проект за Шотландия [Архив]

sexa_na_kompleksa

03-03-2008, 17:04

Виж тук:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Шотландия

http://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Шотландия

http://www.journey.bg/guide/guide.php?country=77

И това:

Шотландия
Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години. Първите постоянни селща датират от преди 6 хиляди години. Писменната история на на Шотландия започва с римското завоевание на Британия (съвременните територии на Англия и Уелс), която получава статус на римска провинция и приема името Британия. Част от южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са били земи, свободни от римската окупация наречени Каледония, населена с пиктски и келтски племена, кралства Дал Риад на територията на Аргайл. Пиктия влиза в състава на Фортрия, но историята на Шотландското кралство започва през 843 г., когато Кенет Макалпин става крал на обединеното кралство на скотите и пиктите.
В течение на следващите столетия територията на кралството се е разширила приблизително до територята на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения с уесекските управници на Англия, а също така със силна раздробеност, която, обаче, не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския крал Едмънд I в Стратклайд през 945 г. провинцията е бела предадена на Малкълм I. По време на управлението на крал Индулф (954-962) шотландците превземат крепост, по-късно наречена Единбург — техният първи опорен пункт в Лотиан. По време на управлението на Малкълм II единството на шотландските земи е укрепено. Прелом е настъпил вероятно през 1018 г., когато Малкълм II нанася поражение на Нортумбрия в битката при Карем.
Норманското нашествие през 1066 г. става причина за куп от събития, заради които Шотландия сменя своята галска културна ориентация. Малкълм III се жени за Маргарет – сестра на Едгар Етелинг, претендентът за английския трон, който впоследствие получава подкрепа от страна на Шотландия. Маргарет изиграва важна роля в намаляването на влиянието на келските християни. Нейният син, Дейвид I, става важен англо-нормански управник. Той способства за въвеждането на феодализма в Шотландия и е поощрявал притока на население от Холандия, за да укрепи търговските връзки с континентална Европа. В края на XIII век много нормански и англо-нормански семейства получават като дар шотландска земя.
След смъртта на кралица Маргарита, последната пряка наследница на Александър III, шотландската аристокрация се обръща към краля на Англия с молба да отсъди измежду спорещите претенденти за шотландския престол. Вместо това Едуард I се опитва да установи марионетна монархия и да вземе Шотландия под пълен контрол, шотландците обаче устояват, ръководени от начало от Уилям Уолъс и Ендрю де Морей, поддържащи Йоан I, а след това — Роберт I Брус. Брус заема престола като крал Роберт I на 25 март 1306 г. и удържа окончателна победа над англичаните в битката при Бунокберне през 1314 г. Но след неговата смърт войната за независимост на Шотландия започва наново (1332—1357), в която Едуард Балиол безуспешно се опитва да отвоюва трона от наследниците на Брус с поддръжката на английският крал. В крайна сметка, с идването на династията на Стюардите през 1370-те ситуацията в Шотландия започва да се стабилизира.
В края на средновековието Шотландия е била разделена на две културни зони: равнини, жителите на които говорят на англо-шотландски, и планинска Шотландия, населението на която използва келтски. Въпреки това галоуейският келтски диалект се съхранява възможно най-дълго до XVIII век в отдалечените части на юго-запад, влизащи в графство Галоуей. Историческата равнинна Шотландия в културен план е по-близка до Европа. В планинската Шотландия се оформя една от отличителните черти на региона — шотландската кланова система. Могъщите кланове са съхранили своето влияние даже след „Акта за обединение през 1707 г.
През 1603 г. краля на Шотландия Яков VI наследява английския престол и става крал на Англия под името Яков I. Шотландия обаче запазва самостоятелността си. След Славната революция и свалянето на католика Джеймс II, Вилхелм III и Мария II Шотландия за известно време е можело да избрете монарх-протестант, но под угрозата от скъсването на отношенията с Англия шотландския парламент съвместно с английския през 1707 г. приема „Акта за обединение”. В резултат на обединението е образувано кралство Великобритания. През 1715 г. в северна Шотландия се вдигат две крупни въстания на якобитите, но Хановерската династия устоява. Якобитските претенденти за престола съхраняват популярността си в планинските и северо-източните области.
След премането на „Акта за обединение”, Шотландското просвещение и Индустриалната революция страната става мощен европейски търговски, научен и индустриален център. След Втората световна война Шотландия изпитва рязък спад в производството, но в последните десетилетия се наблюдава културно и икономическо възраждане на региона за сметка на развитието на сферата на финансовите операции и производството на електроника, а също така доходите от добив на нефт и газ на шелфа на Северно море. През 1999 г. са проведени избори за парламент на Шотландия, учреждение което е създадено чрез т. нар. „Шотландски акт” през 1998 г.
В началото на 2000 г. в Шотландия се усилва влиянието на националистите. През 2007 г. Националната партия печели изборите в шотландския парламент, а нейният лидер обявява, че ще се бори за провеждане на референдум за независимост преди 2010 г.