Мои нещица

[any4ka_bany4ka]

Наркотиците са нещо страшно и опасно.Колко много хора са се поддали на изкушението и остават завинаги в този капан и не разбират,че дявола живее вътре в тях, те го слушат и му се подчиняват.
Нали Господ вижда всичко?Не вижда ли,че "неговите деца" умират по-този жалък начин?Не вижда ли,че хората се променихаи искат всичко да е за тях?Сега има една война...във всеки един от нас.Заслужава ли си да си тръгнеш от този свят по този начин....
Толкова сме найвни и вярваме,че някой ни помага от горе ,че ни гледа нощ и ден...без да спре.Ами мисля,че тези наши постъпки ние отдавна сме го унищожили.
Има толкова много лоши хора по света,земята е прекалено пренаселена за тях.Живота е прекалено сложен,за да разберем какво трябва да направим.
П.П Това разбира се е относително...








Промяната е нещо страшно,но когато то навлиза в теб не можеш да го спреш,защото то е силно и руши всички граници,които си сложил.Не допускай грешки,защото после те стават непоправими и не можеш нищо да върнеш назад.Когато вършиш нещо,винаги мисли за последствията какво ще стане после,защото границата между нас хората много често се минава.Понякога сме безмозъчни роботи,които нямат чувства и мисли....защото промяната го прави.Не допусках болката и страданието да проникне в теб,понякога е твърде късно за действия.Имаме един живот....на някой хора се дават две,но те са определени,никой не е тук случайно.Родени сме да създадем нещо ново...това е промяната.


:oops: имам още,но да не се излагам още :-)

[zaraaa]

Хубави мисли :) Съгласна съм с тях :)

[any4ka_bany4ka]

Ефектът на пеперудата

Не тъпчете невинните мравки!
Не убивайте пеперудите!
Защото няма после поправки
за "умните"грешки на лудите!


Убитата вчера мушица
днес няма да опраши цветето!
Откъснатата днес тревица
не ще завие зиме семето!


Не ще пожънем после жито.
Не ще омесим хляб в зори.
Едно дете не ще е сито,
а друго няма да се роди!


Причинно-следствена верига
върти света от памтивека.
Но само знание не стига!
Съзнание му липсва на човека!

[thecopstopped]

na kolko godini si :)

[any4ka_bany4ka]

na kolko godini si :)


На 15

[any4ka_bany4ka]

Илюзия в кристали



Не вярвам в теб... не бих могла, защото никой не управлява живота ни. Всичко е една илюзия, ние имаме нужда да вярваме, че има някой по-силен и могъщ от нас, че ни подкрепя и следи. Всичко е измислица, нали? Не помня кога разбрах за теб... не помня, кога се разочаровах, но помня как разбрах, че те няма и никога не си бил при нас. Има хора, които биха дали живота си за Вас... затова се получаваше "стигмата" това са изкривенни представи... да различваш истината и реалността. Бъди човек и имай смелост да правиш всичко, имай вяра в себе си, а не в друг. Във всички ситуации... ти си сам... и само мозъкът ти помага. Имай сила за всичко, което те очаква!
8-)

[any4ka_bany4ka]

Мисля,че успях!
Танцувах в мрака и чаках да дойдеш. Сякаш задължавах звездите да продължават да светят тъй ярко.
Молих се на луната да покаже на теб, пътя и да дойдеш при мен. Щурците не спираха да издават тези вълшебни ноти.
Светулките се въртяха ако мен и следваха всяко мое движение. Листата падаха тихо и те бяха от състава горещ, а някъде далеч ти се спря и се заслуша. Просто това бяха мойте молитви и цялата природа ми помогнаха... да открия себе си!
И така отново всичко беше тишина! Просто въпрос на време... пак да се случи всичко това.




Страданието
Кое на този свят е само мое?
Децата ми - отлитат някой ден.
Усмивките - раздавам ги на други.
Дългът- на друг е посветен.
Най-личното нещо е БОЛКАТА.Е някой ще я разбере, но само до толкова да се сравни "Не съм по-зле"
Напълно ми принадлежи страданието. На мен и белият лист. Но няма да ме видите отчаяна.
Аз всичко Ви простих!!!




Дяволът
Слушаш в тъмното, шепота на дявола... скрил се е зад леглото.Приказва си нещо, кой го слуша? Вече не му обръщам внимание, защо сега слушам само себе си! Завивам се през глава и мислейки за живота, заспивам със свити ръце, държейки възглавницата, сякаш някой ще ми я вземе. Сякаш тя ще ме предпази от онзи смразяващ хладен глас ....крие-ки зад леглото ми! Става тъмно,но не навън, а вътре в моя сън. Само мрак и моето сърце как тупа лудо и крещи от ужаса на всичко това.Чувах глас... някой пее,нещо много тъжно.Сълзите падат по моите ръце, леко дърпам нощницата си и покривам всичко в приказно бяло. Тишината беше толкова подтискаща, но сякаш всичко спря. Той беше зад мен и усещах дяволската му усмивчица по коварното му лице. Студът беше навсякъде... просто студа на смъртта!
Сякаш спрях да дишам... всичко беше лед и омраза. Вече нямаше дори сълзи, а спомени в очите ми в моето съзнание, как някой ме върти и аз се смея. И тази картина ме върна в реалността. Станах от леглото и затворих прозореца. Просто понякога сънищата ти изглеждат толкова реални, че когато си отвориш очите там... в леглото те страх, просто да станеш! Легнах пак уморено и си казах тихо в тъмнината:
- Дано деня ми да е по-добър!
Заспивайки усетих как някой се смее тихичко в ъгъла...

[TheNewReligion]

Браво . :)

[any4ka_bany4ka]

Всички сме деца!
Макар старостта ви да носи тъга и забрава. От детството нещо наивно остава. Остава, тогава го нямаше утре с усмивка заспивахте вечер, а бъдещето безсмъртно, бе толкова далеч. Далеч... днес спомена с вкус на базгрижие тъй често ви кара да плачете. Изплувал на фона на грижите в живота от болки кошмарен. Отвън можете всичко и знаете с костюмите на зрелостта, но страх ви е да признаете, че вътре сте все още деца...


Природата
Клонките свободно се люлееха в ритъм на всичко наоколо. Подарък от природата! Да гледаш с вълнение как всичко живее. Навсякъде се чува онази музика. Нотите на животните. Обичаш всичко, което диша. Листата падат бавно и сякаш ти показват посоката. Животните те гледат с уважение, нали ти си "човекът", нали имаш всичко тука. Морето развълнувано плиска и всичко става пяна. Обичай всичко, което очите ти виждат... нашата природа! То е красотата в нашите сърца и повод да се бориш до край! Просто има хора, които са "слепи" и не оценяват всичко това...!

8-) 8-)

[any4ka_bany4ka]

Сълзите в мен
Най-тягосното усещане, което някога съм имала - мигът преди сълзата! Брадичката потрепва конвулсивно. Крайчетата на устните се огъват надолу. Буцата се разширява в гърлото. Въздухът свършва! Светът се изкривява, размазан през плувналия в сълзите... поглед и се готви да изтече всеки миг с взрив през присвитите ъгълчета на очите, да увеличи морето с една солена капка и да издълбае през тялото ми като с нож, път към него. Море вземия! Изпий сълзата! Освободи ме от непоносимата тежест на една капка! От вечността на мига, които ме убива, но които ще ме роди преди сълзата!!!