somebodyelse
03-18-2008, 21:24
Тя
Времето беше спряло.По осветената само от звездите улица вървеше тя.Навела глава, замислена за това което бе сторила и последиците които я заастигаха чак сега, когато беше забравила, тя вървеше.Но за нея нямаше красива луна,звезди,нощ, и ден да беше,беше и все едно.Искаше да е сама и да върви,и да си спомня за миналото,защото сякаш само тогава бе жива.
И пак беше нощ,но различна.Беше красива,имаше звезди,луна,небе, имаше радост,смях имаше любов и тя беше до нея.Тази любов и даваше всичко от което имаше нужда:спокойствие,сигурнос т, любов.Дори в този момент тя знаеше че това ще свърши, но не знаеше че ще е съвсем скоро.И така те бяха сами, но и да не бяха за тях нямаше значение-двамата ли са няма никой друг.Тя беше щастлива!Но изведнъж безличната,спряла вечер се завърна неискана, но не попита.Пак нямаше луна,звезди и небе нямаше, нямаше радост само сълзи и тя -сама.Вървеше към онова място, същото където до преди секунди тя беше с него и бе жива.
Там е, но то е различно.Няма го небето и всичката му красота, нямаше я любовта.Почувства студ и самота, беше мрак-не беше нощ а мрак, тя беше сама със тъгата и сълзите, а той беше някъде.И както стоеше там тя се връщаше във миналото, когато беше щастлива, с любовта, беше жива,но не за дълго.Действителността пак я застигна и сякаш я уби.Тръгна си по пътя-празен,безличен-както се чувстваше тя сега,но спомена го имаше, и винаги можеше да се върне при небето, луната, звездите, при него.
Времето беше спряло.По осветената само от звездите улица вървеше тя.Навела глава, замислена за това което бе сторила и последиците които я заастигаха чак сега, когато беше забравила, тя вървеше.Но за нея нямаше красива луна,звезди,нощ, и ден да беше,беше и все едно.Искаше да е сама и да върви,и да си спомня за миналото,защото сякаш само тогава бе жива.
И пак беше нощ,но различна.Беше красива,имаше звезди,луна,небе, имаше радост,смях имаше любов и тя беше до нея.Тази любов и даваше всичко от което имаше нужда:спокойствие,сигурнос т, любов.Дори в този момент тя знаеше че това ще свърши, но не знаеше че ще е съвсем скоро.И така те бяха сами, но и да не бяха за тях нямаше значение-двамата ли са няма никой друг.Тя беше щастлива!Но изведнъж безличната,спряла вечер се завърна неискана, но не попита.Пак нямаше луна,звезди и небе нямаше, нямаше радост само сълзи и тя -сама.Вървеше към онова място, същото където до преди секунди тя беше с него и бе жива.
Там е, но то е различно.Няма го небето и всичката му красота, нямаше я любовта.Почувства студ и самота, беше мрак-не беше нощ а мрак, тя беше сама със тъгата и сълзите, а той беше някъде.И както стоеше там тя се връщаше във миналото, когато беше щастлива, с любовта, беше жива,но не за дълго.Действителността пак я застигна и сякаш я уби.Тръгна си по пътя-празен,безличен-както се чувстваше тя сега,но спомена го имаше, и винаги можеше да се върне при небето, луната, звездите, при него.