Химичен вапрос ??????? [Архив]

tenaglia

03-04-2008, 20:26

2. АМФЕТАМИНИ
Името амфетамин е съкращение от Алфа-Метил-Фенил-ЕТилАМИН. Много от веществата, които съдържат тази структурна единица, имат действие, наподобяващо това на кокаина. Отдавна са били известни различни растителни продукти, които съдържат амфетаминоподобни вещества, но тяхното широко разпространение датира от времето на Втората световна война. Те не са така престижни като кокаина; често за тях се казва, че "амфетамините са кокаина на бедните."
2.1. ПРИРОДНИ АМФЕТАМИНИ
Преди повече от 5000 г. в Китай са били познати свойствата на тревата ма хуанг, която днес е по-известна като ефедра (Ephedra sinica); заслугата за откриването на нейните свойства китайците приписват на легендарния император Шен Нун. Различни видове ефедра растат в цяла Евразия; тя се среща и у нас, но нашата е бедна на алкалоиди. Ефедрата се е използувала не само като лечебно средство; древните иранци от нея приготвяли свещената напитка хаома - аналог на индийската сома. От ефедрата в края на миналия век бил изолиран алкалоидът ефедрин, чието действие силно наподобява това на норадренапина, който по това време се използувал за лекуване на астма. Ефедринът бързо го изместил, тъй като е по-продължително действуващ, по стабилен и може да се взема под формата на таблетки. Той все още с успех се използува при респираторни заболявания, но понеже има забележими стимулиращи свойства, се смята за допинг. Много спортисти, които са вземали ефедрин уж като лекарство, имат проблеми с допинг-контрола. В такива случаи спортистите обикновено се правят на по-глупави, отколкото са, като твърдят, че са го вземали неволно, без да знаят, че се съдържа в лекарството, което лекарят им е предписал.
Един стимулант, малко известен извън ареала му на разпространение, е т. нар. кат (khat, quat). Това название се отнася както за дървовидното растение Catha edulis, така и за листата му, които всъщност представляват дрогата. Това е най-използуваното възбуждащо средство в Йемен. Етиопия, а напоследък и в цяла Източна Африка. Катът се е използувал в Йемен преди кафето и все още е изключително популярен; освен там той се отглежда и в етиопската провинция Харар, откъдето се изнася в съседните страни. Традиционната употреба на кат се състои в дъвчене на листата и пъпките на растението, но се смята, че те са активни само няколко дни след брането. Според едно изследване, над 80% от възрастното население на Йемен дъвче редовно кат. Листата на ката съдържат вещества. подобни по структура и действие на ефедрина и амфетамина, сред които основните активни компоненти са катин и катинон. Активните компоненти на ката предизвикват интерес и на Запад; катинът и катинонът под различни търговски имена се използуват като средства за подтискане на апетита.
Напоследък на нелегалния пазар се появи един нов продукт; в Русия той е известен като ефедрон, а на Запад като меткатинон или просто кат. Той е няколко пъти по-силен от амфетамина и кокаина и. за разлика от тях, до едно време е бил легален, но вече е довел до смъртни случаи (епидемията започнала от Русия) и е забранен. Меткатинонът се получава при окисление на ефедрин; този синтез е описан в много рецепти, които се разпространяват в средите на дрогаджиите, но тяхното изпълнение изисква твърде сериозни познания и химически навици. Тези, които смятат, че е много лесно да се надрусат като смесят оцет, ефедрин и калиев перманганат, рискуват да попаднат в Бърза помощ с опасност за живота;
неотдавна у нас имаше един такъв случай.
2.2. СИНТЕТИЧНИ АМФЕТАМИНИ
Най-известен сред всички амфетамини, както може да се очаква, е самият амфетамин. Това вещество е синтезирано още през 1887 г., но едва през 1927 г. била забелязана способността му да разширява бронхите, да повишава кръвното налягане и да стимулира ЦНС. Той бил предложен като по-евтин заменител на ефедрина и през 1932 г. излязъл на пазара под името бензедрин. Първоначално той се продавал като аерозолно средство против хрема и настинка, а по-късно с голям успех се използувал за лечение на нарколепсията - рядко заболяване, от което болните често и неконтролируемо заспиват. Първата широка употреба на амфетамина като стимулант започнала през Втората световна война в армиите на Германия, Япония, САЩ и Великобритания. Той бил даван най-често на пилотите при нощни полети. В германската армия преди атака раздавали на войниците шоколад с амфетамин. Японците го давали даже на работниците в промишлеността под лозунга за борба със сънливците и повдигане на духа. Като стимулант амфетаминът има съществени предимства пред кокаина. Неговият ефект е няколко пъти по-продължителен и ефективността му е висока и при перорално приемане. За разлика от трудно достъпния през войната кокаин, синтезът на амфетамина е изключително прост и евтин.
Още през 1940 г. спортистите и бизнесмените открили амфетамина. Сред шофьорите на дълги разстояния той бил известен като шофьорски аспирин и втори пилот; в САЩ транспортните фирми го давали на шофьорите си, които с негова помощ пресичали цялата страна без почивка за сън. След войната много лекари го предписвали за лечение на депресия; комбинацията от амфетамин и барбитурати, за която ще стане дума по-нататък, също е измислена от тогавашните лекари. Метамфетаминьт е бил много популярен в следвоенна Япония, където се употребявал повсеместно; причина за това били огромните запаси от него, натрупани във военните складове, които предприемчиви търговци пуснали на пазара. Много от любителите на кокаин в САЩ и Европа се преориентирали към много по-евтините и напълно легални амфетамини (speed); типичният speedball от 60-те е съдържал амфетамин или метамфетамин плюс хероин. По същото време станала популярна венозната инжекция на амфетамини; за тази цел най-много се е употребявал метамфетамин. Идеята за това дошла от аерозолните опаковки против хрема, чието съдържание някой се сетил да си инжектира във вената. Напоследък този вид употреба е намаляла и се измества от пушенето на крек, но от своя страна, появата на крека е подсказала идеята, че и метамфетаминът може да се пуши.
В някои страни като Швеция амфетаминът дълго време се е продавал без особени ограничения, но в резултат от това някои хора изпаднали в ясно изразена зависимост от него. Тези, които са чели оригиналните отчети, твърдят, че истински зависими са станали само 0.1 % от хората, които са го вземали, но, независимо че данните от т. нар. шведски експеримент са спорни, важното е, че именно те са били използувани за обосноваване на тезата, че амфетаминът е много опасен. У нас той се произвеждаше до неотдавна и авторът помни как някои студенти, и най-вече студентки, го използуваха по време на сесия. Понастоящем легалното му производство е спряно в повечето страни, но, тъй като той се получава лесно, има много нелегални производители.
Амфетаминът е масловидна белезникава течност с неприятна миризма, но в практиката се използува кристалният амфетамин-сулфат, който е добре разтворим във вода. Таблетките за медицинска употреба съдържат умерени дози - обикновено 5 mg. Досега са синтезирани и изпитани стотици амфетаминови производни, но тук ще споменем само най-важните от тях. Метамфетаминът (метедрин, первитин, speed) има съвсем близки свойства и също толкова често е предмет на злоупотреба. Напоследък известна популярност придоби метиламинорексът (euphoria), чиито ефекти са между тези на амфетамина и екстази. В медицинската практика се използуват като антидепресанти и средства за подтискане на апетита други средства с по-малко нежелани ефекти, но някои от тях също са предмет на извънмедицинска употреба. Сред тях у нас най-известните са амфетаминил (апоневрон) и фенетилин (каптагон); други препарати, които могат да се споменат, са фенметразин (прелюдин), фендиметразин (седафамем) и метилфенидат (риталин).