View Full Version : Клуб на деца с разведени родители
ЗДР .. Моля тук или ако някой го е срам да ми пише на лично плс .. защото наще вече от много много време не живеят заедно и мисля че отделно се развеждат но за сега не са месили мен и брат ми в дела но занапред ще има със сигурност .. Кажете как се чувствате .. Вини те ли някой .. абе опишете накратко животът ви откакто родителите ви са разведени .. Защото аз моите ги виня доста (не го искам защото ги съжалявам наистина) и особено майка ми при която живеем за сега с брат ми я побъркваме а тя се скъсва от работа .. неискам да се държа така но нещо ме кара а и тя самата с държанието си .. офф .. Благодаря на секи който пише!
mila_pila
03-09-2008, 15:58
Аз съм от тия с рабитите семейства...
Откакто съм на 7 не живея с баща си. Майка и той се разделиха преди бая години. Не са разведени още. Майка не иска да притеснява майката на баща ми, щото е възрастна жената... Брат ми от 5 години живее в САЩ. Майка си има профил в аха и се среща с някви... Баща ми е алкохолик. Аз как се чувствам? Ами честно казано аз не си спомням какво е да имам баща, а това което е останало в съзнанието ми е как на всеки празник ние го чакаме да се прибере за да вечеряме, а той се прибира пиян и почва да крещи. Всяка шибаната коледа - скандал, сълзи, ужас. Глупаво ще е да кажа, че не ми е повлияло това. Станала съм доста гадна, труден характер.. Работя по себе си и се опитвам да преодолея липсата на детство.. донякъде ми се получава, но най-голямата ми надежда е да се разкарам от шибания си град и да отида да уча в Англия. Може и да е наивно, но поне искам да съм далеч от всички гадни спомени.
Кво да ги виня... те и двамата са много зле. Него даже го мразех по едно време затова, че е толкова слаб и не може да пребори зависимостта си. Нея пък я винях затова, че си има любовник, че не подкрепя баща ми.. После пък аз се чувствах виновна, че не мога да му помогна.. Сега се правя на непукист. Ха живота ми прилича на сапунен сериал.
valentinka_1990
03-09-2008, 16:26
Ми и аз съм от тези.
Родителите ми са разведени от около 6 години и точно най-трудните ми години станаха още по-трудни.гадни бяха първите две години.стана така,че просто един ден ми казал на майка ми,че иска развод.с чисто сърце мога да кажа,че бяхме страхотно семейство,много хора ни завиждаха,караха се мн рядко и то за 2 3 минути и после им беше минало.нямаше скандали,нямаше алкохол или липса на любов,нямаше побой.общо взето за мен а и до някаква степен и за майка ми беше като гръм от ясно небе.оказа се,че баща ми е имал любовница,която и аз и майка ми познавахме.той до последно отрича,че е имал връзка с нея преди развода,носе съмнявам в това.после,започнаха ходения по съдилища и аз като свидетел и разни глупости и както мама казва на приятелките си "направо окипазихме детето,дето с толкова любов сме го създали".имаше много дни а и един период от месеци в които не бях виждала баща си,но това беше поради причината,че се прибирах много разтроена и все плачех,защото той много ми липсваше.но с времето всичко утихна и сега се виждаме доста често,през ден два,вече съм голяма и мога сама да реша кога да излизам с него,не само когато съдът е казал.сега единственият проблем,е че майка ми не може да превъзмогне тези 15 години и си мисли,че обичам него повече.гадно е,защо спомените са единственото нещо от което се страхувам.сега едничката ми мечта е да прекарам един ден с тях двамата заедно,но това е невъзможно,те не могат да се гледат.наближава балът ми и аз искам и двамата да присъстват,но баща ми ще иска с неговата да дойде,а аз не я харесвам,а и всъщност и двамата няма да се съгласат.сега много се натъжих :cry: е това е долу горе,ако има въпроси,знаеш:)
radoslava
03-09-2008, 16:31
moite roditeli se razdeliha kogato bqh na 3 godini.az ostanah pri maika si,no ba6ta mi ne sprq da me obi4a i mn 4eto se sre6tahme,nose6e mi podaraci i t.n.!no maika mi be6e ujasen nervak i ne mi be6e dobre s neq vapreki 4e bqh ot vsi4ko zadovolena no ne i ot LUBOV!kogato ba6ta mi idva6e bqh mn,mn,mn 6tastliva,no za kradko!v posledstvie maika mi si nameri vtori maj a ba6ta mi jena,sled mn godinivtorata jena na b6ta mi rodi momi4e,a mama mom4e ot vtoriq si maj!v momenta ba6ta mi e v italiq sas vtoroto si semeistvo no ido den dne6en ne sme sprqli kontakt i daje prez lqtoto 6te hodq na gosti pri nego v italiq!!!razbira se 4e gi ivnq i dvamata,no nz koi pove4e!e tova e moqta istoriq za roditelite mi nakratko!dano da sam pomognala!! :-D
mpite se razedoha lqtoto predi da tragna na u-6te sestrami e 6 godini po golqma ot mene.nemoga da kaja 4e toa 4e se premestih v dr apartament bez ba6ta mi , toi zamina da jivee v london i trgnah na u-6te po edno isa6to vreme ne mi be6e stres.kofti si be6e no bqh maka i ne go razbirah ne6tata.sestrami togava e bila 7 klas i me pomoli da ne kazvam na nikoi 4e na6ite sa razvedeni,, sega i dvete dori se hvalim s tova ako moga taka da go kaja .za6toto toi nee 4ovek s koito se jivee lesno no dori sam 6tastliva 4e nejiveqt zaedno za6toto go viddam na nqkolko meseca tai kato sie v london i za tei nqkolko 4asa na nqkolko meseca mi diga kravnoto i toi i maika mi si imat priqteli priqtelq na mama mn me kefi pi4 na ba6ta mifr-kata e koza no da6terq i e pe4ena tehnite sa6to sa razvedeni .mislq 4e nqma lo6o da siimat fr-dove neka da sa 6tastlivi .mm ti nz na kolko si no nqma kak da im pomogne6 osven ako ne im se ka4va6 na glavata i malko pomaga6 u vas a za ba6ta ti .. kolkoto i banalno da zvu4i gre6kata ikoga ne e v decata i dori se 4udq na dea na razvedeni koito si miliqt 4e imat ne6to ob6to s razdqlata im za6tot otno6eniqta na roditelite sa edno a savsem dr e otno6eniqta kam decata im
az li4no se rdam na ibora na maika mi da se razdelqt moje da zvu4i gadno no e taka
JuStBehAppyy
03-09-2008, 21:06
Нашите са разведени от както съм бил на 4-5, след това живея с Майка,Баба,Дядо но майка пътува много сега, така че може да се каже,че живея с баба ми и дядо ми, те са ми като майка и баща, странно но факт.
GameFace
03-09-2008, 22:59
Родителите ми се разделиха, когато бях на 12-13. След 4-5 години последва развод, в който съвсем разумно не ме намесиха. С баща ми се виждахме, когато си поискаме. Животът ми стана по-спокоен, защото вкъщи беше в пъти по-тихо. Естествено последваха и много отговорности, но се свиква. :) Не е болка за умиране.
golf_5_r32
03-10-2008, 14:33
Моите родители са се били разделили още когато съм бил на 2-3 и от тогава живея с майками,бабами и лелями с братовчедката поневе и тя е разведена (лелята) знаете ли какво е тъпо когато отидете при бащаси и той е с няква др която има деца ади предната беше 5 години по - голяма от него но на соро се разделифа и се събра преди 2-3 години с една по малка от него с 10г че и дете му роди направо ще издивея кажете нормално ли е да искам да убия баща си :-P :-P (това е в кръга на шегата) но е мн гадно :\
MishitoOo
03-10-2008, 14:47
Ами ... моите са се развели от както съм била на към годинка... чесно казано радвам се ! Живея с майками и немога да се оплача от нищо ! Баща ми не е лош човек , но май само с мен ... живее в друг град и не се виждаме кой знае колко често , но не ми е залипсвал много ! От друга страна майка ми и баща ми са в отлични приятелски отношения ! Малко ми е кофти че майка ми е тук сама с мен защото не съм много послушна и хипер много я тревожа , а пък друго е когато има кой да те подкрепи ! ами общо взето незнам радвам се и ми харесва да съм си сама с майка ! Тя е страхотен човек и ме разбира винаги , колкото до бащами той да прави каквото иска !
Незнам какво точно да напиша ... Благодаря на всичко които споделиха .. Беше приятно да знам че има много други с различни подобни проблеми :) Пък азз .. Ще се оправя някак
Е, то е ясно, че не си единствена.
И нашите са разведени. От пфффф ... много години - 11, 12 ... нямам идея. Общо взето нямам никакъв проблем с това. Дори се радвам, че е така - по - малко контрол. Вярно си е, че едно дете расте различно с двама родители и само с единия, но все пак вече съм си напълно свикнала и не ми прави впечатление. Вече дори не мога да си представя какво ще е на още някой да му пука толкова за мен, колкото на майка ми. Дори не мога да разбера как другите хора покрай мен поддържат контакт с бащи... странно ми е... но все пак не се оплаквам. А и баща ми е шибано копеле - по - добре без него от колкото с такова говедо покрай мен. Не ме е потърсил от 12 години, от него не съм видяла нищо хубаво. Прави ми едни мръсотии (на собственото си дете!) и... така. Дори за рожденните ми дни не се е обаждал... какво остава да поддържаме някакъв контакт, както повечето деца с разведени родители. За мен не съществува, не взема никакво участие в живота ми.
Хаха... за последно го видях преди ммм... не знам , година или колко... в съда, когато бях отишла на някакво дело с майка ми и дори нямаше смелост да ме погледне в очите, копелето нещастно.
Хей ... На вас подиграват ли ви се задето ваще са разведени ? На мен още никои нищо не ми е казвал .. защото сме отскоро и почти никой не знае .. А и не се притеснявам мн ми пука за сички кво говорат .. притеснвам се за брат ми .. той е още малък и го приема по друг начин и в неговото училище е различно :cry:
Преди 11 години се разведаха наще.. живея с майка ми защото от баща ми несъм видял нищо хубаво ( как би искал някой да живее при такъв човек ) . Дали обвинявам някой.. Не! винаги стават такива неща кофтито е че ние обираме цялата болка.. както и да е можеби 1вата година ми пукаше сега вече не :) ( просто ако ме питат казвам все тая )
Хей ... На вас подиграват ли ви се задето ваще са разведени ? На мен още никои нищо не ми е казвал .. защото сме отскоро и почти никой не знае .. А и не се притеснявам мн ми пука за сички кво говорат .. притеснвам се за брат ми .. той е още малък и го приема по друг начин и в неговото училище е различно :cry:
Подигравки винаги има за к'во ли не такаче да не се притеснява .
VampireGirl666
03-16-2008, 11:41
И моите родители са разведени.Била съм бебе,когато са решили,че не може да живеят заедно.Останала съм при майка си.Баща ми не ми липсва.Пораснах с грижите на мама и родните.Те са ми най-близките хора.За баща си не искам и да чувам.Не идва да ме вижда,не се интересува от мене,даже на рожденните ми дни не идва.За последно го видях преди 1г. Той си има жена,а нищо чудно да имам вече и братя и сестри :shock: Мама ме възпитава по най-добрия начин и нищо не ми липсва.Само мога да се възхищавам на такива родители.А колкото до подигравките-при мен никой не се е подигравал.Може би защото почти никой от класа не знае за това.Преди го криех много и се притеснявах,но сега не ми пука.Така че и на теб не трябва да ти пука.Няма нищо лошо в това,че родителите ти са разведени.Да не би това те прави по-малко човек от тях? :)
mishenceto92
03-16-2008, 14:31
Ами наще се разведоха когато бях в първи клас.Не говоря много с маика ми (аз останах при нея) за това щото не о става много приятно.Абе много тъпа работа...[/b]
При нас те първа предстоят делата и незнам предполага се че и аз и брат ми ще си останем тук при мама при баба и дядо а не при баща ми защото там няма каде да живеем .. Само на съд не искам да ходя и няма да се явя заявила съм го ! Немога да заема страна :( мн е кофтиии
Ще ви накарат и двамата да се явите за да заявите при кого искате да останете в краен случай .
Ще ви накарат и двамата да се явите за да заявите при кого искате да останете в краен случай .
Оффффф :shock: :o :? Ужассс !!! :smt070 МОля се дано не :(
Е както казах това е в краен случай когато съда неможе да реши на кой да даде децата в случая вас двамат .
Ами и на наще им предстои развод...Колкото и странно да звучи, ужасно много съм се молила да се разведат възможно най - скоро...Просто е някакъв ад... :cry:
Ами и на наще им предстои развод...Колкото и странно да звучи, ужасно много съм се молила да се разведат възможно най - скоро...Просто е някакъв ад... :cry:
Ахъъ и аз така мацко .. молех сееее да се разведаттт , после като се скараха още преди 5 месеца и тате се изнесе вече бях на не 7-мото а 10-тото небе :D ама сега нещо :o Мн гадни ситуации .. се ние децата виновни .. секи ден припадам , призлява ми , кръвното , и ми се отразява мн зле на здравето и сиг имам и психични проблеми аз през едната част от времето викам и се карам през другата рева и крещя :shock: :shock: :-x
SaFeMyLoVe
03-22-2008, 14:05
Моите родители са се развели като съм била на 2 години
hrisence
04-16-2008, 17:22
това го пратих и на лично. да знаете, че не съм чела всичките мнения
Моите родители са разведени от 8 години. Аз живея при мяйка ми и през седмица две ходя през уйкенда при него, т.е. долу горе 2 пъти на месец. Нямам си брат или сестра, а с него нещо последните години не се разбирам.Абе какво да ти кажа- ужас.
Дали аз съм виновна? Не мисля. Те така са си решили.Баба ми (майката на баща ми) искаше да ги водя в "Море от любов" :lol: , че да се съберат. Да ама не, не искам да се събират, защото него не го чувствам като баща, а като някой... чичко. Бащата за мене е вуйчо ми, който живее с мен и майка ми.
Ако не се бяха развели до сега, аз нямаше да съм тука, кямаше да имам котка...абе щях да бъда лишена от много неща.
мисля че и това е достатъчно, защото не се сещам какво да пиша. Късмет с родителите ти, защото знам че не е никак хубаво.
Тук при нас нещата си седят на едно място .. мама дава зор за развод тате един вид се крие и не иска и незнам какво правят тея хора да земат да се опраат на некаде че не издържам .. пък и тука в тоя тъп град нещо сички говорат не сички де ама от даскалото половината и други много други :( тъпи хора кво толко е станало като се замисля повечето хора им е нужно да се разведат няколко пъти до като намерят щастието .. тук околните които говорят .. ми те да не си мислят че имат нещо .. има няколко семейства тук такива които просто живеят дори не се обичат сигурна съм ,дори не излизат заедно а са семейство с деца,в една къща живеят .. така че и аз бих предпочела да се разведат отколкото да останат заедно напук на всичко и да не си говорят и обичат !
Mynichka_
05-10-2008, 18:51
Мойте пък са разведени от 15 години почти (аз съм на 16 почти) Баща ми го скивах преди 2 години за 4ти път.Ако го видя на улицата ня го позная.Преди 2 години майка ми и той ме чакаха на kfc (във Варна) и баща ми попитал майка ми "нете ли е страх да се вози сама по автобусите" а майка му израмжала "това не е онова бебе на което ти изпиваше и изяждаше парите за памперси.Майка ми го е изгонила защото не е искал да работи и от тогава тя си ме гледа и мога да кажа ,че нищо неми липсва освен разговорите с майка никога несме си говорили еи така или да излезем на разходка защото просто тя се разчеква и няма време за мен.
п.с. Тези на който родителите се развеждат молете се ако баща ви /майка ви при който и да останете неси доведе новото гадже във вас и да незапочне да ви пренебрегва заради него защото имам приятелка на която и се случва и и е много тежко.
Bubalcheto
05-12-2008, 18:49
Ами не бях забелязала темата,но и аз ще споделя моята история,много се радвам че намерих хора с моята судба във форума.
Ами бях на 10 и една вечер ме пратиха в другата стая,защото имали важен разговор.Като всяко малко дете любопитството надделя в мен и аз реших да послушвам на вратата и това което чух беше "спокойно няма да спра да я обичам след като се разделим".Това беше като камък който закачиха на каменете ми...аз се заключих в стаята си и помня че цяла вечер плаках,до тогава не бях губила нищо бяхме богати имах всичко което пожелая заедно с перфектното семейство!Помня че майка ми плачеше и чукаше по вратата,а баща ми викаше силно следкато се успокоиха и се махнаха аз отключих и заспах.По едно време осетих че някой ме бута и това беше мама която се опитваше да ме сабуди.Тя ме изведе бързо,явно беше взела багажа и отидохме у баба и дядо.Аз бях в шок и преди се бяха карали,но така искаше ми се да потъна в земята и да ме няма.Но картинката нямаше да е същатата без саучениците,постоянно ме разпитваха защо идвам от баба,но аз не исках да призная и казвах че съм и на гости докато не стана вече година моето "на гости" и в града се разчу.И така няма да се впускам в много подробности,но майка ми и баща м исе ожениха отново.На майка ми мъжа има една дъщеря на 24,не мога да се оплача разбираме се.А на баща ми жена ми има три момчета на 18,на 17 и едно на 12.Сега е бременна в 8мия месец с тризначки.Ние с мама и мужа и живеем в хубава къща и сега не мога да се оплача,а баща ми и жена му в предишния ни дом с 2 от момчетата,др е при бащата.Абе голяма "щастливо семейство" не е лесно когато за празниците се съберем всички,но явно тов съм заслужила от живота...
Grazy_a.k.a._RaLsS
05-12-2008, 19:29
Мойте родители са разделени откакто се помня..Сиг съм била макс на 5г...И мен са ме остаили с майка ми което е било най-ама най-голямата грешка...Откакто са се разделили наще баба ми ме..така да се каже..осинови.През тия години от майками не съм видяла никва помощ...Ноо най-тъпо стана преди 7..близо 8години...когато майка ми реши че трябва да иде да работи в чужбина.И една сутрин..тамън бях тръгнала в 1ви клас..даже беше 3тия учебен ден..се будя и ест невидях майка ми,но тва не ми напраи впечатление щото тя бачкаше до късно и сутрин като ставах тя още спеше.Прибирам се от училище..нея пак я няма.Решей че е излязла по рано за работа.Вечерта ме беше хванало безсънието и ми стана мн инт що цяла нощт майка ми не се прибра.Предния ден бях забелязала че баба ми се държи по особенно-не ми говореше много,не се усмихваше...Сутрента си замълчах,но вечерта я попитах къде е толкова обичаната ми майка.Тогава очите на баба ми се насълзиха и ми каза че майка ми е заминала за Гърция.Аз ест неосъзнах за какво става на въпрос-се пак бях дете...И така я чаках всяка нощ да си дойде в продължение на 1месец.Баба ми като разбра за това(завари ме да спя пред входната врата) и ми обясне че майка ми е в чужбина и няма скоро да си дайде.Оттогава 2године всяка нощ плачех до пълно изтощение. Когато вече поодраснах и почнах да мисля като голям човек(което започна да става в 3ти клас,и наистина съм взимала такива решения,които и баща ми ми казва че сам неможе да вземе)започнах много да се сближавам с баща ми и баба ми(въпреки че баща ми е в София).Но за съжеление открих,че баба ми не е човека за който я мислех...От любящата баба,на която дори съм казвала мами се превърна в дявол...
Но ето че сега-7години по късно,майка ми се върна(а през тези 7г съм я видяла точно 3пъти за по 1-2седмици).Със самото и връщане нещата станаха непоносими.И най-тъпото е че иска да се държа с нея все едно тея години е била до мене.Иска да споделям и т.н.А аз по природа съм по затворена...Всеки божи ден се караме.Помолих баба ми да не се намесва и тя колкото и да неискаше ме послуша..Аз съм пред психически срив...Дори психоложката си чуди как се държа все още...Баща ми всеки ден ми казва:Успокой се!Не и обръщай внимание...Още малко остана..(понеже др учебна година отивам при него)..Ако не беше той нзм къде щях да съм..А и миналата година на 30октомври най-добрия ми приятел претърпя катастрофа и почина...И ночно след 6дена майка ми си дойде.. Едно наум беше че заради него исках да умра...да съм с него...а и като стана напечено у нас..направо... :booooomb: Превърнах се в бомба със закаснител...
Но поне тва ме научи на едно-да бъда силна!Ако не бях толкова силна досега да съм рухнала...Да лежа бог знае в коя канафка или натровена от алкохол или със свръх доза..Но слава богу още съм тука и ще се боря до последно! :smt066
P.S. Сори за тва че ви надувам главите с мойте проблеми,ама ся ми е дошло да си излия душата...
Bubalcheto
05-13-2008, 06:10
Grazy_a.k.a._RaLsS историята ти направо ме насълзи :cry: ,но не си мисли,че си ни надула главите(поне на мен),тук се изслушваме и си даваме савети.Вече си една от нас
rozova_lady
05-13-2008, 07:19
еми нашите нямат развод,но не живеят заедно,
от 5 години е така ама кво да се прави такъв е живота.
Ще се учим от тяхните грешки и няма да ги повтаряме.
бях 5-ти клас когато се завърза филма... сега от Варна се преместих да живея в Шумен... ще кажа само, че ш*бания преход не направи кораво копеле от към психиката :booooomb:
Obsession
05-13-2008, 09:04
Нашите са се разделили, когато съм била на 1 месец :shock: Винаги съм живяла без баща, свикнала съм просто. Никога не са ми се подигравали за това, може би, защото има много други в това положение. Не ги виня, че са се разделили, по-скоро, че са взели прибързани решение - да се оженят толкова млади и да имат дете толкова рано. Другото е Божа работа. Освен това не мисля, че, ако са останали заедно е щяло д абъде по-добре.
samonervi
05-13-2008, 09:33
Ами и мойте се разведоха,официално са разведени от вчера.А иначе не живееха заедно от има няма 7 години,а пък аз от 12 годишна живеех с баба ми.Баща ми винаги ме е обвинявал,че аз съм виновна затова ,че са се разделили,трябвало да го защитавам,да говоря на майка м ида се съберат и т.н.Само дето си спомням като бях малка колко често я биеше и тормозеше и как почти всяка вечер беше пиян и все ми обясняваше колко съм била тъпа като носех 5-ца вкъщи.Честно казано радвам се ,че вече са разведени.Винаги майка ми е била тази която се е грижела за мен.И сега съм студентка и основно тя ме издържа,баща ми все ми обяснява как няма пари и т.н. а всъщност има но те отиват за любовницата.Еми това е моята история :)
tItEufFf
05-13-2008, 12:00
Почти не помня баща ми да е живял с нас...Но официално се разведоха като бях 3 клас май ... Никой не ми се е подигравал, защото за жалост доста деца са с разведени родители. Честно казано никога нищо не ми е липсвало. Всяка седмица си говорим с баща ми, когато идва излизаме. С майка ми се разбираме чудесно.
acleverboy
05-18-2008, 21:07
еми кво да кажа баща ми е страшно работен от 15 години все го няма (аз съм на 15)Всъщност аз вече съм си свикнал и мисля,че това може да направи един човек или невероятно силен или невероятно слаб психически това зависи отделен човек.Аз например съм от силните понеже като нямаш баща свикваш да правиш всичко сам,свикваш да ремонтираш разни глупости вкъщи,свикваш да се контролираш сам,свикваш винаги да се бориш за всичко и във всяка борба да се хвърляш право с главата напред,свикваш да се справяш с цели живот сам.Но от друга страна не е толкова приятно,особенно ако ти се налага да свикваш с подобни неща по-късно.
А що се отнася дали виня нашите-НЕ майка ми прави всичко,за да се прибере баща ми,въпреки,че аз не искам.А що се отнася до баща ми-еми просто го уважавам и си говорим за времето и др.подобни глупости.
По-добре се опитай да разбереш майка си и застани на нейна страна,не й вгорчавай живота,помогни й да се почувства малко по-сигурна,поне във вас тя има нужда от това
Ми моите пък никога не са били женени и никога не са живели заедно!!! Баща ми си има 2 деца от законната му съпруга с която живее и отделно си има любовница, за която истинската му жена не знае!!!! Веселото е че на мен пък хич не ми пука за него и единственото което ме интересува е да идва да дава пари редовно, което той прави!!!! Всъщност аз дори не съм го виждал от 4-5 години, защото не ми се занимава!!!! :-D
Krasencety
05-19-2008, 06:13
Мойте родители се разделиха когато бях мисля в детската или в 1 клас, но бях много малка тогава още повече че той по-късно се разболя и почина! :( :cry: След това мама доведе нейн приятел, с който живяхме 7 години и после се разделиха, а аз честно казано го приемам повече като баща от истинския ми баща, който почти не помня.... :( Само от снимки.... а като се сетя за него винаги плача! Беше толкова добър...! :cry: Охх много ми е гадно! 0бичам ги и двамата и...... :cry: нямам думи просто.... С единия се виждаме от време на време и аз все плача като си тръгне,но баща ми няма да го видя повече! :cry: Охх стига съм писала че се разчувствах! :( :( :( :-#
Punisherrr
05-19-2008, 13:29
А няма ли някой от клуба на децата,които биха били щастливи ако техните се разведат и всеки си хване пътя като нормалните хора,но вместо това бащата е слабоумен идиот и не знае к'во иска изобщо :smt108 ...
А няма ли някой от клуба на децата,които биха били щастливи ако техните се разведат и всеки си хване пътя като нормалните хора,но вместо това бащата е слабоумен идиот и не знае к'во иска изобщо :smt108 ...
E nz tolko silno go jelaeh tozi razvod .. sega gadnoto e 4e sigurno nqma den v koito da ne izpadam v nqkakfi psihi4ni krizi a sum silna mnogo za6toto sum preturpqla naistina ujasno mnogo ot jivota