valeentina
03-14-2008, 18:54
Не знам вече какво да правя.Нямам сили да продължавам да се боря за Него.Не виждам и смисъл да го правя. А не искам да се отказвам... :smt085
Толкова много го обичам...Толкова много,че ако го загубя, ще загубя част от себе си....
Всичко започна много отдавна. Бяхме заедно половин година. Той беше всичко за мен.Аз бях всичко за него.Прекарвахме заедно по целите дни. Понеже сме и от едно училище.Бяхме повече от половин ден заедно на училище,след което отново бяхме само аз и той... Неразделни.Винаги усмихнати и щастливи,че сме заедно. Разбираме се на 100%. Характерите ни много си пасват и можехме да говорим за всичко.
Но понеже връзката ни започна да се превръща в нещо сериозно.И за мен това беше 1 път когато се влюбвам и без да исках започнах да го задушавам с любовта си.Лишавах го от приятелите му в училище.Лишавах го от тях дори и след него.Та дори и в почивните дни.... Просто бяхме непрекъснато заедно. Само,че 1 от неговите най-добри приятели (те са 2) не ме харесваше особено.А може би и ревнуваше по някакъв начин от мен.И понеже на мен ми се наложи някъде около 2 седмици да отсъствам от града,те се виждаха доста често.И той е успял да го обеди,че съм го задушила и отчуждила от всичките му приятели... Той пожела да се раздели с мен... Бяхме разделени за около седмица и половина.А на мен ми се струваше,че просто не мога да живея без него.Бях загубила 8 кг понеже не исках да ям,не исках да спя,не исках да правя нищо ... бях изгубила смисъла на живота....
За мое щастие на 14 фев. той дойде при мен.Каза ми,че му липсвам ужасно много,събрахме се отново и прекарахме най-хубавият ден от връзката ни.Първата седмица вървеше добре.Обаче имам чувството,че той много се отчуждава от мен.. Сякаш го губя отново... А не искам да става така... От две седмици всеки път когато се разберем да излезем не идва на срещите.Не ми се обажда вечер.Не ме изпраща след у-ще... Нещата са коренно различни. Аз си помислих,че той вече не изпитва нищо към мен,че може би тази раздяла е повлияла на чувствата му... Но понеже стана един малък гаф (най-добрата ми приятелка си отговаряше среща с 1 момче с бележка,но тя не можеше да му я даде лично и бях отишла аз,и същият онзи негов най-добър приятел беше там,и той я е прочел и беше казал на приятелят ми за нея и понеже Той не знае,че е от приятелката ми си помислил,че аз съм я писала...) И беше толкова студен с мен в същият ден.И мен ми стана толкова гадно,чак се разплаках.И другият му най-добър приятел и ме накара да му разкажа защо плача. Аз му обясних,че е станало недоразумение. И и без това той се отчуждава от мен и по този начин още повече го прави... Той само ме успокои,че ще му обясни и ми каза,че той много ме обича и да не се притеснявам..
Продължава да ми 'връзва тенекии' и да ме лъже за глупости.А аз му вярвам.Вярвам му,че ме обича. И след време ще се усети,че не е правилно така и отново всичко ще си бъде както преди- идеално...
Има и друго момче което страшно много ме харесва,но аз никакво внимание не му обръщам понеже си искам моят приятел... Просто без него не мисля,че ще мога да живея...
Не искам да го губя,а точно това става.... Опитвам се да го накарам да поговорим,но той все си намира причина да не го направим... :smt085
Моля ви дайте ми съвет понеже го обичам безкрайно много.... ;(
Толкова много го обичам...Толкова много,че ако го загубя, ще загубя част от себе си....
Всичко започна много отдавна. Бяхме заедно половин година. Той беше всичко за мен.Аз бях всичко за него.Прекарвахме заедно по целите дни. Понеже сме и от едно училище.Бяхме повече от половин ден заедно на училище,след което отново бяхме само аз и той... Неразделни.Винаги усмихнати и щастливи,че сме заедно. Разбираме се на 100%. Характерите ни много си пасват и можехме да говорим за всичко.
Но понеже връзката ни започна да се превръща в нещо сериозно.И за мен това беше 1 път когато се влюбвам и без да исках започнах да го задушавам с любовта си.Лишавах го от приятелите му в училище.Лишавах го от тях дори и след него.Та дори и в почивните дни.... Просто бяхме непрекъснато заедно. Само,че 1 от неговите най-добри приятели (те са 2) не ме харесваше особено.А може би и ревнуваше по някакъв начин от мен.И понеже на мен ми се наложи някъде около 2 седмици да отсъствам от града,те се виждаха доста често.И той е успял да го обеди,че съм го задушила и отчуждила от всичките му приятели... Той пожела да се раздели с мен... Бяхме разделени за около седмица и половина.А на мен ми се струваше,че просто не мога да живея без него.Бях загубила 8 кг понеже не исках да ям,не исках да спя,не исках да правя нищо ... бях изгубила смисъла на живота....
За мое щастие на 14 фев. той дойде при мен.Каза ми,че му липсвам ужасно много,събрахме се отново и прекарахме най-хубавият ден от връзката ни.Първата седмица вървеше добре.Обаче имам чувството,че той много се отчуждава от мен.. Сякаш го губя отново... А не искам да става така... От две седмици всеки път когато се разберем да излезем не идва на срещите.Не ми се обажда вечер.Не ме изпраща след у-ще... Нещата са коренно различни. Аз си помислих,че той вече не изпитва нищо към мен,че може би тази раздяла е повлияла на чувствата му... Но понеже стана един малък гаф (най-добрата ми приятелка си отговаряше среща с 1 момче с бележка,но тя не можеше да му я даде лично и бях отишла аз,и същият онзи негов най-добър приятел беше там,и той я е прочел и беше казал на приятелят ми за нея и понеже Той не знае,че е от приятелката ми си помислил,че аз съм я писала...) И беше толкова студен с мен в същият ден.И мен ми стана толкова гадно,чак се разплаках.И другият му най-добър приятел и ме накара да му разкажа защо плача. Аз му обясних,че е станало недоразумение. И и без това той се отчуждава от мен и по този начин още повече го прави... Той само ме успокои,че ще му обясни и ми каза,че той много ме обича и да не се притеснявам..
Продължава да ми 'връзва тенекии' и да ме лъже за глупости.А аз му вярвам.Вярвам му,че ме обича. И след време ще се усети,че не е правилно така и отново всичко ще си бъде както преди- идеално...
Има и друго момче което страшно много ме харесва,но аз никакво внимание не му обръщам понеже си искам моят приятел... Просто без него не мисля,че ще мога да живея...
Не искам да го губя,а точно това става.... Опитвам се да го накарам да поговорим,но той все си намира причина да не го направим... :smt085
Моля ви дайте ми съвет понеже го обичам безкрайно много.... ;(