PDA

View Full Version : есе - човек гледа с очите и със сърцето си



jomonetata
03-18-2008, 19:18
Хора трябва ми есе на тема "човек гледа с очите и със сърцето си" най късно до сряда рано сутрин, така че ПОМАГАЙТЕ БЪРЗО !!!!!!!!!!

7 точка от правилата
moderated by Coki

kuklichka_bg
04-04-2008, 15:48
Красотата ще спаси света"

Защо понякога казваме, че освен с очите човек трябва да гледа и със сърцето?

Красотата е качество и ценност, която не всеки човек притежава. Духовната и физическата красота не вървят ръка за ръка по отношение на важността. Вътрешната красота на човека е най-важна.
Тя извира дълбоко от душата му и дава превес над физическата красота. Защото душевната красота е ценност, която е в сърцето на човека. Тя е скрита и само този, който има сетива за нея може да я открие. А физическата красота е външното излъчване на човека. И тя е само качество.
За да подкрепя моята теза искам да дам запример разказът на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи”, където главната героиня е Мими Тромпеева. Тя си слага рентгенови очи, за да бъде външно красива. Тази творба поражда у пиосателя тревога за нравствените устои на човека. А нещата, които го заплашват са липсата на духовност и емоционална празнота, което довежда до осмиване и изобличаване на този недостатък.За желанието на човека да бъде външно красив,без да се замисля много за
духовната си красота,която пред физическата бледнее с огровна сила.
По този повод се сещам за стихотворението „Славки си рожба не трае”, в което се описва как една майка ражда дъщеря, която нарича Грозданка, защото външно е много красива, но лишена от духовност. Тя не може да разбере дори какво и говори Слънцето, а чува коренно различни неща.Майката на момичето и дава грозно име,което е напълно противоположно на външната й красота,но напълно отговаря на душевната.Затова вътрешната красота е най-важна. Защото, когато човек е само външно красив – покритие, без никакво съдържание, той се асоциира с кукла, коато не може да мисли и да чувства нищо, но е красива.
Приказката „Грозното пате” от Ханс-Кристиян Андерсен е най-простият пример за това, че не е важно как изглеждаш отвън, а трябва да бъдеш душевно богат. Защото патето е грозно, но много добро и се превръща в красив лебед-като награда за добротата му се случва това `чудо`.Или приказката „Красавицата и звяра”, където звярът изглежда жесток и грозен, но накрая наприказката се превръща в красив принц чрез целувката на принцесата.
И мисля, че това е един оптимистичен край на моето есе, за това, че доброто все пак побеждава. Защото красотата и добротата, които идват от душата на човека са сред най-важните универсални ценности,както и умението да ги разпознаеш сред безброй много-
то студени души,с който е изпълнено нашето всекидневие....