PDA

View Full Version : няколко есета за 21.03.08



jakata1
03-19-2008, 09:05
eseto trqbva da e na edna ot trite temi:
1."ekspanziqta na ve6tite"
2."psevdo cennostite dnes"
3."aktualna li e pogovorkara dnes "po drehite posre6ta po uma izpra6ta'

7 точка от правилата
moderated by Coki

sexa_na_kompleksa
03-19-2008, 13:58
Виж това, може да ти помогне по третата тема:

http://news.sagabg.net/item_148.html

По дрехите посрещат,по ума изпращат
есе

Всички сме чели приказката за грозното пате.Току-що излюпило се,то се сблъсква с пренебрежение,отхвърляне и дори предателство в лицето на мъжка си и останалите патета.То не е имало шанса да е като тях и се появява на белия свят по-различно,сиво и грозно.Но каква е неговата вина? И трябва ли въобще да търпи такова отношение за нещо,което не зависи от него?
Поуката,която човек си извежда,когато това същество се превръща в прекрасен лебед,радост за окото,е,че външността единствено променя отношението към него.Едва тогава се приобщава към ятото и намира своето място сред себеподобните.
По подобен начин хората винаги са се разделяли на групи и общности,защото са различни като индивиди един от друг.Различията идват от националността,религията,п ола,расата,ценностната система.Всеки има собствен мироглед,всеки има своите маниери на поведение,цели в живота,професионално развитие,социален статус.
Добрата визия е жизнено необходима на съвременния човек.Българският народ е казал:"По дрехите посрещат,по ума изпращат".Тази поговорка запазва значението си през поколенията и е вечно актуална,защото човек няма никога втори шанс да направи първо впечатление,което остава като печат в съзнанието на хората,които среща.
Обединени сме от идеята да поддържаме добра визия и да се грижим добре за себе си,защото начинът,по който изглеждаме съответства на начинът,по който се чувстваме.Въпреки различията всеки има амбиции и копнежи и се стреми към тях през съзнателния си живот.Много често при жените старанието да сме красиви граничи с прекомерната суета.Но под пластовете грим и козметичните корекции се крият различни характери и идеали.Образите,които приемаме са нашето оръжие по пътя към успеха.Да искаш нещо чуждо,което не можеш да притежаваш-плътни устни,блестяща коса,стройна фигура...оттук се ражда завистта.Ето как идеалът се превръща в порок.Загърбваш истински стойностните неща,а отваряш сърцето си за преходните.Остават вечни идеалите като приятелство,любов,честност ,доверие,добронамереност и уважение към хората,които спазват същите идеали спрямо нас.
Идеалът за външността е краткотрайно изживяване,защото животът е обидно кратък и ни се изплъзва с всяка секунда.
Затова не трябва да позволяваме на химията,технологичния напредък и илюзията за съвършенство да ни отнемат истинската същност.Трябва да развиваме талантите си и да имаме самочувствието на пълноценни личности.






Думите са мощно оръжие в ръцете на човека. Чрез тях ние изразяваме чувствата си, мислите си, намеренията си. Не случайна е поговорката : ”По дрехите посрещат по ума изпращат”. Защото езикът е отражение на вътрешната ни същност. Общуването между хората е част от ежедневието на всеки от нас. Ние си взаимодействаме и си влияеме чрез думите. Те да се хвърлят безцелно в пространството, защото те носят в себе си отговорност. Човек непрестанно попада в словесни ”сблъсъци”, сблъсъци в които отстоява мисленето си и защитава казаните от него думи. Речникът на всеки от нас е мощен показател за ума на притежателя си. Бораването с разнообразни думи, словосъчетаниия, метафори прави общуването с даден човек по интересено. Много от тийнейджърските изрази съществуват благодарение на тези понятия. Нека си спомним незабравимото тийнейджърско лафче родено на базата на сравнението: ”Ще те отнеса като цунами японски бряг”. Това, което искам да кажа, е че богата палитра от думи в речника ни може само да разнообразява и улеснява нашата комуникация с обкръжаващия ни свят. Речта ни прави тъжни, щастливи, безгрижни, агресивни. Думите могат да ни поласкаят или наранят. Ето защо те са важни защото се едни от основните знаци, по които се ръководим когато си избираме хората, с които предпочитаме да си общуваме.
В крайна сметка думите са противоречиви именно поради своята наситеност. Едно и също нещо казано с различен тон може да носи взаимноизключващи се послания. Понякога иронията убива комплимента, а шегата – обидата. В този смисъл спокойно можем да кажем, че освен вербалната комуникация също толкова важна е и невербалната. Освен езика, ние използваме богат репертоар от несловесни знаци, чрез които предаваме съобщения на човека отсреща. Мимики, жестове, контакт с очите, положение на главата и тялото, походка, начин на обличане – това са част от средствата, чрез които подаваме информация за себе си, за мнението ни по конкретен въпрос. И въпреки всичко речта си остава най – директния подход за изразяването на мислите ни. Лошото е обаче когато говорим не това, което мислиме и създаваме погрешни впечатления в събеседника си. Когато бъдем разкрити ни обвиняват в лъжа. Ето защо понякога се съмняваме в истинноста на думите, защото този, който ги ползва злоупотребява с тяхното значение и нашето доверие. Така виждаме как речта разкрива страшно много от нас самите, но в същото време като, че ли ние сами правим подбор на това, което искаме да бъде разкрито от нас. В този смисъл ние показваме, но и скриваме.
Има един израз: ”Понякога е по-добре да си държиш устата затворена, за да те мислят за глупак, отколкото да я отвориш и да го докажеш”. Думите са нож с две остриета те могат да ни издигнат в лицата на околните или завинаги да оставят негативни впечатления за нас в тях.



Ето нещо, от което можеш да вземеш идеии за втората тема:


ЦЕННОСТИТЕ В МОЯ ЖИВОТ

Ценностите в нашия живот определят целите, които си поставяме и начините за тяхното достигане. Те определят нашия жизнен път – поведението ни, отношенията ни с хората, с които общуваме. Помагат ни да си отговорим на вечните въпроси: Какви искаме да бъдем? Откъде тръгваме и къде искаме на отидем? и Как да стигнем до там?
Най-важната ценност в моя живот е СВОБОДАТА. За мен свободата не е самоцел. Не означава само да нямам окови. Защото може да си затворен или прикован неподвижно в леглото и пак да бъдеш свободен. Свободата е правото ми да избирам каква да бъда, къде да бъда, с кого да бъда. Свободата да бъда себе си, да ме приемат такава каквато съм. Свободата ДА СЪМ! Без да ограничавам другите, без да ги „прегазвам по пътя си”! Свободата, която така задължава, защото да бъдеш свободен значи да зачиташ свободата на другите, да ги цениш и уважаваш, да виждаш Човека във всеки човек.
Свободата, така както аз я разбирам, значи и ЛЮБОВ. Тази любов, която те кара да се смееш и да твориш, да протегнеш ръка на непознат, когато има нужда от нея, да кажеш – „Приятелю ти сгреши. Аз те обичам”. Да се засмееш на дете или просто на вятъра само защото ги има. Любовта, която те прави по-силен, по-уверен, по-истински. Защото любов значи да можеш да даваш без да очакваш нещо в замяна, да приемаш - без да се чувстваш длъжник. Навярано звучи високопарно или много отнесено. Много хора казват, че това е глупаво, наивно, детински. Но любовта е толкова важна в нашия живот. Не само любовта към съпруга, детето, родителите, приятелите, а любовта към света, който ни заобикаля – такъв какъвто е, към хората с които се разминаваме всеки ден – без да ги познаваме. Защото тази любов ми носи свободата. Позволява ми да бъда АЗ, да ходя с вдигната глава. Освобождава ме от тежестта на вещите, на ежедневието, понякога толкова еднообразно и скучно, и ми позволява да вървя напред.
И колкото и странно да звучи, друга ценност за мен са парите. Те ми осигуряват необходимото, за да поддържам жилището, да си издържам детето, да посрещам ежедневните си нужди. Не те са целта на моя живот – те са средството, с което мога да си осигуря свободата. Те са „необходимото зло”, защото не разбирам свободата в това да живея извън обществото, да стана скитник, или клошар. Помагат ми да се откъсвам и отдалечавам от всичко, което мразя – предателството, завистта, клюкарството.
Най-страшното, което можеш да направиш е да предадеш човек, който ти се е доверил. Най-страшното, което може да ти се случи е да те предаде човека, на който си се доверил. Предателството ме кара да се чувствам уязвима, да загубя част от безрезервната любов, която изпитвам към хората, които са ми скъпи. Отнема ми свободата да общувам, прави ме несигурна, подозрителна, държи ме в напрежение и колкото и време да мине винаги остава белег, който ми напомня, че съм била предадена или че съм предала.
Тези ценности са най-важните в моя живот. Не аз ги откривам, те съществуват от както съществува света. Много хора са се борили за тях, умирали са, писали ли са поеми. Но всеки човек разбира по различен начин свободата и любовта. Те са особени „неща” – не могат да се пипнат, не могат да се ядат. С тях не ни става по-топло, не ни носят скъпи вещи, не ни носят много пари. Свободата и любовта ни даряват възможността да разберем другите и себе си, даряват ни силата да рушим преградите в човешкото общуване, даряват ни силата да достигнем нашите цели – да бъдем свободни в общество на свободни.



Ценностите в моя живот.
/есе/
Ценностите-постоянна или променлива величина са те? Дали различните епохи в развитието на света, даже различните периоди в живота на човека не променят представите ни за тях? Идва ли момент, когато се обръщаме назад и детронираме своите идеали, заменяйки ги с нови-може би по-добри, а може би не? Открива ме ли нещо ново, непознато до сега, или преоткриваме стари житейски истини, волно или неволно подчинявайки им се. Или просто всеки сам избира от палитрата на живота цветовете на душата си и рисува картината на собствения си живот-единствена и неповторима.
В моята житейска палитра най-фундаменталната ценност е любовта. Любов, в най-широкият смисъл на думата. В детството търсим първо любовта и насърчението на родителите си. Тя ни дава куража да направим първата крачка, да изречем първата дума, да преодолеем болката от първата рана. Тяхната обич, е основата, която ни е нужна за да изградим себе си като личности. Израствайки, ние търсим да открием човека на когото да дарим голямата, истинската любов на живота си. Любов, която ни кара да се чувстваме осмислени и реализирани, любов, която ражда най-прекрасното чудо на света-децата ни. Чрез тях преоткриваме родителската обич в ново измерение, вече не само получавайки, а и дарявайки я.
Формирането ни като част от света в който живеем ни кара да се стремим да търсим одобрението, подкрепата, близостта на хората, които ни заобикалят. От тях избираме най-близкото си обкръжение-приятелите. Всеки има собствени критерии към тези, които определя като свои приятели. За някого е важно да кичи с тази дума хора с добро финансово състояние, положение в обществото. За мен приятел е този, към когото мога да се обърна и в най-тежък момент, а той... ами той просто да бъде до мен.
За повечето от нас от изключително значение е и професионалната реализация, казано по друг начин-кариерата. Дълго време в думата „кариера” беше вложен силен негативизъм. Негативизъм, породен от изкривеното тълкуване на съвсем нормално явление. Естествено е всяка личност, която притежава определен потенциал да го развие, обогати, реализира. Ако този стремеж не съществува, какъв е смисъла тогава и на най-доброто образование, и на най-престижния университет? Нормално е човек да се стреми да израства професионално, да държи на имиджа си на добър професионалист. Това в крайна сметка е фактор, който касае не само отделната личност, а обществото като цяло, защото прогресът на човечеството се движи имено от тези стремежи на милиони хора по света. Свят, обаче който се подчинява на законите на материята. За това освен признание човек да търси и съответното финансово отражение на качествата си. Не, това не е алчност, a желание да бъдеш оценен достойно.
Дали в картината на моя свят открихте нещо ново, различно, необичайно? Не, не мисля така. Това са ценности, възникнали още с раждането на човечеството. Надживяли различни епохи, различни религии. Преминали границите на континенти и раси. На пръв поглед еднакви за всички хора, но пречупени през душата, ума и сърцето на моята личност, те придобиват свой собствен нюанс. Нюанс, който ги прави единствени и неповторими.

jakata1
03-20-2008, 07:10
mersi mnoooooooooooooo :grin: