PDA

View Full Version : ЕСЕ-МНОГО ТРУДНО !!!



PatkoPatkov
03-13-2008, 22:54
Много помощ ми трябва... Трябва ми философско есе на тема: "Човек е НИЩОЖЕН и същевременно ВЕЛИК , след като осъзнава своето НИЩОЖЕСТВО" ! Мисълта е на Блез Паскал !!! Много ще се радвам ако помогнете !!!

sexa_na_kompleksa
03-14-2008, 16:12
Виж това:

“Човек е нищожен, щом съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно защото го съзнава”
( Блез Паскал)

Какво всъщност е имал предвид Блез Паскал като е казал, че човек е нищожен и в същото време е велик? От каква гледна точка го е казал? Човек се сблъсква с много неща и пред някои е наистина жалък и нищожен, но точно в това се крие човешката уникалност, защото само човек вижда и съзнава що за нищожество е.
Изправен пред света, Майката природа, собствените си реални чувства: омраза, любов, вяра... човек е нищо, една кръгла нула. Бори се с тях и усилията му не са напразни, но единственото което постига е да осъзнае колко е нищожен, което пък го прави велик.
Светът е прекрасно, уникално красиво и великолепно място. Едва ли някой би могъл да проникне в същността му и напълно да осъзнае цялото му величие, понеже човекът е крайно нищожен. В света нищо не е излишно и нищо не липсва. Всяко живо и неживо същество, всяко чувство, всяка мисъл... всичко е част от тази великолепна, разноцветна палитра наречена Свят. За съжаление, най- разумното създание в този свят, човекът, не съзнава, не проумява от какво е заобиколен. Всички смятат, че са потънали в морето от ежедневни проблеми и рядко се случва да изплуват на повърхността за глътка красиви моменти, рядко някой си отваря очите за да види колко е необятно всичко, да почувства и оцени слънчевата топлина и истинските нежни чувства. И точно защото човек смята, че светът е море от провлеми е нещожество. Има моменти обаче, в които човек се замисля, отива на някое красиво място или просто в дадения момент изпитва красиво чувство. В тези, малко но съществуващи, мигове всички съзнаваме колко е нищожна представата ни за света, колко са нищожни мислите ни за него и колко нищожни сме ние в него самия. Това осъзнаване на нещата ни прави велики. Велики, защото въпреки всичко съзнаваме, дори и мъничко, колко е прекрасен и красив светът и най- вече съзнаваме, ние самите, колко сме нищожни в цялата тази красота.
Нищожеството на човека изпъква не само, когато се съпостави със света, но и със собствените си чувства. Всеки е подвластен на чувствата си, всеки го съзнава и това го прави велик, но и с цялото си величие човек не разбира кога и как чувствата го завладяват и малко или много диктуват начина му на живот и мислене.
Обладан от любовта човек става уязвим и слаб, вярва на всичко, дори и очите му да не виждат, ушите му да не чуват. Доверява се на сърцето си, то вижда и чува, каквото иска. В този момент то ликува и понякога подвежда и човек се чувства нищожен.
Обладан от омраза, завист, лицемерие човек изглежда възможно най- нищожно. И докато е подвластен на тези чувства не съзнава какво върши, какво казва, колко наранява и колко жалко и нищожно изглежда. Едва когато успее, ако успее, да се осъзнае разбира колко е бил нищожен в пълния блясък на цялото си нищожество.
Както при любовта и вярата, така и при омразата, човек рано или късно се осъзнава. Често осъзнаването причинява болка, най- вече при любовта, но тази болка не пречи човек отново да бъде велик и ще бъде още по- велик ако съумее да разбере, че не чрез омраза може да си върне за причинената му болка, а именно чрез безразличието си.
Човек е нищожен- да в това спор няма, но е и пъти по- велик от нищожеството си, именно защото съзнава колко е нищожен. За да си нищожен първо трябва да си жив, а щом си жив значи мислиш и съзнаваш своето нищожество, следователно няма човек, който да не е велик. Някои мислят повече и съзнават колко по- нищожни са, но и колко са по- велики...