i_bleed
03-11-2008, 18:29
Защо не мога да съм река? Казват, че реката никога не е същата, която е била преди малко.Защо трябва да живея живот, който не съм поискала? Понякога, когато нещо се случва с мен, ми се струва,че всичко това вече съм го видяла. И няма смисъл да правя неща, които вече са се случили. Аз не мога да измисля нещо ново, не мога да кажа нещо, което не е казвано досега, аз цялата съм сбор от частици, дошли от минали същества. В огледалото не виждам себе си, а някоя друга, която някога е била под друго име. Не мога да знам коя съм, защото не съществувам, защото нямам индивидуалност, аз съм минало. След няколко години, месеци или секунди няма да ме има, и какво от това? Ще се родя някъде другаде, някоя моя част ще бъде у някой друг, светът ще си се върти, и тези, които им пука за мен, след малко също ще изчезнат, и няма да остане следа...
Защо не мога да съм вятър? Ще се разпилея на частици, които и без това не са мои, ще видя с чуждите си очи света, част от който ще стана като част от други същества. Не, няма да се превръщам в някой друг, ще остана вътър. Щеразпилявам вече видяното, ще отнасям отдавна произнесените думи, всяко нещо, което е било, ще открадна и ще отнеса далече. И дано тогава да се появи нещо ново.
Ще съм вътър и река, променлива, обсебваща, рязка, нежна, граблива, вечна, безкрайна и никога същата...
Защо не мога да съм вятър? Ще се разпилея на частици, които и без това не са мои, ще видя с чуждите си очи света, част от който ще стана като част от други същества. Не, няма да се превръщам в някой друг, ще остана вътър. Щеразпилявам вече видяното, ще отнасям отдавна произнесените думи, всяко нещо, което е било, ще открадна и ще отнеса далече. И дано тогава да се появи нещо ново.
Ще съм вътър и река, променлива, обсебваща, рязка, нежна, граблива, вечна, безкрайна и никога същата...