Valentin123
03-13-2008, 12:24
Смятам,че трябва да съществува такава тема,която да разглежда основните видове психически заболявания.Те са реални и никой не е застрахован от тях:
Шизофрения
Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността.
Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.
Биполярно афективно разстройство
Разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епизоди, при които настроението или равнището на активност на болния са същестено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението, увеличена енергия и активност (мания, хипомания), а в други- в понижаване на настроението, намалена енергия и активност (депресия).
В различните терапевтични и диагностични школи разстройството е наричано Манийно-депресивна психоза, Циклотимия и Циклофрения. В последната редакция на международната класификация на болестите е прието наименованието Биполярно афективно разстройство, от една страна за да има единност на диагностиката в света, от друга страна, за да се избегне погрешната асоциация на заболяването с Шизофрения поради съдържащите се в терминологията понятия като психоза, -френия.
Клаустрофилия
Клаустрофилия е харесването на малки, затворени пространства. Името е изведено от латинското claustrum ("затворено пространство") и гръцкото philos ("обичан приятел"). Състоянието е сходно, но противоположно на клаустрофобията.
Клаустрофилите предпочитат да живеят в малки апартаменти или къщи и ги намират за успокояващи. Някои клаустрофили дори могат да предпочетат да живеят в претъпкани жилища в градски район и да спят в много малко място, като килер, или дори в ковчег или кутия.
Известният писател-фантаст Айзък Азимов е бил клаустрофил.
Аерофобия
Аерофобия е страх от въздушни течения, поглъщане на въздух или вредни вещества във въздуха.
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако това чувство трае повече от няколко седмици или се появява периодично, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия. В кулминацията си депресията може да се певърне в маниякална, което според учените, занимаващи се с проблема Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Алфред Адлер и др. е основна предпоставка за развитието на шизофрения. Фройд и Юнг дори разглеждат манякалната депресия като ранен, първоначален стадия на шизофренията.
Депресията
може да бъде провокирана от различни фактори - биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия и мисли за самоубийство, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.
Психозата
е тежка психична болест, която се характеризира със загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната дезадаптация на субекта.
В противоположност на неврозата, при която болният осъзнава своите лични трудности, при психозата заболяването не се осъзвана. Пациентите се изолират от външния свят и си създават собствен свят, когото моделират по свой начин и където те се чувстват всемогъщи. Съществуват много видове психози, сред които шизофрения, манийно-депресивна психоза, параноя, хронична халюцинаторна психоза, парафрения и други.
Налудната активност, която се проявява в нагласите и поведението, явната липса на самокритичност и изкривените съждения и богата палитра от общи симптоми изразяват дълбоката умствена отчужденост на личността от семейството и обществото и представлява най-характерната черта на психозите, които са относително чести (1% от градското население). Повечето от психозите днес са успешно лечими, ако липсват органични мозъчни изменения.
Психозите могат да бъдат провокирани и от инфекциозни заболявания, висока температура и наркотици, особено т.нар. психоделици (LSD, псилоцибин, мескалин, някои антипаркинсонови лекарства и др.).
Фобия
(гр. phobos "страх") - патологичен, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.
Наркоманията
или "зависимостта към наркотици" е състояние на психическа или комбинация от психическа и физическа зависимост към даден вид вещество с въздействие върху централната нервна система, при което се изработва зависимост от приемането й.
От медицинска гл. т. наркоманията е хронично рецидивиращо заболяване, при което са налице неврохимични и молекулярни промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва като синоним на наркомания, би следвало да се разбира по-скоро привикване към някакво поведение или състояние.
Съществуват зависимости към няколко групи вещества - опиати (хероин, морфин и др.), кокаин, бензодиазепини (лексотан, диазепам (реланиум), транксен, ксанакс и др.), психостимуланти (екстази, амфетамин и др.), алкохол (ракия, водка, уиски, джин, вино, бира и др.), барбитурати, както и влечение към халюциногенни средства - канабисови производни (марихуана, хашиш), LSD, халюциногенни гъби и други.
Анорексия
нервоза (от лат.: Anorexia nervosa) е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. В медиите, а понякога дори в научната литература заболяването е наричано само анорексия, което технически не е съвсем правилно, защото анорексия (от гръцки: an (липса на) и orexis (апетит)) е медицински симптом (понижен апетит, липса на апетит).
Хипохондрия
Хипохондрия е маниакален страх за собственото здраве у някои хора – най-вече притеснения за наличието на сериозно заболяване. Често се наблюдава дори когато лекар е прегледал страдащия от хипохондрия и го е уверил, че опасенията му са неоснователни или неадекватно пресилени.
Шизофрения
Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността.
Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.
Биполярно афективно разстройство
Разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епизоди, при които настроението или равнището на активност на болния са същестено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението, увеличена енергия и активност (мания, хипомания), а в други- в понижаване на настроението, намалена енергия и активност (депресия).
В различните терапевтични и диагностични школи разстройството е наричано Манийно-депресивна психоза, Циклотимия и Циклофрения. В последната редакция на международната класификация на болестите е прието наименованието Биполярно афективно разстройство, от една страна за да има единност на диагностиката в света, от друга страна, за да се избегне погрешната асоциация на заболяването с Шизофрения поради съдържащите се в терминологията понятия като психоза, -френия.
Клаустрофилия
Клаустрофилия е харесването на малки, затворени пространства. Името е изведено от латинското claustrum ("затворено пространство") и гръцкото philos ("обичан приятел"). Състоянието е сходно, но противоположно на клаустрофобията.
Клаустрофилите предпочитат да живеят в малки апартаменти или къщи и ги намират за успокояващи. Някои клаустрофили дори могат да предпочетат да живеят в претъпкани жилища в градски район и да спят в много малко място, като килер, или дори в ковчег или кутия.
Известният писател-фантаст Айзък Азимов е бил клаустрофил.
Аерофобия
Аерофобия е страх от въздушни течения, поглъщане на въздух или вредни вещества във въздуха.
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако това чувство трае повече от няколко седмици или се появява периодично, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия. В кулминацията си депресията може да се певърне в маниякална, което според учените, занимаващи се с проблема Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Алфред Адлер и др. е основна предпоставка за развитието на шизофрения. Фройд и Юнг дори разглеждат манякалната депресия като ранен, първоначален стадия на шизофренията.
Депресията
може да бъде провокирана от различни фактори - биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия и мисли за самоубийство, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.
Психозата
е тежка психична болест, която се характеризира със загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната дезадаптация на субекта.
В противоположност на неврозата, при която болният осъзнава своите лични трудности, при психозата заболяването не се осъзвана. Пациентите се изолират от външния свят и си създават собствен свят, когото моделират по свой начин и където те се чувстват всемогъщи. Съществуват много видове психози, сред които шизофрения, манийно-депресивна психоза, параноя, хронична халюцинаторна психоза, парафрения и други.
Налудната активност, която се проявява в нагласите и поведението, явната липса на самокритичност и изкривените съждения и богата палитра от общи симптоми изразяват дълбоката умствена отчужденост на личността от семейството и обществото и представлява най-характерната черта на психозите, които са относително чести (1% от градското население). Повечето от психозите днес са успешно лечими, ако липсват органични мозъчни изменения.
Психозите могат да бъдат провокирани и от инфекциозни заболявания, висока температура и наркотици, особено т.нар. психоделици (LSD, псилоцибин, мескалин, някои антипаркинсонови лекарства и др.).
Фобия
(гр. phobos "страх") - патологичен, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.
Наркоманията
или "зависимостта към наркотици" е състояние на психическа или комбинация от психическа и физическа зависимост към даден вид вещество с въздействие върху централната нервна система, при което се изработва зависимост от приемането й.
От медицинска гл. т. наркоманията е хронично рецидивиращо заболяване, при което са налице неврохимични и молекулярни промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва като синоним на наркомания, би следвало да се разбира по-скоро привикване към някакво поведение или състояние.
Съществуват зависимости към няколко групи вещества - опиати (хероин, морфин и др.), кокаин, бензодиазепини (лексотан, диазепам (реланиум), транксен, ксанакс и др.), психостимуланти (екстази, амфетамин и др.), алкохол (ракия, водка, уиски, джин, вино, бира и др.), барбитурати, както и влечение към халюциногенни средства - канабисови производни (марихуана, хашиш), LSD, халюциногенни гъби и други.
Анорексия
нервоза (от лат.: Anorexia nervosa) е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. В медиите, а понякога дори в научната литература заболяването е наричано само анорексия, което технически не е съвсем правилно, защото анорексия (от гръцки: an (липса на) и orexis (апетит)) е медицински симптом (понижен апетит, липса на апетит).
Хипохондрия
Хипохондрия е маниакален страх за собственото здраве у някои хора – най-вече притеснения за наличието на сериозно заболяване. Често се наблюдава дори когато лекар е прегледал страдащия от хипохондрия и го е уверил, че опасенията му са неоснователни или неадекватно пресилени.