ScionOfStorm
03-17-2008, 16:26
Нишка
„Моля...не им казвай.”
Защо?
„Не им го показвай...”
Ще го.
Стъпалата танцуваха
По стъкления, призрачен гол под.
Сетивата бушуваха
Докато намирах тайния вход.
Само Те щяха да ме разберат
И мен самия, чистия Аз, да изберат.
В замяна – само мойта крехка плът
За да поема и аз по Техний път.
Вратата отвори се зловещо
Изведнъж стана доста горещо.
„Смъртен дошъл е на порти
Мъртви. Що дириш, клети, тук?”
„Дошъл явно е и моят час
Да се присъединя към вас.”
Смях.
„Ритуалът, тогаз, знаеш го добре ти
Давай, ще следят зорко наши очи.”
Със замах яростен разкъсах плътта.
С мръсотията смеси ми се кръвта.
Началото бе това на ритуала
Що Тъма бе изкусно изтъкала.
„Кимваме ний с възхита в очи кухи и мъртви
Отдавна по-смел не бяхме съзирали в тез жътви.”
Раздрах още кожата, очите, сетивата
Знаейки какво ще получа, за мен, в отплата.
Само тук щях да бъда разбран.
Пренесен в мрачен и зловещ блян.
„Готов ли си на най-тънкий
Косъм да се смело обесиш?
После съзнанието си над
Ръба на света да овесиш?”
Направих го, и крещях в болка безумна
Дробове, всичко живо запали се, лумна
Дъх последен отцеди се от туй създание
Метна се през ръба световен едно съзнание.
„Ние, що нямаме име навеки
Приветстваме те при нас
Ще имаш ти нашия ням глас.”
Входът тъмен зад мен се затвори.
Живото вътре пък спря да се бори.
Без повече стъклени подове
Без призрачни стаи.
Сърце мъртво, що нямаш Богове
Ти...ти си там трай!
„Моля...не им казвай.”
Защо?
„Не им го показвай...”
Ще го.
Стъпалата танцуваха
По стъкления, призрачен гол под.
Сетивата бушуваха
Докато намирах тайния вход.
Само Те щяха да ме разберат
И мен самия, чистия Аз, да изберат.
В замяна – само мойта крехка плът
За да поема и аз по Техний път.
Вратата отвори се зловещо
Изведнъж стана доста горещо.
„Смъртен дошъл е на порти
Мъртви. Що дириш, клети, тук?”
„Дошъл явно е и моят час
Да се присъединя към вас.”
Смях.
„Ритуалът, тогаз, знаеш го добре ти
Давай, ще следят зорко наши очи.”
Със замах яростен разкъсах плътта.
С мръсотията смеси ми се кръвта.
Началото бе това на ритуала
Що Тъма бе изкусно изтъкала.
„Кимваме ний с възхита в очи кухи и мъртви
Отдавна по-смел не бяхме съзирали в тез жътви.”
Раздрах още кожата, очите, сетивата
Знаейки какво ще получа, за мен, в отплата.
Само тук щях да бъда разбран.
Пренесен в мрачен и зловещ блян.
„Готов ли си на най-тънкий
Косъм да се смело обесиш?
После съзнанието си над
Ръба на света да овесиш?”
Направих го, и крещях в болка безумна
Дробове, всичко живо запали се, лумна
Дъх последен отцеди се от туй създание
Метна се през ръба световен едно съзнание.
„Ние, що нямаме име навеки
Приветстваме те при нас
Ще имаш ти нашия ням глас.”
Входът тъмен зад мен се затвори.
Живото вътре пък спря да се бори.
Без повече стъклени подове
Без призрачни стаи.
Сърце мъртво, що нямаш Богове
Ти...ти си там трай!