krisi_bep
03-03-2008, 10:19
Съвременните превъплъщения на Бай Ганьо
Напоследък българинът често борави с иронията. Понякога се чудя дали тази черта – да умее да се присмива, не му е вродена. След това обаче се досещам откъде е тръгнало всичко – от живота. Да, той със своите трудности и несгоди е направил от народа ни изкусен шегобиец, който често се надсмива дори над себе си.
Така се ражда и „митът” за бай Ганьо. Но Алековият герой не е част от фолклора ни, той е нещо повече. Защото макар и често осмиван, той отдавна е излязъл от страниците на книгата и дори днес можем да го видим да се разхожда сред хората. Бай Ганьо не е измислица, не е плод на авторовото въображение. И когато е създавал образа му, Алеко едва ли е разбирал каква неизличима следа ще остави в съзнанието ни с тази „карикатура” на българина. „Простотията ходи по хората” – този израз сме чували толкова пъти... а дали сме осъзнали какво точно е искал да каже мъдрият ни народ с това? Силно се съмнявам.
Бай Ганьо пътува из Европа. И не попива нищо от нея. Той просто минава, носейки ценни богатства в дисагите си. Старият континент не успява с нищо да обогати образа на този герой, но затова пък нашенецът съумява да си създаде безспорен имидж сред чужденците. „Келепирът” е важен, затова е хубаво и търговийката да върви. И бай Ганьо дава всичко от себе си. Той лъже, мами, съмнява се в честността на другите (може би защото знае колко пъти той самият е казвал истината!) и не позволява никому да се докосне до скъпоценното розово масло. Прав е. Българинът е тъпкан с векове. И може би затова е успял да си създаде доста удобна черупка – пропускани вътре биват само „своите”, а всеки чужд и съмнителен тип бива отминат пренебрежително.
Бай Ганьо днес... е търговец. Той обича парите, стреми се към тях. Ламти за чест, за власт, за слава. Борави ловко с измамата, усмихвайки се лукаво на тези, които смята да „прецака”; правейки ниски реверанси на онези, от които зависи – за момента. Защото положението утре може да бъде коренно различно. Бай Ганьо често сменя настроенията, цветовете, той е като „лист отбрулен” – готов е да се метне на всеки попътен вятър... няма значение колко пъти ще сменя посоките. Важно за него е да бъде най-отпред, начело, да ръководи и неговата дума да бъде чута. Той скача, катери се и пада, но винаги започва отначало. И не се предава.
„Кесийката, кесийката – ето где е всичката премъдрост.” – това е мотото на съвременния бай Ганьо. Всъщност няма „съвременен” бай Ганьо. Той винаги е бил един и същ. Единственото нещо, което търпи промяна у него през годините, е гардеробът му – първо заменя грубия калпак и антерийката с фраг и вратовръзка, а днес се разхожда по улици и булеварди в моден костюм и лъснати черни обувки. Возят го (превозват все така обемистото му туловище!) с мерцедеси, защото егото му също трябва да бъде подхранвано с нещо. Бай Ганьо не познава втората употреба – за него само най-доброто, първокачественото. И всеки би бил щастлив да се види на негово място, но само за момент. Защото човещината у този герой на всяко време... като че ли липсва. Нему са чужди всички прости добрини и жестове, които правят дните ни по-светли. Той като че ли страда от алергия към малките, ценните неща в живота, развивайки дълбоко чувство на привързаност към простащината и показността.
Ние все още се надсмиваме над неговата дребнава пресметливост, трезв прагматизъм и бедна душевност – нещо, което сме правили винаги. Но никой не се заема със задачата да превъзпита бай Ганьо. Всъщност възможен ли е успехът на подобно начинание? И смее ли някой да опита? Дали ще се намерят желаещи, които от колене до лакти да нагазят в мизерията на една душа, отвратила се от себе си..... Поклащаме недоволно главите си, но до там.
Бай Ганьо съществува! Той е тук, крачи смело в това наше сега и прави плановете си да дочака и общото ни утре! И не може да бъде изтрит, зачеркнат, премахнат от тази реалност. Той просто съществува, битува, шмекерува. Надлъгва се с живота пак и пак, и пак. И спечеленото никога не му е достатъчно. Иска още и още, и още. Разбираемо е. Ние имаме мечти, той има цели. Ние затваряме спокойно очите си в очакване на съня, а неговите клепачи мигат нервно, пресмятайки проценти и печалби. Бай Ганьо завинаги ще си остане величаещ се дребен търговец, просещ съчувствие и не получаващ разбиране. Защото ние знаем защо той е такъв, но не приемаме поведението му, не правим нищо, за да променим нещата. Съпричастни сме на една общонационална трагедия, която има преди всичко общочовешки характер. Защото бай Ганьо е колективен образ – той не е чисто българска, запазена марка. И макар роден в нашата родина, броди смело по света и приема всевъзможни образи. По какво се познава ли? По гладния, празен блясък в очите - блясък за чест, за власт, за слава. Нещо, което той винаги е получавал – историята му е отдала заслуженото, но на каква цена? Може би точно това трябва да се опита да пресметне нашенецът, преди да заспи... и тази вечер.
Явлението бай Ганьо днес
Книгата на Алеко Константинов „Бай Ганьо”е оригинална и неповторима.В образа на бай Ганьо е описано всичко негативно,присъщо на българина,балканеца,на човека изобщо.Подзаглавието на книгата е „Невероятни разкази за един съвременен Българин”Тя е писана през 90-те години на 19 век,но това не пречи тя да бъде актуална и в 21 век,защото както тогава така и сега има хора с подобно поведение на бай Ганьовото.
Бай Ганьо е алчен.Той е скъперник,егоист,лукав хитрец и лъжец,лицемер,има огромно самочувствие,причина за което е неговото материално състояние.Той е богат търговец,във всичко търси облага,иска да удари „кьоравото”.Ганьо е още грубиян,простак,нечистоплъ тен,нахален,невъзпитан,агр сивен,безпардонен,поддава се на низките страсти.Такива типове поведение се наблюдават и в наше време.
В почти всеки от нас има някои черти от поведението на Алековия герой.Навсякъде около мен виждам хора,които се държат невъзпитано-в автобуса,във влака,в училище,на улицата и къде ли още не,дори и някои възрастни се държат невъзпитано.Наскоро имах един такъв слчай:в автобуса имаше един възрастен човек на около 70 години и аз станах той да седне,но той ми се развика:”Ти какво?!Да не мислиш че немога да си седя на краката,а? Направо нямам думи.казах си само –бай Ганьо.Такива хора все търсят начин и нещо,с което да засегнат друг.Те са грубияни,лицемери и простаци.В наше време такъв тип „възпитание”се среща най-често,причината за което е неизвестна,а може би тези хора да нямат самочувствие и да си го повдигат,катио засегнат някой друг.Тези хора са съвременните бай Ганьовци.Те проявяват доста черти от характера на своя пра роднина Ганьо Балкански.Ганьо Сомов с когото се запознаваме в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад” на изложението в Чикаго е прототип на Ганьо Балкански.
Бай Ганьо е събирателен образ на отрицателните чрти на българинаматериализъм,пра матизъм,хамелеонщина,неве ество,арогантност.Героя е пълно отрицание на Щастливеца.
Четейки произведението,ние правим сравнение между героя и неговия автор и се опитваме да приличаме на щастливеца и да се поправим,ако имаме черти от поведението на бай Ганьо Балкански,а ние в нашия характер имаме малко и от поведението на бай Ганьо
Образът на бай Ганьо продължава да живее,символизирайки моралния упадък на едно общество в преход.
Бай Ганьо е лъжец,грубиян и лицемер.Той е необразован,невъзпитан,нах ален и агресивен.За съжаление може да се каже,че точно тези „качества”описват по-голяма от днешното младо поколение.Например учениците си извиняват отсъствията,подправяйки лекарски бележки,първи приятеки се псуват за д гърба си.Пак учениците.Те отговарят на преподаватели,тряскат вратите,крещят и се правят на много важни.С бодра крачка днешното младо поколение върви към новата „цивилизация”
Възпитание?Уважение?Съобра зителност.”Да,да!”би кзал Алековия герой;”Как ли пък не?”би се изсмял съвременният младеж.
Всеки малко или много е егоист;всеки има заложено в себе си нещо ганьовско.Хората се нараняват и обиждат,без да ги е грижа за другите,държат се така,като никога не биха искали някой да се държи с тях;подхранват си високото самочувствие с нереални умения и знания.Причините за този морален упадък са много.Една от тях е вероятно твърде виталният образ на прародината ни бай Ганьо.
Има ли Бай Ганьовци сред нас ?
Бай Ганьо е недодялан българин с пословичната си безцеремонност и накривения си калпак.При ходенето му в Европа не крие своите национални и морални качества.”Булгар!Булга-а-р!”-се провиква той въпреки своята подозрителност.Откровен до бруталност той казва „Кесийката,кесийката-ето къде е всичката премъдрост...туй борба обществена,идеали и не знам какви глупости-всичко е бошлаф”.В днешния съвременен свят повечето представители на първоначалното натрупване на капитал са именно такива представители на Бай Ганьовия свят.
В борбата за първенство,Бай Ганьо не подбира средства.Той може да бъде и стръвник и суров деспот,и циник,и гнусен мазник.
„Ти ще целунеш ръка,аз-двете ръце;ти ще целунеш скута,аз-краката,ти ще целунеш на друго място,аз-на още по-друго”.
„Да ще султанът да ни даде Македония,че да ти се изтърся аз тебе в Солун,ама догде е нашата партия на власт,че да ти се курдисам аз тебе на митницата”.
След Освобождението,България тръгва по пътя на капитализма.Сега от 15 години България пак е по пътя на капитализма.Същите „достойнства” на Бай Ганьо ги виждаме в нова светлина,по-излъскани,но пак така подли и безцеремонни,духовно празни.Нови герои,чакат да дойде тяхната партия на власт,за да заграбят от държавната баница.Стават богати и след това си купуват образование,стават политици и след това бизнесмени от типа на Бай Ганьо.Седят на държавна служба и искат процент от сделка.Седят на държавна служба и делят пари за полусвършена работа с бизнесмени ала Бай Ганьо. Няма пари за образование,за култура,за лекари,за пенсии,а има пари за палати,джипове и за хора продали душата си на дявола.И това,ако не са превъплащения на Бай Ганьо,здраве му кажете.
Съвременните метаморфози на бай Ганьо
Образът на бай Ганьо е твърде ярък с богатите си черти. Затова е получил и широка популярност като въплъщение на социално, историческото, човешкото, постоянното, ориенталското и българското. Алеко не е забравил, че бай Ганьо е човек. При това българин. И разпръснатите в отделни разкази на книгата черти получават трайно значение, сякаш писателят и тъжно и весело, “безгрижно” осмива източната природа на “новия човек”. Първичен, брутален буржоа – парвеню, здраво тръгнал по пътя на себичния интерес, бай Ганьо е своеобразен отрицател на културата. Той излиза от народа си, но противостои на всичко онова, което е чисто и безкористно, благородно и обществено самоотвержено у нашия народ. Писателят, напипал жилката на един типичен характер с отрицателни социално – битови и национални черти, отива и по далече в художественото си прозрение. И бай Ганьо кристализира като типичен образ на своята историческа среда, на класата си. Героят влиза в живота не само като коректив на трайно отрицателни черти в националната ни душевност, а и като нов сатиричен образ. Образът на бай Ганьо разкрива не само социален тип черти, но имайки и типични национални характеристики е неотделим от българското. Това до голяма степен обяснява и нестихващия интерес към Алековото произведение вече повече от сто години, и съвременното му звучене и днес.
Веднъж завърнал се от Европа, бай Ганьо съсредоточава силите и енергията си в борбата за власт. Ярко проличава безскрупулността му когато прави избори – нищо не е в състояние да спре пълзенето му към върха. Използвайки насилие и измама, героят подготвя изборния си успех. Алеко заклеймява политическата поквара на българската буржоазия, която вместо знаещи и начетени хора, поставя в коридорите на властта послушни марионетки. Днес сме свидетели на некадърното управление, на управниците ни, които вместо да се занимават с важни проблеми като корупцията, здравеопазването и престъпността, се занимава с маловажни проблеми, опитвайки се да демонстрира дейност и да отслужи някак времето си, дадено й от народа, чакайки следващите.
И като журналист бай Ганьо се ръководи от своите нечисти цели. За него вестникът не е орган на обществено мнение и политическа мисъл, не е защитник на народните и държавни интереси, а средство да се обругае политическия противник, да се наклевети личния враг, да се конспирират неприятните на него хора. И в същия момент, когато се кани да използва вестника си за поругаване враговете му, той му поставя заглавие „Народно величие”. Какъв парадокс! Защото за него думата народ не е означавала никога нищо. Напротив – според циничната му философия „народът е стадо, като му завъртиш сопата, каквото искаш ще заиграе”. Тук отново виждаме прилика между героя на Алеко и нашите съвременници, който използват достъпа си до медия, за да оплюят неприятелите си и да съсипят реномето им.
Можем да разгледаме и бай Ганьо, който вечно търси келепира. Тази черта е най- силната прилика между алековия герой и нас самите. Можем да видим последователи на бай Ганьо в големите магазини. Те обикалят промоционалните щандове (понякога и по няколко пъти) и дегустират предоставените им храни, като се опитват да се нахранят и тях. Подобна е и ситуацията , когато тези хора имат достъп до шведска маса. Те не само се натъпкват до пръскане с предложената им храна, а дори се опитват да си вземат за вкъщи. Дори когато пътува в самолет, модерния бай Ганьо се опитва да си открадне я слушалки, я питие, я някое одеялце. Така че модерния бай Ганьо, също като именития си предшественик се старае да „удари кьоравото” при всяка възможност.
Сложният и противоречив образ на бай Ганьо, който във всяко време е предизвиквал много спорове относно своята принадлежност- национален, социален или общочовешки тип е, както и относно своята същност-отрицателен или положителен , остава завинаги увековечен в Алековата творба. По своя замисъл, оригиналност на идеи и стил, това произведение става оригинал - основа за всички последвали го опити.