JiMiTo
03-06-2008, 12:44
В един красив и топъл ден
прибирайки се много измроен
едно момиче срещнах аз
оставайки целия в захласт
я за миг моето съзнание плении
всички мой мисли замъгли
с поглед красив и нежен
като две падащи звезди
с черна блястяща коса
носеща навсякъде нежна светлина
усмивката й не бе просто красива
а сияеща като самотната луна
заобиколена от мрака на ноща
не мина се време и се запознахме
за още по-кратко дори се опознахме
мислите започнахме да си четем
всякаш бяхме заедно всеки ден
всичко стана тя за мен
докато един дъждовен ден
тя реши че аз не съм неината съдба
и си тръгна просто ей така
без дори да разбера кога
мина време,аз чуствах празнота
но нейната магия в мен стоеше
макар, че тя далеч беше
в мен бошуваше все още страст
по-голяма дори от бездънна паст
незнаех какво да направя
но не можех и просто да я забравя
доста време още мина
чак и годината си замина
и някак си додие деня
в който стоях пред теб без глас
и ти говорех за любовта и за нас
и за това как те заобичах
и за това как само тебе исках
и сега отново чуствам че си тръгваш
и просто искам да ти кажа "спри, недей..
без теб сърцето ми няма да оживей..."
дали е подходящо за 8-ми март ? и ако нужда от редакции приемам и критика
мерси на които си направи труда да го прочете го прочете
прибирайки се много измроен
едно момиче срещнах аз
оставайки целия в захласт
я за миг моето съзнание плении
всички мой мисли замъгли
с поглед красив и нежен
като две падащи звезди
с черна блястяща коса
носеща навсякъде нежна светлина
усмивката й не бе просто красива
а сияеща като самотната луна
заобиколена от мрака на ноща
не мина се време и се запознахме
за още по-кратко дори се опознахме
мислите започнахме да си четем
всякаш бяхме заедно всеки ден
всичко стана тя за мен
докато един дъждовен ден
тя реши че аз не съм неината съдба
и си тръгна просто ей така
без дори да разбера кога
мина време,аз чуствах празнота
но нейната магия в мен стоеше
макар, че тя далеч беше
в мен бошуваше все още страст
по-голяма дори от бездънна паст
незнаех какво да направя
но не можех и просто да я забравя
доста време още мина
чак и годината си замина
и някак си додие деня
в който стоях пред теб без глас
и ти говорех за любовта и за нас
и за това как те заобичах
и за това как само тебе исках
и сега отново чуствам че си тръгваш
и просто искам да ти кажа "спри, недей..
без теб сърцето ми няма да оживей..."
дали е подходящо за 8-ми март ? и ако нужда от редакции приемам и критика
мерси на които си направи труда да го прочете го прочете