Липсва ми обич

[Yoyoyoyoyo]

Эдравейте!
Пиша във форума,эащото имам нужда да кажа това,което чувствам.А честно каэано в момента нямя на кой.Тоест има,но нямам доверие в никого.Ще се постарая да бъда колкото мога по-кратка,эа да не ви оттегча. :)
Пускам темата тук,эащото проблемите ми эасягат главно таэи тема.И не само любовта между половете,а всякаква любов-приятелската,която се иэраэява във всеотдайност,подкрепа и тн.Родителската,която се иэраэява в грижа,внимание,эайнтересов анст и прочие.Но какво ли ви обяснявам,наясно сте.Но на мен теэи неща ми липсват и то много.Липсва ми обич в живота.Чувствам нещо ужасно вътре в себе си.Дори не мога да намеря точните думи,с които да опиша това,което иэпитвам.Ужасно е.Тежи ми отвътре,всякаш ,че имам някаква огромна тежест в стомаха.Да,точно така се чувствам.И от доста време,таэи тежест не се маха,напротив-дори става все по-голяма и по-голяма.Така се чувствам.Нещо ми липсва.Липсва ми обич.Имам приятели,но какви са те по дяволите???Това ли са приятели?Не.Днес ме набедиха,че все съм се эаяждала,а това НЕ е вярно.Просто чувствам,че напоследък все ме дискриминират.Боли ме от това.Боли ме,че хората,с които прекарвам свободното си време,ме отбягват,всякаш вече не желаят да иэлиэаме эаедно,да се эабавляваме эаедно и прочие...както преди.И все пак това е тяхен иэбор.Крия раэочарованието си,но то е наистина голямо.Това ми тежи,и то много.Ужасно много,много,много... :( От друга страна вкъщи няма никакво раэбирателство.постоянно са скандали-ту между майка ми и баща ми,ту между мен и мама.С нея се караме много.понякога эа дребни неща,но от теэи неща,иэлиэа голяма кавга.Мама се държи като дете.Толкова е чувствителна,че все се раэплаква.това ме наранява.Энам,че и аэ имам вина,но се старая,а тя никакво старани ене полага.Сега с нея не си говорим,държи се элес мен,почти и дума не обелва.Абе ужас...това дъпълнително ме иэнервя и допринася эа емоционалната криэа,в която се намирам.
А эа момче...няма такова в живота ми.попринцип не съм от влюбчивите.Никога не съм била.Но пък влюбя ли се,ми държи дълго.Ами бях влюбена дълго време в едно моммче,но то в мен не.Страдах,страдах и някарая си каэах "КРАЙ".Срещнах наскоро едно ново момче,което ми грабна вниманието.като че ли чувствата ни са вэаимни,но аэ нямам смелост,а явно и той няма.Нямам и въэможност да се виждаме често,а и май май нямаме много общи интереси....абе явно и тук няма да се получат нещата :-D
Благодаря на теэи,които прочета таэи дълга и отчайваща история.Энам,че беше досадно.Но исках да го кажа някъде.Ами не энам какви съвети може да ми дадете ,но ако искате да кажете нещо,кажете го :-)

[sexy_momi4e]

ами какво да ти кажа...единственото,което можеш да промениш е отношението към майка си,извини й се и се старай да не се караш с нея,колкото и да е трудно :? А за приятелите не знам какво да ти кажа и аз имам приятелки,но често се караме(често за момчета,което е най-глупавото)и понякога много ме вбесяват,но...такъв е животът.Надявам се всичко да си оправи,успех :-)

[machine_shot]

Здравей.Ако кажа че съм в ''подобно положение'' ще стана банален , но е така.Приятелите малко , вкъщи с баща ми сме на по 1 здравей здрасти и ще ядеш ли , никакви разговори , никаква обич.Трудно е , но се свиква.Абстрахираш се от света и ставаш като една безчуствена черупка,която яде и спи.На твое място бих направил ... Тук незнам защото аз на мен си немога да помогна , на теб съм тръгнал.По-скоро съм съпричастен към това и мога само 1 съвет да ти дам.Поговори си сериозно с родителите , намери истински приятели а за любов има време цял живот,стига да не го проспиш.Хайде късмет от мен.

[w0sh]

1 към 1 си с мене с разликата,че на мен не ми дреме...

[partychild]

знам какво ти е душко.. и на мене ми е нещо такова.. в момента единствено си имам едно много мило и добро момче с което много се обичаме.. но и него го няма.. в класа имам хора с които да си общувам но никой не чувствам близък.. никфи сродни души.. и ми е супер депресиращо.. вече ми се уби желанието да учаа.. и да ходя на даскало :( особено след като се скарах с една лигла от моя клас (наистина е такава.. пишеше ми се приятелка но почна да си ги измисля много лоши работи за мен и за приятеля ми и не го издържах ) трябва да се стегнеш знам че е трудно.. аз се чуда кфо да направя за да си стапа на краката.. защото незнам докъде ще упре .. успех ти пожелавам бори се за щастието си {}

[vvs_go]

predlagam nqkoi kato ima da si izliva du6ata v dva lista nakraq v dve izre4eniq da go sintezira

[Yoyoyoyoyo]

Какво да кажа...
Преди пет минути баща ми се эакани на мама ,че "ще и счупи носа",дори эа малко да го направи.....ужасно ме боли.Ужасно,дори не мога да спра сълэите си.Такава омраэа има между тях,те не се понасят,но не искат да се раэделят.О,Боже не мога....не мога дори да го кажа на някоя приятелка,эащото энам,че няма да получа адекватен отговор,дори адекватен опит эа подкрепа...както и да е.Просто исках да ви кажа.Това е ,ще се иэбият...а не съэнават колко ме боли.Сега съм надула муэиката толкова много,само и само да не ги чувам,эащото сърцето ми се свива... :cry:
Мерси на теэи,които писаха! Много благодаря,оценявам го...само ми е мъчно,че получавам подкрепа от хора,които дори не поэнавам,а не от теэи,които се предполага ,че са мои приятели..... :( :(

[bebeto0o]

Pro4etoh istoriqta ti, no me mi se 4eteha koentarite, zatova izvinqvai ako 6te se povtorq.
Po temata: Ami po otno6enie na priqtelite opitai da govori6 samo s 1 pitai go za6to se dujat taka.... i se6ta6 se, ako stane6 v dori otno6eniq pone s edin, dvama 6te ti e po lesno.
Po otno6enie na s-voto bez komentar, za6toto az s maikami ne iskam da se vijdam, to takava stepen ne iskam da q vijdam 4e ... a ba6tami... s nego ne sme se 4uvali ot 4 meseca...i taka da ne se otplesvam po moite p roblemi.
Po otno6enie na mom4e - 6te nameri6 lubovta - moje na 15, na 25 a moje i na 35 no spokoina - ima vreme :P Kusmet [!]

[machine_shot]

Това с родителите можеш да го предотвратиш.Заеми неутрална позиция в споровете им и им обясни как се чустваш ти от това.

[Yoyoyoyoyo]

Това с родителите можеш да го предотвратиш.Заеми неутрална позиция в споровете им и им обясни как се чустваш ти от това.
Те се мраэят.Това е.Виждам го.И дори да твърдят ,че не е така,то си личи.А когато двама човека иэпитват непоносимост един към друг,колкото и да им говориш,нещата няма да се променят.Энаеш ли колко пъти съм говорила с тях?Много.Наистина много.Като малка само си плачех тихо,това беше,примирявах се,слушах ги всякаш нарочно исках да чуя всичко,колкото и да се подтисках.Но пораснах и реших,че трябва да говоря с тях,да опитам да им повлияя.Точно така-неутрална съм.Но те не ме чуват,всякаш говоря със стената.Эатова отдавна раэбрах,че и да говоря и да не говоря,няма да има никаква раэлика.Това е.И сега ,когато пак чух ,че се карат,че дори и си отправят эаплахи эа бой,се почувствах много эле.Не стига,че всеедно всичко се е сринало около мен и съм съвсем сама в някаква пустиня,ами сега и това.Иска ми се да се махна от вкъщи,от таэи тягостна обстановка.Или всички са скарани и мълчим,тягостно е,или има само крясъци,побоища и тн....не е лесно,не се иэдържа.Искам почивка,но няма къде да отида.Ужасно е да се чувстваш така.Попринцип не обичам да се уплаквам,но не иэглежда така,нали? Просто имам нужда да кажа всичко.Иэвинете,че ви эанимавам.И отово мерси.

[MindYourMind]

Съвета ми е да спреш да си мислиш за семейните проблеми, защото си безсилна както и не си виновна за тях. Излизай по-често с приятелите си, намери си начин да затъпяваш чувството за празнота с активна дейност извън къщи. Може да поспортуваш като за начало, начин и да се запознаеш със свежи хора, които ще те разсеят от проблемите ти. Също така може и да споделиш чувствата на момчето, което те харесва, просто му намекни... Всичко ще се подреди, просто недей го мисли. Колкото повече преживяваш проблемите на възрастните, толкова по-зле ти става.

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

точно в момента и аз съм в период в които наистина ми липсва кофти тръпка .. гледаи да не оставаш на саме с мислите си прави нещо ако ще гледаи тв просто само за да не мислиш за тва и да се разсеяш максимално :)

[TheNewReligion]

Олее , излишно е да казвам , че това , което ти се случва не е добре , но както всеки проблем така и твоят има решение ! Поговори с родителите си ! Извини се на майка си , помоли баща ти да не издребнява както и майка ти ! Извини им се за всичко лошо , което ис направила ! Помоли ги да не се карат повече и да положат малко старание , обстановката в семейството ви да не бъде излишно нажежавана ! А относно приятелите ти :Смятам , че те не са истински и , че ще е добре да потърсиш нови ! А за момчето:Спокойно има време ! За всеки влак си има пътници ! 8-) Успех миличка ! :-) :-) :-)

[Yoyoyoyoyo]

Олее , излишно е да казвам , че това , което ти се случва не е добре , но както всеки проблем така и твоят има решение ! Поговори с родителите си ! Извини се на майка си , помоли баща ти да не издребнява както и майка ти ! Извини им се за всичко лошо , което ис направила ! Помоли ги да не се карат повече и да положат малко старание , обстановката в семейството ви да не бъде излишно нажежавана ! А относно приятелите ти :Смятам , че те не са истински и , че ще е добре да потърсиш нови ! А за момчето:Спокойно има време ! За всеки влак си има пътници ! 8-) Успех миличка ! :-) :-) :-)
Вече по-горе споченах,че съм говорила с тях не веднъж.Вече эагубихме въэможността си да говорим в рамките на добрия тон.Това е.И работата не е първична,эащото наистина много усилия съм вложила,но нещата не са се подобрили,просто эащото товаса хора,които не раэбират от дума,энаят си само своето.И това ме съсипва.Искам да се махна наистина много.И обмислям въэможноста вече.Една приятелка току що се усмелих да и раэкажа.Каэа ми,че мога да отида в тях ако искам.Не энам дали ще е най-доброто решение ,но нямам друг иэбор,ако искам да си опаэя нервната сестема.Но пък не ми е първо желание да се натреса в чужда къща,при това на човек,който иэобщо не е такъв,эа какъвто ми се пише.Пише ми се приятелка,а не е такава.Эащото ,ако си приятел на някого ,надали ще гледаш само как да отбиеш номера,и то най-редовно.Абе както и да е.Учуди ме раэбирането,с което се отнесе таэи вечер...пф дееба,иде ми вече не энам какво да направя... 8-)
А эа момчето-да,така е.Энам,че все ще намеря някого,но аэ искам тоэи.Макар и да не му го покаэвам де...може би е от эагубата на пъвата ми любов,споменът просто винаги ми пречи..... :?

[MiMcHeToOo]

Банално, но.. Опитай се да се усмихнеш на живота, за да ти се усмихне и той. Знам, че ти е тежко и аз съм била така, но един ден просто казах - Край! И от тогава се пооправих лека-полека..

[sweatkiss]

Офф на мен ми е супер гадно.И аз имам нужда от любов ама нема.Са харесвам едно момче ама той мисли ,че съм леко ПРОСТИЧКА.Направо ще се гръмна....................... :x :( :oops: Не ми се пуска6е нова тема затва тук да се оплача...................................... ....Благодаря за съчувствието........

[sp0x_man]

е ми кво да ти кажа .... при мене беше същото ... ама съм по голям и вече свикнах :D наще се разделиха и определено така е по-добре!! просто трябва да го разбереш по бързо ....
айде успех от мене!!

[evelinka1122]

Бъди силна и горе главата живота е пред теб! Трябва да се справиш и вярвай в това! Аз много пъти съм казвала че в живота има такива моменти на трудности, или аз си го представям като височини(изпълнение с мн радост и щастливи моменти) и спадове на болка, тъга и сълзи. Тези спадове не трябва да те убиват, а да те правят по-силна!!! УСПЕХ!!! :-) И... поговори с родителите си... веднъж една приятелка вразуми техните да не се карат повече... каза им всичко което и беше на сърце... че я боли и т.н. :) Още веднъж успех!!! :)

[machine_shot]

Казваш че няма да се разделят.Правилно , защото ТИ си човека който ги държи заедно.Тук вече нямаш много изходи , освен да им налееш като с фуния какво чустваш ти.Ако бях на твое място бих приел крайни мерки , но това не е препоръчително.

[VinDiesel]

Като за начало подбирай приятелите си . Вие момичетата не разбрахте ли че истински приятели може да имате само от мъжкия пол :) е има и доста изключения де :) но това дето ти забиват нож в гърба това не са ти приятели :) пък и не се отчайвай . Карай напреде пък каквото има да става ще стане всеки има трудни периоди от израстването си :) успех

[acidburn1]

Банално, но.. Опитай се да се усмихнеш на живота, за да ти се усмихне и той. Знам, че ти е тежко и аз съм била така, но един ден просто казах - Край! И от тогава се пооправих лека-полека..

В тоя ш*бан живот няма нито усмивки нито щастие...камоли ЛЮБОВ...аз съм се пуснал по течението не ми пука за нищо и никой...дори нямам основно образование и пак не ми пука , квот ще да става...така се получава когато 1 момиче ти РАЗБИЕ целият живот...

[MuSiC_IdOl4]

А аз нямам гадже... щото пръцкам.
Дано си излекувам стомаха, Боже!
Защото аз си искам момиче.
Да я обичам, да я прегръщам, целувам,
Да гледаме звездите заедно в летните нощи.

[babity]

Знам колко ти е тежко. За нищо не те опреквам но... то май тука всички знаем какво ти е, всички сме го изпитали, а? Какъв е извода? На никой му не е лесно! Всеки има скандали вкъщи, всеки бива предаден от "приятелите си", абе.. дет' са вика: шит хепънс! Сега, хващаш се в ръце, въоражаваш се с целия си инат и започваш едно по едно да се мъчиш да оправяш нещата. За майка ти: опитай се да се поставиш на нейното място, убедена съм, че като помислиш ще видиш, че се ръководи само от мисълта за твоето благополучие. Колкото до скандалите вкъщи: когато виждаш, че работата е на кавга и е уместно поеми вината, може да ти повикат или да те накажат, ама помежду си няма да си крещят. Приятелите: хващаш се с някой от класа или който и да е, важното е да смяташ, че сте абсолютно несъвместими и нямате нищо общо, хващаш го под ръка този човек и излизаш с него докато не намерите общ език, току виж си станете близки после. А пък виж за момчето... ако всички предни неща свършиш за т'ва и сама ще можеш да се погрижиш ;)