Pyrwo izwinqwam se 4e pisha taka ama ezika mi se precaka.
A temata-Antigona-tragi4nata obre4enost na nepreklonnata li4nost
Molq wi speshno mi e
koito mi pomogne mnogo 6te go obi4am :) :-)
7 точка от правилата
moderated by Coki
Антигона-трагедия за силната и непреклонна личност
http://www.teenproblem.net/school/s/894.html
gabiti92
05-05-2008, 16:22
Някой може ли да ми намери 2 теми защото ми трябват за класно?
1. "Антигона" - драма на непримиримостта
2."Войната" в ахейския лагер - ЛИС върху 1 песен на Илиада
Ама ако може да не са от интернет,защото за Антигона има само една тема и всички са я изтеглили нея апък за Илиада не можах да намеря :S .Благодаря предварително :)
P.S. Трябват ми за утре,ако имате темите пишете!
hrisiiiiii
05-05-2008, 17:29
Някой може ли да ми намери 2 теми защото ми трябват за класно?
1. "Антигона" - драма на непримиримостта
2."Войната" в ахейския лагер - ЛИС върху 1 песен на Илиада
Ама ако може да не са от интернет,защото за Антигона има само една тема и всички са я изтеглили нея апък за Илиада не можах да намеря :S .Благодаря предварително :)
P.S. Трябват ми за утре,ако имате темите пишете!
Виж това:
НЕПРИМИРИМОСТТА В "АНТИГОНА"
Човекът притежава редица качества,които са присъщи само на него. Едно от тях е непримиримостта. Разбира се имам предвид истинския човек, който се бори, има идеали; отстоява ги , никога не се покорява пред несправедливостта или злото.
Непримиримостта може да бъде тълкувана именно като отстояване на лична позиция, на собственото достойнство, на всичко онова, което те прави личност. Ако съпротивата е плод на принципи и на твоите възгледи за света, тя е оправдана и дори необходима. В този смисъл може да бъде определена като непримиримост и поведението на Антигона от едноименната трагедия. Тя е младо момиче, но има характер и ценностна система. За нея най- висши принципи са утвърдените от вековете божествени закони - почитта към мъртвия, любовта към рода и близките, борбата за справедливост. Тя не е войн, но има твърд характер,непреклонен пред насилието и нарушаване на моралните норми. За нея не е възможно да се примири със заповедта на Креон единият й брат да не бъде погребан, а да остане плячка на хищници и птици. Затова, въпреки че е само една слаба жена, създадена не да се състезава с мъжете, а за любов, тя не се колебае как да постъпи. Дългът пред мъртвия, сестринската обич, верността и почитта към боговете я карат да поеми върху плещите си тежко бреме - на човек пристъпил законите на владетеля. Девойката предполага какво я очаква - за нарушението на заповедта наказанието е смърт. Но нищо не може да я спре. Водена от непримиримост пред неправдата, извършва погребалния обряд над трупа на брат си. Може би ако Креон я бе видял плачеща,молеща милост, разкайваща се за стореното, би заменил тежкото наказание с друго. Но Антигона, въпреки че е млада, че има любим, че обича живота, се проявява като твърда и непреклонна. Не крие, че това е нейното дело, не трепва пред владетеля. Защото най-висши за нея не са неговите закони, а тези на боговете, утвърдени от поколенията. И посреща твърдо присъдата си- да бъде зазидана жива.
Непримиримост показва и сина на Креон. Видял,че баща му не е прав, че не желае да отстъпи в решението си, когато губи любимата, той решава да не се примирява със съществуване без нея и слага край на живота си в гробницата, край трупа на Антигона.
Непримиримостта е за силните духом. За онези, които могат да отстояват винаги принципите си и идеалите си, които са готови да се жертват за истината или любовта.
И мисля, че с пълно права може да се твърди - Антигона е образ и символ на човешката непримиримост.
sexa_na_kompleksa
05-05-2008, 17:34
За втората тема:
http://www.teenproblem.net/school/s/1647.html
http://www.teenproblem.net/school/s/774.html
ВОЙНАТА И МИРЪТ В ПОЕМАТА „ИЛИАДА”
ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВН И СЪЧИНЕНИЯ ОТ
I КРЪГ НА ОЛИМПИАДАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - 2002 г.
Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъш¬ното развитие на литературата. Про¬изведението на Омир „Илиада” отразя¬ва развитието на елинската култура в продължение на векове.
Темата за бойната и мира е обект на художествена интерпретация в „Илиа¬да”. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на бойна и мир, на хар¬мония и дисхармония. Те са неразривно свързани.
Поемата „Илиада” започва с възпяване на „гибелния гняв” на гръцкия предводител и воин Ахил. Накърненото му достойнст¬во и войнска чест са потъпкани и „Ахил бо¬горавен” не може да се примири с това. Неговият гняв и ярост се удвояват, когато пратениците на „мощния цар Агамемнон” идват, за да отведат любимата му Бризеида. След тази разтърсваща сцена Омир описва отношенията между Ахил и неговата майка - морската богиня Тетида. Така древногръцкият рапсод очертава контраста между сцените на гняв и обич. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си Ахил. Със своята майчинска любов и привързаност тя му внушава спокойствие и душевен мир.
Художествен израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Древногръцкият творец изобразява два града. В единия се прави сватба и има го¬леми празненства, а другият град е под об¬сада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува без вой¬на и обратното. Това мнение е било споде¬ляно от всички гърци, от целия античен свят. За елинската култура войната е би¬ла като неотделима част от живота им. Те са я приемали за нещо естествено.
На щита на Ахил също е изобразена сце¬на, която показва овчари, пасящи своите стада в планината. Тази картина отново внушава спокойствие и душевен мир. Но изведнъж от гората излизат лъвове, ко¬ито нападат стадото. Сцената на хар¬мония и спокойствие е нарушена. Тук Омир отново противопоставя хармония и дисхармония, война и мир. Той показва, че едното не може да съществува без другото, че те са неразривно свързани.
Друг момент на противопоставяне в „Илиада” е сцената на сбогуването между троянския воин Хектор и жена му Андромаха. Преди Хектор е убивал безпощадно ахейците на бойното поле. В сър¬цето му няма милост, а само гняв и ом¬раза. Но при вида на жена си Андромаха и малкия си син Астианакс, той се превръ¬ща в любящ съпруг и баща. В сърцето му вече няма място за омраза и ярост, а са¬мо за обич и привързаност Към семейст¬вото му. Пред нас се разкрива един друг Хектор, който ние не познаваме – не безмилостният воин, а един човек, изпълнен с любов към семейството си. Омир цели именно това - да покаже, че във всеки човек има добро и лошо, омраза и любов. Хектор след малко ще излезе на бойното поле и ще започне да воюва, но в този мо¬мент душата му е в мир.
В „Илиада” непрекъснато са съпоста¬вяни войната и мирът. Самото произведение започва с гняв и озлобление. Въпреки че Троянската война завършва с раз¬рушаването и опожаряването на Троя, Омир избира друг финал за произведението си. Ахил смирява яростта и озлоблението си и връща тялото на Хектор на баща му. Омировата творба започва с гняв и завършва с примирение. Отново са противопоставени войната и мирът.
Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста. В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония, на душевен мир и „гибелен гняв”. Мирът и войната са представени ка¬то едно цяло. Колко би бил скучен нашият живот без изпитанията и проблемите, през които ежедневно трябва да преминаваме, а колко би бил тъжен, ако ги няма¬ше моментите на радост и щастие. Докато светът съществува, ще има и доб¬ро, и лошо; и мир, и война, защото всеки човек носи в себе си по малко от двете.
*** *** ***
В Омировата „Илиада” се преплитат представите за войната и мира. Освен като битки, кръвопролития и смърт, вой¬ната може да бъде разгледана и от друг ъгъл. Война, специално в „Илиада”, е и гне¬вът. Но както след всяко зло идва добро, и след всеки проливен дъжд на небето из¬грява пъстроцветна дъга, така и след всяка война неминуемо идва мир. И ако войната е гневът, то мирът следва да бъде примирението с него.
Още в самото начало, в Първа песен, „Илиада” започва със свада - между Ахил и Агамемнон. Връзката между двамата герои е тяхната гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив, горд. Ахил пък, от своя страна, има воинска чест и достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Ахил защитава воинската си чест на герой. Израз на бойна в случая са свадата и гневът, а техни оръжия са думите. Обиден на Агамемнон и негови¬те думи, Ахил обещава повече да не се включва във войната срещу Троя и наис¬тина държи на думата си. Но помирени¬ето идва при вестта за смъртта на най-добрия приятел на Ахил - Патрокъл. Тук се показва друго негово качество - вяр¬ност към приятелството. Той пристъп¬ва думата си, за да защити честта на приятеля си. Ето това е и мирът - помирението с гнева към Агамемнон. Но след този мир, за съжаление, започва още ед¬на война. Война, много по-страшна от предишната.
Всъщност „Илиада” е поема не само за Троянската война, но и за „гнева на Ахил”. С този гняв започва поемата и с негово¬то надмогване завършва.
Тази толкова страшна война, която за¬почва Ахил, е с Хектор. В случая с Агамем¬нон той е само засегнат, засегнато е и неговото достойнство. Той се отказва от битките, но нищо повече. Ахил отно¬во е засегнат, този път от Хектор. По-сегнато е на живота на скъп за него човек. Ахил жадува смъртта на човека, погу¬бил приятеля му. И мирът отново не закъснява. Докато „във войната” с Ага¬мемнон мирът е единствено благороден, в този случай той не е. По-скоро мирът е трагичен. Ахил се примирява със смърт¬та на Патрокъл, до някаква степен, раз¬бира се, чак когато вижда Хектор мъртъв, повален в прахта. Хектор не заслужава по¬добна съдба, защото това е време на война, време на битки и убийства, а война¬та е „игра”, в която няма правила и всичко е позволено. Действията на Хектор до някаква степен са оправдани. Той се бие за честта на родината си. Той не е искал да убие точно Патрокъл, за да нарани Ахил.Във войната всеки убива, без да се замис¬ля кого ще нарани с тези си действия. Патрокъл е мъртъв и дори Ахил да убие Хектор, това не ще върне приятеля му.
Голяма роля в „Илиада” имат боговете, които много често се намесват в човешките дела. Единственото, по което се отличават от хората, е необикновената им сила и безсмъртие. Понякога те сто¬ят по-ниско и от хората: разделят се на враждуващи лагери, интригантстват по-между си, завиждат, променят хода на битките.
Единственият момент, когато гняв - помирение, добро - зло, се обединяват в едно, е изковаването на щита на Ахил. Там Омир съпоставя двете страни на човешката дейност - войната и мира. Божественият създател на щита създа¬ва творение, което има магическа сила. Той е съвършен. Върху него Хефест е изоб¬разил целия свят. Сцените са разположени контрастно. Изобразена е дори и са¬мата Троянска война. И накрая идва щас¬тливият финал - празникът. Животът, според щита, е процес на раждане и смърт, в който непрекъснато се прели¬ват радост и болка. Щитът е вид тълкуване на Омировата поезия от самия него.
gabiti92
05-05-2008, 20:32
Мерси много и на двете!!! :grin: :)
hasdrubal
05-27-2008, 14:38
Как ли пък аз съм в твоя випуск и ми се паднаха точно тези теми+6та глава на Илиада и Антигона vs Креон-морал vs власт :grin:
При Лакова не е лесно,нали?
November
05-27-2008, 14:42
На мен ми се падна "Антигона" на олимпиадата по Литература.