H8_mE
03-15-2008, 11:51
Здравейте!То това моето не е баш проблем,ама напоследък доста често се замислям върху това.
По принцип в къщи не говоря много и наще постоянно мрънкат за това,че не им казвам нищо!Но като се замисля има си причина за това и тя е ,че когато говоря те не ме слушат или слушат с половин ухо и на другия ден сякаш нищо не съм им казала,та си мисля "защо да хабя енергия да си говоря сама" и така говоря много рядко с тях.
Но освен в къщи в даскало също не ме слушат много много.Когато тръгна га говоря явно прекалено дълго им идва и започват да си говорят с другите!Или пък говоря с една приятелка и в стаята влиза друга,която също започва да й говори и тя (тази,на която аз говоря) се обръща и започва да говори ида слуша другата!Не знам каква е причината!В смисъл те се изслушват взаимно,говорят си,а мен или не ме слушат или ме прекъсват!
Моля ви ,ако някой знае как да се справя с това и да не е повече така да пише!
По принцип в къщи не говоря много и наще постоянно мрънкат за това,че не им казвам нищо!Но като се замисля има си причина за това и тя е ,че когато говоря те не ме слушат или слушат с половин ухо и на другия ден сякаш нищо не съм им казала,та си мисля "защо да хабя енергия да си говоря сама" и така говоря много рядко с тях.
Но освен в къщи в даскало също не ме слушат много много.Когато тръгна га говоря явно прекалено дълго им идва и започват да си говорят с другите!Или пък говоря с една приятелка и в стаята влиза друга,която също започва да й говори и тя (тази,на която аз говоря) се обръща и започва да говори ида слуша другата!Не знам каква е причината!В смисъл те се изслушват взаимно,говорят си,а мен или не ме слушат или ме прекъсват!
Моля ви ,ако някой знае как да се справя с това и да не е повече така да пише!