alfa_hunter
03-08-2008, 19:31
проблема е следният трябва да пиша философско есе на тема : живот в матрицата . Даваите насоки щот ми е ясно кат в магла какво да пишя ? :shock:
Пиши как живота на част от тинейджърите, и не само, е обсебен от компютрите (сайтове, форуми, игри, скайп и т.н.):)
sexa_na_kompleksa
03-09-2008, 06:32
Виж тук, може нещо да ти помогне:
http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2006/04/24/86
И това:
Интернет – Живот в Матрицата
(есе)
Живеем в свят, в който високите технологии господстват над хопата. Дотолкова сме свикнали с удобството на машините и техниката, це е просто невъзможно да си представим света живота без тях. Но това удобство все повече и повече се превръща в робство, в зависимост, която постепенно ни води към самоунищожение.
Създадена преди повече от 30 години Световната мрежа или така наречения Интернет е с тенденция да завладее света. Тази толкова проста система от единици и нули е може би най – опасния, зловещ и непредвидим враг на човечеството. Чрез Интернет можеш да отидеш на другия край на света буквално за няколко секунди, можеш да се върнеш назад във времето, можеш дори да промениш историята... но това става само и единствено в тази виртуална Матрица. Колко удобно и практично... Но именно това удобство и улеснение ни превръща в роби на едно „нещо” – без душа, без мисли – роби на Машината.
Всички ние живеем в Матрицата. Всичко около нас е реалност, програмирана по определен начин. Няма добро или зло. Всичко зависи отнас как ще се възползваме от това. Определено е по – лесно да се оставиш на някой или нещо друго да диктува съдбата ти, но дали това е най – удачния вариант? Постепенно се превръщаме в пленници на самите себе си, защото не си правим труда да поспрем за малко и да се замислим на какво всъщност се оставяме да диктува съществуването ни.
Хиляди рутери и суичове, милиони уеб сайтове, милиарди емейли и безброй взиращи се в екраните умове вплетени в конгломерата наричан просто Интернет – един ден в Матрицата за толкова хора по света. Всеки от тях е стигнал до момента, в който не потребява, за да живее, а живее за да потребява. Човекът е създал машините, за да направят живота му по-лесен, но с течение на времето самият той става ненужна вещ. Машините които преди това е създал – сега го унищожават и човекът престава да е властващ над света. Това е цената, която плащаме, за да живеем в Матрицата.