Бел ами

[aanitogb]

помогнете ми ако можете каква е о6ществената роля на пресата в романа Бел ами на Ги Мопасан за понеделник ми е

т.1 от Правилника!

Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3

[dudeto_sy]

Авотра не е ли Ги дьо Мопасан?

"Бел Ами" е втората новела на Ги дьо Мопасан, публикувана през 1885. В нея се разказва за историята на журналист Жорж Дьороа. В нея се развива темата за разпада на нравите в Париж през 19 век. В сюжета на романа е интерпретиран и просвещенският мотив за преминаването от по-ниско към по-високо стъпало, за изкачването по стълбицата на общественото положение, като заедно с това се преплита и мотивът на прелъстяването.

[dudeto_sy]

И още

Творческа история на творбата:

През 1880г. Мопасан работи като хроникьор в два парижки вестника,пише поезия и новели и от три години мечтае да създаде роман.Един от неговите весели приятели- Хари Алис- споделя, че замисълът е бил нахвърлян за приказка в наетата лятна къща в Сартувил край реката, в спомени за репортерския труд и разнообразни случки.Повечето от персонажите имат прототипове в журналистически среди.Сред писателските среди се твърди, че в образа на Бел Ами може да се открие подофицер, обичан от читателките на вестник "Жил Блас"-Рьоне Мезбоа, барон Тусен.Имал е репутация на използвач , на човек, който е умеел да използва жените да пишат вместо него.Едно от изданията на романа е посвещение на г-жа Б. " С почит от самия Бел Ами ", Ги дьо Мопасан.

Сюжетът на романа:

Изграден е върху възхода на един провинциален младеж Жорж Дюроа, който от дребен репортер се издига до депутат и политик, възползвайки се от виталността на своята хубава външност и въздействието в/у жените.Това не е новост.Мотивът за прелъстителството има своите литературни шедьоври в образите на Дон Жуан и Казанова.Еротичността на парижките нрави занимава още просветителите и то ранните представители( Ален Люсаж, Пиер дьо Мариво, Дени Дидро), силно вълнува и Балзак.
Жорж Дюроа за около две години изминава пътя от дребен канцеларски чиновник до сръчен репортер, който се възползва от приятелството си с редактора Шарл Форестие, заема мястото му в семейството му като съпруг и съответно като "ученик" на умната и интелигентна г-жа Форастие, която диктува статиите и дописките.Поддържа апетита си към жените чрез любовните връзки с темпераментната лудетина г-жа гьо Марел, която го покварява и става съучастница в неговия подчертано конформистки начин на живот.В ескалацията на завоеванията му най-важна роля имат жените. Те не са просто компенсации в дребните несполуки на професията, а предават завоевателната енергия на домогващия се парвеньо до социалните върхове в обществения и политически живот.Дюроа прелъстява съпругата на собственика на вестника г-н Валтер, възползва се от нейната невиност, за да разбере машинациите във високите политически етажи, разтурва неудобния за него брак с Мадлен, отвлича младата дъщеря на Валтер Сюзан, за да създаде семейство, напълно изгодно за неговия му старт към политиката.

Особености на романа:

Тя е центростремителна, динамична и разгъната на широк социален фон.В първия си пласт произведението следва линията на психологизъм и обективизъм.Младият човек с посредствено образование отначало има ясна преценка за своите скромни възможности.Способен е на дребни жестове на благородност, не е чужд и на лукаво и самодоволно себевглеждане.Мопасан разточително описва външния му вид, спирайки се на един съществен символ на мъжествеността-мустаците.За епохата те кондензират чувствеността и определят границите на еротичното:"Мустаците му се къдреха над устните, бухнали, гъсти, хубави, червеникаворуси, с по-светъл оттенък към щръкналите краища".На друго място описанието на мустаците психологизира натурата на героя по-задълбочено, акцентирайки на агресивността като присъщ тип поведение на Дюроа:"...засукани, остри като игли, заплашителни, огромни, наперени, влюбчиви, дръзоверни."Тази външност читателите и съвременниците на Мопасан често съотнасят към самия автор.
Във фокуса на повествованието Дюроа е една активна фигура, която носи чертите на определен обществен тип, продукт на епохата.Индивидуалността се проявява в конкретните актове на поведението му, но в повтаряемостта на тези актове вътрешната същност на героя напрекъснато заявява онова, което е усвоила от другите, от опитните в надпреварата за власт и богатство.
В света на разпад на човешките ценности жените имат безкрайна значимост.В живота на писателя те придобиват доминиращ смисъл.Бащата на писателя Густав е дискредитиран в семейството от буйната и властна майка, която до края на живота на твореца не изпуска юздите на неговия личен и професионален живот.В очите на двамата синове тя е знаеща, можеща, осигуряваща в голяма степен светските и професионалните контакти, тя наставлява и направлява.Въпреки крехкото си невротично здраве Лор създава у Мопасан зависимост, съобразност на вкусовете.Жените в романа носят своите индивидуални отлики, но всяка от тях прибавя с поведението си нещо към общия портрет на определен поведенченски тип за епохата и пола.У жените като символ на чувствеността е посочена косата:"очерователен облак", "бухнали къдрави коси", "коси като на луксозни кукли(Сюзан Валтер)", "коси,вдигнати във висока прическа", "малки къдрици,разрошени в леглото(г-жа Марел)".
Дрехата също психологизира образите с точност на детайла, издава темперамента, вкусовете, чувствеността, манталитета на жената, първичността на инстинктите или съображенията на интелекта.
Образът на главния герой и донякъде образът на Валтер отразяват едно присъщо за натурализма излизане от смисловите пластове на обективизма и психологизма в символичните пространства на романа, в ново ниво на обобщение.Заглавието "Бел Ами" паратекстово предопределя един тип на човешко поведение.Хубостта ще бъде предопределена да отваря тайниците на човешката еротика, но подсъзнателно ще се ситуира в един широк социален плацдрам на пророци, които далеч надхвърлят интимността на страстите.Порочната допустимаст на наглостта като стил за доказване и отстояване на чувствените и прагматични страсти у Дюроа направлява я в успешна посока етапите на "възхода".
Романът "Бел Ами" диалогизира с широка читателска аудитория, особено с тази, която възприема психологизма на школата на творците-натуралисти като градивен патос на отрицанието на подлостта и нравствения разпад на обществото.Енигматичното заглавие, свързано с наименование, дадено от едно преждевременно остаряло дете, универсализира антиестетичната същност на конфортизма в обществения и личен живот.
Най-отгоре

[KimBerLy1912]

Ох...кво се занимаваш да пишеш там...тя дори не може да напише името на автора правилно... :? :? :? :?

[VinDiesel]

Важна е помоща :-x

[dudeto_sy]

Ох...кво се занимаваш да пишеш там...тя дори не може да напише името на автора правилно... :? :? :? :?


Да ти кажа, доста тревожно е това, че дори и името на автор като Мопасан не може да се непише правилно, но за жалост... това е масова практика

[Obsession]

Ох...кво се занимаваш да пишеш там...тя дори не може да напише името на автора правилно... :? :? :? :?


Да ти кажа, доста тревожно е това, че дори и името на автор като Мопасан не може да се непише правилно, но за жалост... това е масова практика

И не само това, повечето, които искат такава "мечешка услуга" дори не са чели творбите...
И не видях авторът да каже едно "Благодаря!"...

[hottie]

Az imam ese na Maupassant, ama na frenski :-D

Ama ne razbrah kakvo e ob6toto s seksa???

[bebe_zaiche]

Az imam ese na Maupassant, ama na frenski :-D

Ama ne razbrah kakvo e ob6toto s seksa???
Френската част.

[aanitogb]

avtora kaza li4no blagodarq za6to trqbva da go vidi6

[_DaYa_]

хубавото е, че dudeto_sy не е писала всичкото това само за ... aanitogb ... ету аз сега го намерих от гоогле така и други ще си помогнат... :oops: благодаря за инфото...това е един + към знанията ми :-o

[DjBaloon]

Много харесвам тая книга :D