ScionOfStorm
03-01-2008, 08:28
"Мисъл"
Казват, че вярата крепи душата.
Нека нанеса моя щрих.
Нека разсея плътността на маранята.
Нека завихря своя стих.
Страданието е сила на ума.
На съзнанието, на индивида.
Мъката е величавостта на стила
На живот, побеждаващ дори Темида.
Стига да го преодолееш.
Стига да го вземеш пламтящо в себе си.
Стига за мрака да копнееш.
Стига да бродиш в обречените му земи.
Фокусирай дейността на всяка твоя фибра
Да го приеме и да го обгърне.
Защото по-велико е то дори от Хидра
И в монумент вечен ще те превърне.
И ти ще си над всички Богове.
Над хората и над света.
Мракът ще те притегля. Ще те зове.
И не ще видиш ти мира.
Като се замислиш
Не ти и трябва той.
Стига да го обмислиш
Ненужен ти е и покой.
Ти си вечнобудният
Усетил Повика.
В страданието загубеният
Носещ нему Вика.
Казват, че вярата крепи душата.
Нека нанеса моя щрих.
Нека разсея плътността на маранята.
Нека завихря своя стих.
Страданието е сила на ума.
На съзнанието, на индивида.
Мъката е величавостта на стила
На живот, побеждаващ дори Темида.
Стига да го преодолееш.
Стига да го вземеш пламтящо в себе си.
Стига за мрака да копнееш.
Стига да бродиш в обречените му земи.
Фокусирай дейността на всяка твоя фибра
Да го приеме и да го обгърне.
Защото по-велико е то дори от Хидра
И в монумент вечен ще те превърне.
И ти ще си над всички Богове.
Над хората и над света.
Мракът ще те притегля. Ще те зове.
И не ще видиш ти мира.
Като се замислиш
Не ти и трябва той.
Стига да го обмислиш
Ненужен ти е и покой.
Ти си вечнобудният
Усетил Повика.
В страданието загубеният
Носещ нему Вика.