vamp
03-09-2008, 17:01
Значи,реших аз да стана по-свестен,да започна на ново,хванах си сериозна приятелка,поне аз така я възприемам,имам чувства към нея,обаче има няколко "проблема" или изненади за мен.
1-вото е,че се виждаме през няколко дни,за времето от което ходим,сме се виждали някъде на 3 дни веднъж.
Ок,не ми е много гот,но няма проблем.
2-ро.Мил съм с нея,ама много,тя цени и обожава това,но знам,че си пада по-лошото момче в мен.Привличам я именно с другата си същност,за всички останали.
3-то.Ако се държа с нея както с останалите ще я нараня и тя ще ме остави,тя го знае и ми го е намеквала леко.Че не би ме харесала,това е защото се страхува от мен.
4-то.Нещото от което останах шокиран беше,че ми каза,че оставя хората защото с времето и чувствата охладнявали и не ги обичала.Веднага си помислих колко рядко се виждаме и ми стана гадно.Пита ме дали ще запазим добрите си отношения ако скъсаме.На мен ми стана много кофти,казах и ,че ако иска да скъсаме може още веднага да ми каже и няма проблем.И наистина е така,обаче тя ми каза,че не иска това и ме харесва.
Просто обичала да се чувства свободна.
Разбирам я,аз също съм така,никога не съм я ограничавал,цялата ни връзка се гради на компромиси от моя страна,защото съм много гаден и нервен човек,но се влюбих в нея.
И сега след последния разговор,разбрах все едно,че няма чувства към и се мъчи да ме заобича.Почувствах се тъпо и като боклук.
Сигурен съм,че никой не би се отнасял по-добре с нея от мен,нито някой ще бъде така търпелив и чист в намеренията си.
Обаче сега след всички тези приказки съм много объркан.
Мисля,че ме смята за твърде добър и за даденост и че винаги ще правя компромиси и ще бъда нейното мило момче.Искам да бъде така,обаче имам гордост,не мога да бъда хленчещ боклук.Ако ме отблъсне ще загуби,ще загубя и аз,защото съм влюбен в нея,тя е моето момиче.
Харесвам жената в нея и човека,тя дори и девствена и не съм с нея заради секс или нещо такова,въпреки,че я намирам доста готина.
И сега какво да правя мамка му.
Мислех си да не и се обаждам докато тя не ми се обади,но не съм сигурен,че ще го направи,всъщност знам,че ще ми се обади,обаче ако се отдръпна това би я наранило,ще си помисли,че съм като всички боклуци с които е била.Аз не съм като тях,тя много ме цени,но не знам къде е проблема.Все едно,че харесва човека в мен,обаче не и мъжа.Или понякога ме харесва като външност,но иска да бъда по-груб с нея.
Не знам вече какво иска,объркан съм.А и усещам в себе си,някак си,кофти ми е като си го мисля,но все едно,че не е момичето за мен и в същото време не искам да си представям ако скъсаме,аз не искам да късаме,влюбен съм в нея,държа на нея!
Мисля си,че има нужда да и кажа,че я обичам,обаче не знам как и кога да го направя,а и тя ще сметне ,че я притискам и пак лошо за мен...И сега се чувствам обречен на провал май...
1-вото е,че се виждаме през няколко дни,за времето от което ходим,сме се виждали някъде на 3 дни веднъж.
Ок,не ми е много гот,но няма проблем.
2-ро.Мил съм с нея,ама много,тя цени и обожава това,но знам,че си пада по-лошото момче в мен.Привличам я именно с другата си същност,за всички останали.
3-то.Ако се държа с нея както с останалите ще я нараня и тя ще ме остави,тя го знае и ми го е намеквала леко.Че не би ме харесала,това е защото се страхува от мен.
4-то.Нещото от което останах шокиран беше,че ми каза,че оставя хората защото с времето и чувствата охладнявали и не ги обичала.Веднага си помислих колко рядко се виждаме и ми стана гадно.Пита ме дали ще запазим добрите си отношения ако скъсаме.На мен ми стана много кофти,казах и ,че ако иска да скъсаме може още веднага да ми каже и няма проблем.И наистина е така,обаче тя ми каза,че не иска това и ме харесва.
Просто обичала да се чувства свободна.
Разбирам я,аз също съм така,никога не съм я ограничавал,цялата ни връзка се гради на компромиси от моя страна,защото съм много гаден и нервен човек,но се влюбих в нея.
И сега след последния разговор,разбрах все едно,че няма чувства към и се мъчи да ме заобича.Почувствах се тъпо и като боклук.
Сигурен съм,че никой не би се отнасял по-добре с нея от мен,нито някой ще бъде така търпелив и чист в намеренията си.
Обаче сега след всички тези приказки съм много объркан.
Мисля,че ме смята за твърде добър и за даденост и че винаги ще правя компромиси и ще бъда нейното мило момче.Искам да бъде така,обаче имам гордост,не мога да бъда хленчещ боклук.Ако ме отблъсне ще загуби,ще загубя и аз,защото съм влюбен в нея,тя е моето момиче.
Харесвам жената в нея и човека,тя дори и девствена и не съм с нея заради секс или нещо такова,въпреки,че я намирам доста готина.
И сега какво да правя мамка му.
Мислех си да не и се обаждам докато тя не ми се обади,но не съм сигурен,че ще го направи,всъщност знам,че ще ми се обади,обаче ако се отдръпна това би я наранило,ще си помисли,че съм като всички боклуци с които е била.Аз не съм като тях,тя много ме цени,но не знам къде е проблема.Все едно,че харесва човека в мен,обаче не и мъжа.Или понякога ме харесва като външност,но иска да бъда по-груб с нея.
Не знам вече какво иска,объркан съм.А и усещам в себе си,някак си,кофти ми е като си го мисля,но все едно,че не е момичето за мен и в същото време не искам да си представям ако скъсаме,аз не искам да късаме,влюбен съм в нея,държа на нея!
Мисля си,че има нужда да и кажа,че я обичам,обаче не знам как и кога да го направя,а и тя ще сметне ,че я притискам и пак лошо за мен...И сега се чувствам обречен на провал май...