ubuntu
03-10-2008, 14:35
ИСТОРИЯ НА ДЕФЛОРАЦИЯТА
Дефлорацията е деликатен интимен акт. Някои народи обаче я извършвали по най-варварски начин. В Гърция и Индия принасяли в жертва бик, чието месо се изяждало по време на сватбата. А младите изкарвали първата си брачна нощ върху кожата на клетото животно.
В Перу и Камчатка майките предварително обезчестявали щерките си с помощта на изкуствен фалос. В много африкански племена лишаването от девственост било извършвано от възрастните жени.
На Балеарските острови ритуално дефлорираната дама се смятала за девственица до сключването на брак. По време на сватбата не само познатите и приятелите, но дори и родствениците се отдавали на сексуални забавления с невестата. Женихът можел да се добере до желаното тяло само в случай, че гостите са удовлетворили похотта си. Булката нямала право да отказва на никого. Понякога на мъжа му се налагало да чака седмици, докато получи съпругата си.
У арабските народи преди встъпването в брак девственицата била представяна на властелина. Ако тя му се харесала, той имал безспорното право да я дефлорира.
При централноафриканските племена само вождът имал право на предсватбена "обработка" на невестата. Често това не доставяло удоволствие на преситения мъж, а се превръщало в изнурителен труд. Ако повелителят на племето бил импотентен, това бързо се узнавало от всички и се възприемало като слабост на управлението. Поставял се под съмнение авторитетът на вожда. Затова властващите приемали мощни афродизиаци. У някои европейски народи пък девствениците били изпращани в гората, където трябвало да намерят монах отшелник и да му се отдадат.
При африканците и азиатците дефлорацията се правела пред множество хора. Лишаването от девственост ставало с пръст, увит в плат. Окървавената тъкан като свидетелство за чистота и невинност, била показвана на всички присъстващи. В някои краища съществувал следният обичай. Невестата имитирала опит за бягство по пътя към дома на жениха. Приятелите на бъдещия съпруг се хвърляли след нея, залавяли я, лишавали я от невинност и няколко дни се забавлявали с момичето. След това женихът с благодарност я забирал и я отвеждал директно на сватбената церемония.
Съхранени са свидетелства за това, че при племена в Океания юношата, жадуващ да свърже живота си с момиче от съседно племе, го нападал, пребивал и лишавал от девственост. Никой не се намесвал, понеже това бил обичай, установен от векове.
В Близкия изток процъфтявала храмовата дефлорация. За това използвали специално обучени хора. Те изпълнявали дълга си деликатно и внимателно, като се стараели да не причинят неприятни усещания.
Проверка на девствеността
В Океания бъдещият съпруг предоставял невестата на приятелите си. След това те гръмко съобщавали, че тя е била девствена. За няколко дни дамата била на цялото племе. Това било продължевие на процеса на дефлорацията. От деня на сватбата обаче никой нямал право да встъпва в интимни отношения с тази жена. През първата брачна нощ това не можел да прави и новоизпеченият съпруг. Жена му се скривала в постелята на майка си. Следващата нощ вече била на младите. Но мъжът нямал право да доближава съпругата си. Едва когато тя извиквала партньора, тогава започвали нормален полов живот.
Правото на първа нощ
Много разнообразни ритуали за лишаване от девственост съществували и в Индия. След приключването на сватбеното тържество женихът водел момичето при вожда или върховния жрец. Връщал се за жена си чак след седмица.
В други райони на мъжа не му се налагало да се разделя с булката. Свещенослужителите я лишавали от девственост директно в храма. Правото на първа брачна нощ съществувало на различните континенти у народи, които не общували един с друг. В средните векове то било закрепено с правен акт. Било форма за налог върху населението. Законът гласял: Мъжът няма право да си легне с жена си, докато господарят му не направи това и не получи удоволствие.
Правото на първа брачна нощ можело да се предава по наследство, да се продава или проиграва. По желание на господаря то можело да бъде заменено с друг вид налог, например двойка патици. Обичаят на дефлорацията процъфтявал в Европа до ХI- ХII век, а в някои области на Русия - до отмяната на крепостното право.
Девственици проститутки
През ХIХ век се появила модата на девствениците проститутки. Явлението било особено разпространено в Англия. Собствениците на бордеи трябвало непрекъснато да осигуряват девствени момичето. След дефлорацията дамата можела да остане в дома, но цената й падала. Доверчиви девици били осигурявани от провинцията. Те били убеждавани да се разделят с най-ценното си срещу една златна монета. Вярвало се, че сеанс с девственица може да изцери венерическо заболяване. В резултат нещастниците се заразявали и предавали болестта на следващите си клиенти.
За да имитират девственост, момичетата слагали във влагалищата си гъбички, напоени с кръв. Ефектът бил пълен. В Германия, САЩ и Мексико процесът на дефлорацията на проститутки в бордеите се превръщал в цяло шоу. Зрителите носели допълнителни приходи.
Девствеността има своето място и днес. Във високоразвитата Япония по статистика около 80 процента от мъжете считат, че невестата им не трябва да е била с мъж.
Дефлорацията е деликатен интимен акт. Някои народи обаче я извършвали по най-варварски начин. В Гърция и Индия принасяли в жертва бик, чието месо се изяждало по време на сватбата. А младите изкарвали първата си брачна нощ върху кожата на клетото животно.
В Перу и Камчатка майките предварително обезчестявали щерките си с помощта на изкуствен фалос. В много африкански племена лишаването от девственост било извършвано от възрастните жени.
На Балеарските острови ритуално дефлорираната дама се смятала за девственица до сключването на брак. По време на сватбата не само познатите и приятелите, но дори и родствениците се отдавали на сексуални забавления с невестата. Женихът можел да се добере до желаното тяло само в случай, че гостите са удовлетворили похотта си. Булката нямала право да отказва на никого. Понякога на мъжа му се налагало да чака седмици, докато получи съпругата си.
У арабските народи преди встъпването в брак девственицата била представяна на властелина. Ако тя му се харесала, той имал безспорното право да я дефлорира.
При централноафриканските племена само вождът имал право на предсватбена "обработка" на невестата. Често това не доставяло удоволствие на преситения мъж, а се превръщало в изнурителен труд. Ако повелителят на племето бил импотентен, това бързо се узнавало от всички и се възприемало като слабост на управлението. Поставял се под съмнение авторитетът на вожда. Затова властващите приемали мощни афродизиаци. У някои европейски народи пък девствениците били изпращани в гората, където трябвало да намерят монах отшелник и да му се отдадат.
При африканците и азиатците дефлорацията се правела пред множество хора. Лишаването от девственост ставало с пръст, увит в плат. Окървавената тъкан като свидетелство за чистота и невинност, била показвана на всички присъстващи. В някои краища съществувал следният обичай. Невестата имитирала опит за бягство по пътя към дома на жениха. Приятелите на бъдещия съпруг се хвърляли след нея, залавяли я, лишавали я от невинност и няколко дни се забавлявали с момичето. След това женихът с благодарност я забирал и я отвеждал директно на сватбената церемония.
Съхранени са свидетелства за това, че при племена в Океания юношата, жадуващ да свърже живота си с момиче от съседно племе, го нападал, пребивал и лишавал от девственост. Никой не се намесвал, понеже това бил обичай, установен от векове.
В Близкия изток процъфтявала храмовата дефлорация. За това използвали специално обучени хора. Те изпълнявали дълга си деликатно и внимателно, като се стараели да не причинят неприятни усещания.
Проверка на девствеността
В Океания бъдещият съпруг предоставял невестата на приятелите си. След това те гръмко съобщавали, че тя е била девствена. За няколко дни дамата била на цялото племе. Това било продължевие на процеса на дефлорацията. От деня на сватбата обаче никой нямал право да встъпва в интимни отношения с тази жена. През първата брачна нощ това не можел да прави и новоизпеченият съпруг. Жена му се скривала в постелята на майка си. Следващата нощ вече била на младите. Но мъжът нямал право да доближава съпругата си. Едва когато тя извиквала партньора, тогава започвали нормален полов живот.
Правото на първа нощ
Много разнообразни ритуали за лишаване от девственост съществували и в Индия. След приключването на сватбеното тържество женихът водел момичето при вожда или върховния жрец. Връщал се за жена си чак след седмица.
В други райони на мъжа не му се налагало да се разделя с булката. Свещенослужителите я лишавали от девственост директно в храма. Правото на първа брачна нощ съществувало на различните континенти у народи, които не общували един с друг. В средните векове то било закрепено с правен акт. Било форма за налог върху населението. Законът гласял: Мъжът няма право да си легне с жена си, докато господарят му не направи това и не получи удоволствие.
Правото на първа брачна нощ можело да се предава по наследство, да се продава или проиграва. По желание на господаря то можело да бъде заменено с друг вид налог, например двойка патици. Обичаят на дефлорацията процъфтявал в Европа до ХI- ХII век, а в някои области на Русия - до отмяната на крепостното право.
Девственици проститутки
През ХIХ век се появила модата на девствениците проститутки. Явлението било особено разпространено в Англия. Собствениците на бордеи трябвало непрекъснато да осигуряват девствени момичето. След дефлорацията дамата можела да остане в дома, но цената й падала. Доверчиви девици били осигурявани от провинцията. Те били убеждавани да се разделят с най-ценното си срещу една златна монета. Вярвало се, че сеанс с девственица може да изцери венерическо заболяване. В резултат нещастниците се заразявали и предавали болестта на следващите си клиенти.
За да имитират девственост, момичетата слагали във влагалищата си гъбички, напоени с кръв. Ефектът бил пълен. В Германия, САЩ и Мексико процесът на дефлорацията на проститутки в бордеите се превръщал в цяло шоу. Зрителите носели допълнителни приходи.
Девствеността има своето място и днес. Във високоразвитата Япония по статистика около 80 процента от мъжете считат, че невестата им не трябва да е била с мъж.