на човека, способността му да превърне една крайно негостоприемна среда в свой дом и същевременно да намери “самия себе си”. Авторът застъпва позицията, че човек опознава истински себе си, едва когато попадне в екстремни обстоятелства. Пътуването на младия Робинзон, от което той очаква да получи лесно придобито богатство, го отвежда за дълго в един свят на самота, изпитания и ежедневна борба за оцеляване. По принцип, пътуването е мотив, познат от най – древни времена, който винаги се е свързвал с новото, необятното и опасното, но най – вече със себеизграждането. Именно трудностите каляват волята и правят човека по – силен, по – мъдър и по – способен, отколкото той самият е очаквал това.