Есе

[stoojann]

Здравейте!Трябва ми есе на тема "Достойнството на съвремените млади хора".Не е задължително да е много дълго.Благодаря предварително.

[sexa_na_kompleksa]

Виж това, можеш да вземеш някоя идея:

Достойнството на човека е в неговия достоен избор


Достойнството е едно от най-ценните човешки качества, което обаче малко хора разбират, уважават и притежават. Живеем в свят, изпълнен с измама, лъжа и алчност. И се питам: къде е изчезнало човешкото достойнство? Може би уплашено се е скрило и чака мига, в който отново ще се прояви? Или ние сами трябва да го потърсим? Да отворим душите си за него. Въпреки подмяната на ценностите, то трябва да намери своя път в материалния свят. Защото ни е нужно.
Знаем, че не са достойни кражбата, лъжата, насилието. Но не успяваме да ги изкореним. А загърбваме доброто, красивото, достойното. Тъжно е, че злобата и лицемерието са се настанили сред нас, а достойнството не може да се открои. Но вярвам, че у всеки човек е останала поне капка достойнство и че именно чрез него хората ще се върнат към себе си, към истинските ценности, към доброто.
Понятието “достойнство” има много лица, свързано е с безброй качества, които трябва да имаш, за да го притежаваш. Но едно е сигурно – всеки трябва да го носи някъде заровено като безценно съкровище в сърцето си.
Достойнството е това, което ни свързва и разделя, което ни отличава от останалите създания на Земята и ни прави личности. Всеки с положителните и отрицателните страни на характера си трябва да е достоен, да бъде човек.
Достойнството е много ценно, защото твърде лесно се губи. Не е важно колко пъти ще паднеш по стръмния си и тесен път, а дали след всяко падане ще имаш сили и смелост да станеш, да изчистиш дрехите си от калта и да продължиш без страх от следващо падане. Така, след всеки следващ удар, раните, нанесени от тежките ръце на съдбата, не са толкова дълбоки и болезнени. Точно тези рани всъщност изграждат достойнството у нас.
Често проявите на достойнство се възприемат като излишна горделивост. Но прекалената гордост и достойнството са съвършено различни понятия. Достойнството ни прави хора, а горделивостта ни кара да изглеждаме смешни и жалки в очите на другите. Нерядко именно недостойните хора са горделиви.
Ако приемем, че достойнството е отличително човешко качество, възниква въпросът доколко ние, хората, сме пълноценни същества и дали настина животът зависи от нас, малките прашинки в безкрайната Вселена. Не сме ли пионки в ръцете на съдбата, влезли да направят първия си и последен ход в една игра, чиито правила се определят свише? Не! Достойни могат да се нарекат именно онези, които с краткия си и уж нищожен ход, наречен живот, могат да променят резултата от играта, започнала и продължаваща в безкрайността.
Човек трябва да застава срещу лицето на съдбата, да я гледа в очите и да оспорва пътеките, които тя чертае. За да бъде сред онези, най-смелите играчи, които водят в житейската игра. За да бъде истински човек – достоен.


Можеш да погледнеш и тук:

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=205

http://zajenata.ogosta.com/index.php?option=com_content&task=view&id=328&Itemid=163&TB_iframe=true&height=650&width=850