Много ви моля бързо ми дайте от някъде преразказ на Ангел Каралийчев Сърце тва дето е давано миналата година на изпита по БЕЛ за след 7-ми клас :) :( :( :(
krisi_bep
03-23-2008, 10:02
Нешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче. То не знае какво е бащина грижа или топла майчина ръка. Преди шест години пъдарят го намери край плета на селското гробище, повито в една скъсана пеленка, врещи като яренце. Взе го на ръце и го отнесе на баба Тиша, дето мете църквата. Старата самотна женурка, която нямаше близка душа, ходеше между кръстовете в черковния двор, приказваше с мъртвите с кандилата, а животът и полека догаряше като восъчна, свещ. Тя взе на ръце новороденото и се обърка. Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й. Прибра си го в къщи, почна да му дава краве мляко с една дървена ощърбена лъжица и си го отгледа. Кръстиха го Найденчо, но децата му викаха Нешко Татарчето, защото беше черно момче. Додето стана на пет години, Нешко пълзеше и тичаше по църковния двор. Играеше с врабчетата, които кацаха по зелените надгробни камъни и спеше в затоплената трева, а над него свиреха щурци и трептяха пеперуди.
Като зърна от скъсана броеница се ронеха и падаха годините на баба Тиша, очите й ката ден сълзяха и изтичаха, а ръката, върху която спеше Нешко нощем, закоравя и се втвърди. Но тая десница за малкото момче беше като пухена възглавничка.
Една сутрин старата църковна прислужница събуди рано Нешка и му рече:
— Иди, бабиното момче, в гората да събереш един наръч сухи дръвца, че да сваря едно гърне копривена чорба. Да видиш каква хубава коприва е порасла-край църковния двор!
Нешко излезе навън и се завтече като яре през поляната към гората. Събра цял куп клони, нарами ги и тръгна към село. На връщане набра и една китка узрели ягоди за баба Тиша. Както вървеше, по едно време дочу конски тропот. Обърна се и видя, че след него иде каруца. Юздите държеше едно гологлаво момче. Когато каруцата наближи, Нешко позна момчето. То беше Трайчо, на Делча каруцаря момчето. Връщаше от града празна каруца.
— Може ли да сложа отзад дървата, че ми тежат? — попита Нешко.
— Може! — отвърна Трайчо, без да спре.
Татарчето се завтече, настигна каруцата и намести дървата, след туй седна отзад, като опря гръб на дъното. Но щом се намести, Трайчо замахна силно с камшика, удари конете, те се втурнаха, Нешко се люшна, изхлузи се и падна на земята. Удари си челото. Ягодите и дървата отхвръкнаха настрани. Трайчо препусна конете и дигна облак прах.
Нешко дълго стиска удареното си чело, сетне преглътна сълзите си и нарами пак вързопа. Като мина железопътната линия, той спря до стрелките на гарата да си почине. Тъкмо в туй време забуча утринният влак и най-подирният вагон спря пред Нешка.
— Хей, момченце, дай тук ягодите! Колко пари искаш? — извика някой от вагона.
Нешко се обърна и тръгна към прозореца. Подаде ягодите. Една женска ръка пое китката и му пусна един лев в детската шепа.
Малкото сираче, което за първи път видя пара в ръката си, бърже забрави падането от каруцата, грабна дървата и се затече към къщи. Като стигна в църковния двор, дървата подаде на баба Тиша, а лева потули под една керемида зад високия каменен паметник на падналите опълченци.
На другия ден Татарчето отиде пак за ягоди и се върна с още един лев. Всеки ден то причакваше влака с китка червени сочни ягоди, а когато ягодите на пладнището презряха, Нешко тръгна по стърнищата да събира меки круши и ги продаваше с паничка на пътниците — по два лева паничката. Под керемидата изкопа трапчинка и почна да я пълни с левове.
Лятото се търколи. Къпините почерняха. Всичките круши опадаха. Почна да гори шумата. Един ден неочаквано пламна долната махала. Някой беше изтървал огън в една напръхнала купа и пожарът избухна. До вечерта седем къщи се превърнаха на пепел. Изгоря и къщата на Делча каруцарина. Оцеля само сайвантът, дето прибираше конете. Делчо не знаеше къде да се дене от мъка. Въртя се два-три дена, сетне продаде конете и каруцата, отгради под сайванта една стаичка, настани Трайча и жена си там и замина да търси работа в града.
Понесоха се на облаци гарвани над нивите. Облаци забулиха небето. Заваляха есенните дъждове. Опустяха разкаляните селски пътища. Веднъж баба Тиша изправи стълбата и накара Нешка да се покачи на покрива и смени счупената керемида, която пропущаше дъждовната вода на тавана. Нешко свърши работата и се изправи до комина. Загледа се към гората, над която валеше проливен дъжд. Ето че по разкаляния път се зададе едно момче, натоварено с вързоп дърва. То газеше босо, със запретнати крачоли и краката му бяха посинели от студ. Когато наближи до църковната ограда, Нешко го позна: Трайчо.
— Горкият Трайчо! — проговори Татарчето и замислено се загледа подире му: шляпа, шляпа! Сетне слезе доле. Отиде зад паметника, изгреба всичките левове, които беше събрал през лятото, напълни джоба си и се затече към Пъшовия дюкян. Попита Пъшо колко струват едни гумени цървулки. Пъшо отвърна колко. Нешко му наброи цяла купчина левове, взе цървулите и се върна в Къщи.
Разказа на баба Тиша всичко и най-накрая рече:
— Иди сега, бабо, занеси цървулите и ги дай на Трайча, те са за него. Той е голямо момче, ходи на училище, ходи и в гората за дърва. Ще му премръзнат краката, ако гази бос в студената кал.
— А за тебе, моето момче? — попита баба Тиша.
— Аз съм лесен. Цяла зима ще стоя в къщи. А догодина, додето тръгна на училище, ще спечеля пари колкото за цървули, а и на тебе ще купя едни очила.
Баба Тиша се просълзи, прегърна милостивото сираче и го целуна по челото.
Преди да направиш тази тема нямаше да е зле да използваш Google.....
нее ве не самия текст го имам искам готовия преразказ плс плс плс плс
DisciplineAndOrder
03-23-2008, 10:06
krisi_bep,ти знаеш ли кво е преразказ бе?
какъв преразказ ти трябва?
Disrespect
03-23-2008, 10:08
тва пък е най-лесното възможно...
Sweet_Play_F
03-23-2008, 10:35
спец. за krisi_bep : в преразказа няма пряка реч :razz:
ми трансформиращ от името на нешко плс плс .......
krisi_bep
03-23-2008, 11:26
Как да му дам преразказ като не е споменал дидактическата задача според ,която трябва да се преразкаже?!Щом има текста няма да му е трудно да си направи САМ преразказа...
моля ви трябва ми адски спешно значи от името на нешко трябва да е преразказан задача от миналата година на изпита по БЕл
DisciplineAndOrder
03-23-2008, 11:47
стига бе,трансформиращия преразказ е елементарен...
седни си го напиши сам.
krisi_bep
03-23-2008, 11:57
стига бе,трансформиращия преразказ е елементарен...
седни си го напиши сам.Това имах и аз в предвид като му давах само текста,но явно не бях разбрана... :-D
danito_sm
03-23-2008, 12:01
стига бе,трансформиращия преразказ е елементарен...
седни си го напиши сам.Това имах и аз в предвид като му давах само текста,но явно не бях разбрана... :-D
Да,но явно той/тя нещо не е слушал/а в час по БЕЛ :D
Значи,както ти е текста само променяш думите на разказвача и ги правиш така,че все едно Нешко разказва :) После,превръщаш пряката реч в непряка. На мен ми е най-лесно като си представя че аз съм героя (в случая Нешко) и разказвам :)
Е,дано съм помогнала :P
krisi_bep
03-23-2008, 12:10
Да добавя към насоките дадени от danito_sm
Разказваш случките само ,в които героя е участвал(в случая Нешко).
Времето-мин. св.,мин.неопр.
Ще ти е по-лесно да се ориентираш във времето като пред всеки глагол слагаш вече.
Пр:вече станаХ,вече е отишъЛ
П.П. Това с вече-то само в главата ти да остане.Да не вземеш да го напишеш в текста..то е за ориентир
danito_sm
03-23-2008, 12:17
Да добавя към насоките дадени от danito_sm
Разказваш случките само ,в които героя е участвал(в случая Нешко).
Времето-мин. св.,мин.неопр.
Ще ти е по-лесно да се ориентираш във времето като пред всеки глагол слагаш вече.
Пр:вече станаХ,вече е отишъЛ
П.П. Това с вече-то само в главата ти да остане.Да не вземеш да го напишеш в текста..то е за ориентир
благодаря krisi_bep аз за това не се бях сетила :)