Clara_
03-09-2008, 11:16
Историята ми е следната:имам си приятел от близо 3 месеца и половина...не съм влюбена в него, или не мога да преценя и аз..искам го, много, но мисля че не сам влюбена..но просто понякога ме обземат параноии(ако някоя пр ме бъзне че е бил с друга,или пък е идвал в града пак не ми се е обадил, или ми е казал че няма да излиза пък е излезнал)полудявам, и аз не мога сама на себе си да си обясня поведението ми..и дори приятелките ми забелязват че ставам друга..нз какво ми става.. но много ми е добре с него..виждаме се 2-3 пъти седми4но тъй като живеем и учим в различни градове..той казва че ме обича, но аз знам че това не е така, защото понякога думите му не съвпадат с действията му и по редица негови действия се разбира че не е вярно, като например:през цялата седмица почти не ми праща стрелички(1-2 на ден),обажда ми се 1-2 в седмицата,говори ми като се разделим еди какво си и такива от сорта,иска скайпове на др момичета,,понякога се държи и говори на въпреки че,без причина и такива др..той е по малък една година от мен и до сега не е имал дълга връзка и много неща просто не се получават както трябва...иначе е много сладък, добър и т.н...правил е много неща за мен,които пък ме карат да мисля обратното..и аз го искам,много.. това което ме мъчи е струва ли си да си губя времето с него,тъй като ужсно много се внушавам заради някои дребни неща,пък мисля че не сам влюбена,а така сама се заблуждавам и ме е стах да не свикна прекалено много с него..и в един момент ако ме остави ще ми е мн трудно,затова си мисля че трябва да спра на време...а той с някои действия много ме наранява..пък е и по малък от мен и мисля че не мога да очаквам нещо по така от него...ако някой може да каже нещо или да ми даде някакво съветче,ще съм много благодарна...!