ПОМОЩ [Архив] - TeenProblem.net

DjBaloon

03-14-2008, 17:19

Бърза помощ пристигна :)
Виж дали това ти върши работа :)

Подобно на Смирненски и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.Лирическата му поема ‘’Песен за човека’’ е своеобразен художествен синтез на двете основни теми в поезията на Вапцаров-темата за нерадостната съдба на обикновения човек и темата за вярата,че човек може да промени не само себе си,но и самия живот.Поемата ,,Песен за човека’’е най-ярък пример за полифонично звучене.В нея се чуват не само гласовете на спорещите,лирическия ‘’аз’’ и Дамата,но и гласовете на човека попаднал в затвора,на ‘’някой от групата’’ за екзекуция,на войника часовой и даже на звездите.Творбата започва като разказ със събеседник,но това не е приятелска беседа,това е диалог-спор,борба за идеи и възгледи на тема ‘’Човекът в новото време’’Споменаването на ‘’новото време’’ уточнява момента,в който ще се развива действието,а това са годините на Втората световна война,когато Вапцаров пише поемата.Може би поетът поставя въпроса:Какъв може и какъв трябва да бъде човекът в такова време?Позицията на дамата ,,Аз мразя човека’’.Нейната позиция се изчерпва с омразата Двамата дават по-един пример от живота.Дамата:
’’Аз четох как някой
насякъл със секира,
насякъл сам брат си,човека.
Измил се
на черква отишъл
подире
и… после му станало леко’’
Извършва се престъпление,но няма наказание.Няма просветление,истрадано,осъ знаване на греха,няма покаяние.Другата позиция е ‘’без злоба’’,’’без омраза,която условно можем да разделим на три части:престъпление,просвет ление,наказание.В неговата история също е заложен непростим грях-отцеубийството.
,,Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил’’.
Тук конфликтът е между временното и вечното.А човекът е изправен пред съдбовния избор.Заслепен от немотията,той не знае.че парите само временно са изход.Отношението на лирическия ,,аз’’към престъпника е ясно заявено-той е ,,злодей злосторен’’и този субект’’.Нейната логика предполага отрицателна справедливост това е мъст,възмездие.Без предисловие, направо започва втората част на поемата,която е разказ за просветлението в затвора.След затварянето в затвора попада на хора и става човек.
,,Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Можем да предполагаме,че това са хора самоосъзнали се преди него.Те не само са извършили грях.Те са го истрадали и са го осмислили,стигнали са до истинското покаяние.Възможно е,именно такива хора да променят ,,злодея’’ в човек.Вълшебната сила ли е скрита в думите на песента или непостижима за нас мъдрост,та престъпникът толкова ясно е прозрял ,,своята участ’’.Песента е символ на прозрението,чрез нея човекът се е докоснал до истината не само на собствения си живот,а за живота,въобще.
,,Брей,как се обърках’’
Вече имаме човек,а не злодей.Гладът и мизерията могат да заглушат съвестта,могат и съвсем да я убият,а когато зрящото око на съвестта не вижда можем да ,,стъпиш в погрешност на гнило’’.Съдбата му е обобщаваща ,,обърках-бесило-хлеба-гнило’’.Извървян е пътя от престъплението до наказанието.От греха до смъртта.У човека възкръсва съвестта осъзната е вината,но това е погрешното устройство на света ,,ех лошо,ех лошо’’.От думите ,,А може,по иначе може…,не става ясно,че в душата му вече е просветнала Вапцаровата вяра,че животът и песента ще са равно велики в своята красота.Песента е просветление.В третата част на ,,Песен за човека’’започва лирическия разказ за последните мигове от живота на отцеубиеца .Осъдения е приел смъртта като неизбежна участ.Затова е логично да се досети,че ,,страхът е без полза’’.Мислите на войника са проследени като кратък вътрешен монолог:
,,Войникът си казал:
,,Веднъж да се свърши…
Загазил си здравата,брат.
Той не съжалява жертвата,той съчувства на човека с тежка съдба.Той страда както се страда за ,,брат’’.
,,Човекът погледнал зората,
в която
се къпела в блясък звезда’’.
Звездата символизира възродения човек.Тъкмо в тази част на текста е кулминацията на Вапцаровата вяра че:
,,Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден…
Там,в самото подножие на смъртта,за полета на душата си човекът е потърсил криле от песента.Тогава ,,песен’’, ,,зора’’, ,,небеса’’, ,,звезда’’се сливат в един общ и многозначен символ на духовната светлина.Човекът от село Могила се е освободил окончателно от страха,а страхът е потърсил друго обиталище.Намерил го е в душите на палачите и те са изплашени до безумие.Преди да запее,човекът:,,Усмихнал се топло,широко и светло’’.Там,в небосвода:,,Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: ,,Браво човек!’’Сякаш човекът и звездите най-сетне са се познали,възтановили са някакъв контакт,идващ от самото начало на времената.Това е поема за човека,презрял властта на парите и прозрял безсмислието на жестокостта.Истрадал вината си и пречистил душата си в покаянието.Това е човекът освободен от времето и устремен към вечното.Поемата е творба за безкрайният път на човека към висшите истини за живота.