PDA

View Full Version : Песен за човека на Вапцаров



tita
03-21-2008, 12:03
trqbva mi interpretaiivno sa4ineni na "Pesen za choveka " na Nikola vapcarov nqkoi ako e pisal takova da mi go napi6e 6te sam mnogo blagodarna :(

7 точка от правилата
moderated by Coki

sexa_na_kompleksa
03-21-2008, 12:26
На каква тема ти трябва?

Coki
03-21-2008, 12:28
Здравей, ето ти няколко варианта :

http://www.teenproblem.net/school/s/1203.html
http://www.teenproblem.net/school/s/1100.html
http://www.teenproblem.net/school/s/973.html
! http://www.teenproblem.net/school/s/589.html
! http://www.teenproblem.net/school/s/566.html


Успех!

tita
03-21-2008, 12:48
[quote="Coki"]Здравей, ето ти няколко варианта :

http://www.teenproblem.net/school/s/1203.html
http://www.teenproblem.net/school/s/1100.html
http://www.teenproblem.net/school/s/973.html
! http://www.teenproblem.net/school/s/589.html
! http://www.teenproblem.net/school/s/566.html


мерсни много ама забравих да напиша темата а тя е "престъплението и наказанието " в песен за човека :(

sexa_na_kompleksa
03-21-2008, 12:52
Само това намерих, но е есе, ако ти върши работа ...

„Престъпление и наказание”
( есе )

Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.

- Ние спорехме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време”

Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...

DeathxRlzxXD
03-03-2009, 14:30
hi :) :) :) i az trqbva da pisha po tova proizvedenie :) moite temi sa : ''Vqrata v dobroto y 4oveka'' i ''tova e prekrasno,nali?''

detelina101
03-03-2009, 16:32
Всеки прочит на Вапцаровото стихотворение е един интересен, задушевен разговор
между поета и нас, читателите. Без да заема някаква мисионерска или просветителска поза,
Вапцаров разкрива своята изстрадана истина за живота - онова "озъбено свирепо куче"
("Двубой"), което души безмилостно обикновения човек, превръща го в "скот", "злодей
злосторен". И вместо мъка и отчаяние, от всяка дума, от всеки стих лъха вярата, че "животът
ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден", а всичко в човека ще бъде
"прекрасно".
Вярата на поета в доброто у човека е убедително представена в стихотворението
"Песен за човека", където обект на възхвала е не герой, а убиец, който осъзнава своята вина и
става човек.
В поемата "Песен за човека" ставаме свидетели на една словесна битка между
разгневената дама и нейния опонент. Те имат различни разбирания относно човешката
същност. Всеки я вижда и я представя в различна светлина, като оставя читателя сам да реши
чия страна да вземе. Поне в едно и двамата са единодушни - човекът е просто прашинка,
небрежно захвърлена в кръговрата на живота, и те са еднакво разтревожени за неговата съдба.
За разлика от защитника, дамата вижда само злините на хората. Тя не търси причините,
подтикнали човека да убие, а направо го осъжда на смърт. С думите си, представени в
началото на поемата, изнервената госпожа излива дълго таената злоба, която изпитва.
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
Нейната грубост отвращава читателя и го сблъсква с един съвсем различен от
очакванията му човек. "Ние спориме//двама със дама// на тема: "Човекът във новото време".
Авторът умишлено я описва с една дума - "дама", и ни оставя сами да си изградим образа й.
Като истински хуманист, той не смее да накърни достойнството й, но речта й сама по себе си
говори що за "дама" е тя всъщност. Като нейна пълна противоположност се явява опонентът
й. За него също не е споменато нищо в началото, но ако проследим внимателно текста, ще
забележим, че става въпрос за един духовно възвисен човек. Изслушал "калните потоци от
ропот", той започва съвсем спокойно да говори, но изнервената жена го прекъсва. Вместо да
възрази на тази проява на нецивилизованост, лирическият говорител покорно замлъква,
оставяйки дамата да излее гнева си. В яростта си тя изрича възможно най-тежката обида:
Аз мразя човека.
Но нали и тя самата е човек? Означава ли това, че мрази и себе си или просто се
възприема за нещо повече от всички останали. Прекаленото й самочувствие й пречи да оцени
тежестта на изречените думи. Тя възприема човека като някакво недостойно за уважение
същество. Тук обаче словата й срещат съпротива. Опонентът отново се опитва да вземе
думата и да отвърне на удара. Но не припряно и грубо, а "полека, без злоба" и най-важното -
"човешки". Употребата на тази ключова дума се явява като оръжие, използвано от лирическия
говорител, за да отвърне на дамата. Той не оспорва, че извършителите на убийствата, за които
говорят, трябва да бъдат наказани. Напротив, неговите думи "Отвели тогава злодея
//злосторен,// затворили този субект", също осъждат непростимите му постъпки. Но за разлика
от духовно ограничената дама, той се опитва да потърси причините, довели до трагичния
край.
Виждайки, че героят на историята му се разкайва за постъпките си и търси опрощение,
лирическият говорител се убеждава, че той наистина заслужава да бъде защитен.
Лирическият говорител, като един безкраен оптимист, винаги търси доброто у хората,
вижда и оценява красивата страна на всичко. И в този случай той е доволен, че престъпникът е
надмогнал вътрешния страх. Осъзнал е греховете си и е готов да се отдаде на вечния покой. В
последните минути той вижда живота си като на лента:
Човека погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
Използването на тези стъпаловидно подредени епитети показва изминатия път и
внезапното пропадане на човека в мрака. В тази възходяща градация се откроява последният
епитет - "безока" съдба - нагла и безочлива. Но болката е овладяна. Страха го няма. Пред
бесилото е изправен човек с гордо вдигната към звездите глава. Краят наближава, но
осъденият не го приема като окончателен завършек. За него това е начало на нов живот,
изпълнен с радост.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
светло,
отдръпнал се, после запял.
Лирическият говорител отново се връща към забравената за момент дама. За наша
изненада тя не е трогната от развитието на историята. Не може да проумее, че човекът има
смелостта да стои с гордо вдигната глава след всичко сторено. Не проявява дори капчица
съчувствие. Тя мрази човека, ненавижда го. Тя е човек, изгубил човешкото в себе си. И
въпреки това лирическият говорител, пак по същия спокоен и приветлив начин, я нарича
"приятелко". Може би го прави само от уважение или защото обича всички хора и тайно
вярва, че тя би се променила. Лирическият говорител вече е успял да убеди читателите, че във
всеки човек се крие доброта. Дори и най-големият грях, да отнемеш човешки живот, може да
бъде простен. Проглеждането на Вапцаровия герой му позволява да полети спокоен и с чиста
съвест към звездите. Като признание те възкликват: "Браво, човек!". Това като че ли е награда
за смелия защитник, преборил "бедната дама". Песента, зародила се "в разкривените, в сините
устни", преминава през всички земни прегради, докато накрая достига звездите и се слива с
вечността.
А звездите - метонимия на цялата вселена, се прекланят пред духовното прераждане на
отцеубиеца. Така както "земя и небо, звяр и природа" прославят Ботевия герой, паднал в "бой
за свобода" ("Хаджи Димитър"). Героизмът е не само да се жертваш в името на отечеството, а
и да осъзнаеш своето падение и да приемеш достойно наказанието за извършеното
престъпление.
Горд, лирическият говорител завършва поемата с думите: "Той пеел човека. - Това е
прекрасно, нали?". Читателите вече са напълно убедени, че човешката доброта е само мит.
Всеки прави грешки, но невсеки умее да си ги признае, а още повече - да прости. Човек сам
кове съдбата си и винаги може да се промени, стига да има желание. Ако не вярваме, че у нас
се крие добро, и не прощаваме, сами ще се обречем на болка, страх и страдание. Именно това
е посланието, което Никола Вапцаров отправя чрез поемата си "Песен за човека" - песен за
всички нас.

denito0123
04-09-2009, 10:28
trqbva mi pomosht

denito0123
04-09-2009, 10:31
imam da pisha tema b/y pesen za 4oveka .pazkaz v segashno istorichesko vremes elementi na razsujdenie pomognete pls ako mojete da mi predlojite ne6to pishete mi na mail-a : az_94@mail.bg mersi predvaritelno :) :)

rumen95
01-03-2010, 10:16
Ето ви и стихотворението :

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

rumen95
01-03-2010, 10:20
Никола Вапцаров - "Песен за човека" поема за вярата в човешкото у човека
Със стихотворението „Песен за човека” Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песен за човека “ от първата си и останала единствена издадена му приживе стихосбирка „Моторни Песни”. В „Песен за човека” поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да разбере защо лирическият герой е извършил злодеянието, защо е отнел бащиния и погубил собствения си живот. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.
В стихотворението "Песен за човека" опонентите в спора дали човек е добър или лош по природа, са дамата и лирическият говорител. Тя е изразител на традиционното обществено мнение, а лирическият говорител е човекът, търсещ преди всичко причините за случилото се.
Те спорят за човека и неговото място в живота. Това е една кардинална тема за мястото на човека именно в новото време. Търсенето на човешкото в една реалност, изпълнена с грозни и отблъскващи прояви, разкрива и грозотата вътре в самия човек, стигнал до падението на братоубийството и отцeубийството. Той тръгва сам срещу себе си и срещу човешкото, което носи.
Лирическият говорител защитава човека, и успява спокойно и последователно да убеди читателя, че във възможностите на човека е да прекрачи от злото в доброто, от грозното в прекрасното и от убиец да стане човек. В поемата ярко присъства библейската тема за нарушената божия заповед: "Не убивай!" И когато все пак убийството е извършено, закономерно следва полагаемото се наказание. Налице е класическата опозиция престъпление - наказание, интерпретирана през призмата на противоположните позиции на дамата и на лирическият говорител. Докато тя, сопната и нервирана, не крие омразата си към човека, лирическият говорител спокойно и с пълното съзнание за отговорността на този проблем поема ролята на негов защитник. Той не използва силни изрази и крайни квалификации, а проследява пътя, довел един обикновен млад човек до отцeубийство и превърнал го в злодей злосторен. За него най-интересен е процесът, при който новият лирически персонаж променя своето отношение към живота, към самия себе си и особено към извършеното престъпление.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрещност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти –
ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
Светът е устроен!
Именно в затвора той намира това, което му е липсвало в сиромашкия живот до този момент - да попадне на хора и да стане човек. Нравственото прераждане у него е неизбежен резултат от прозрението, до което стига за собственото си престъпление. Това прозрение ни най-малко не го оневинява, но му връща човешкия облик и достойнство:
Осъденият престъпник логично и убедено стига до истината за нечовешкото си деяние. Той вече е способен да види живота си от близкото минало, без да се влияе от наложеното му смъртно наказание. За него песента пред лицето на смъртната присъда е висша форма на "човешка" изява, с която той се "извисява" над нея. Въпреки смъртното наказание - за него то е вече път към друг свят - "новият" по дух човек намира сили в себе си и излива песента си от душа, за да я отпрати към този жадуван нов свят, който ще е много по-справедлив от законите на старото общество. Напразно това общество си мисли, че като е наложило наказание над един престъпник, сякаш всичкото зло на света ще свърши и никой никога повече няма да бъде толкова алчен и безкрупулен, че да убие най-близкия си човек. Това дава силата и спокойствието на осъдения да посрещне смъртта си не със страх и ужас, а с достойнство.
Трагизмът на творбата ни отвежда към вечната връзка между престъплението и наказнието. Поетът обаче вярва в доброто, скрито у всеки човек, и в това отношение поемата е една поетическа апология на вярата. Проглеждането не може да отмени смъртта, но променя отношението на човека към нея. Посланието на Вапцаров за величието на човешкия дух ни заразява със своята искреност, непосредственост и трогателност, с вярата в доброто и човешкото.

xhaxhy
01-03-2010, 14:55
на мен някои ако може за утре да ми даде интепретативно съчинение на тема:ролята на спора в песен за човека.много ще съм му благодарен

martinl
06-01-2010, 13:02
Моля ви,ще ми помогните ли да напиша тези теми за класната ми работа? :

ЛИС - Е.Станев "Крадецът на праскови" Повест за доброто и злото

ЛИС - Н.Вапцаров Престъплението и наказанието в стихотворението "Песен за човека"

Моля ви много,помогнете ми,класната ми е в Четвъртък.

kristina1912
04-10-2011, 13:35
Здравейте и от мен ! Имам да пиша есе на тема Човекът добър по природа ..Песен за човека Вапцаров..Моля ви помагайте, че е за утре и нямам време мерси предварително ! :)