PDA

View Full Version : 1.3.R.



ScionOfStorm
03-23-2008, 19:43
1.3.R.

„Всички се стремим да намерим себе си.
Като го направим – всички ни боли.”

Беше тъмно, мрак отвътре и отвън.
В дебри на съзнанието лутах се.
Що чух вътре – на стомана тихий звън
Или пък плач на безпомощно дете?

Нито едно от двете.

Плесен, мухъл, всичко изпустяло.
Надвиснали зъбери на лудостта.
Всичко без бой сетен се поддало
И гмурнало в на мрак злостен пастта.

Път осеян с ларви; чакат метаморфоза.
Дълбини отворени към непозната земя.
Крачки утихват, застинала поза.
Това бях аз в самия себе си, същност болна.

„Не можеш да узнаеш всичко за себе си
Глупак смъртен, та това ще те покоси.
Такъв е и цял родът злочест човешки
Изпъстрен с всебройни недостатъци.”

„Искам...да...знам.
Та това тук съм самият аз.
Не ще се предам
И ще намеря от вси излаз.”

„Същество малоумно, толкоз ли си заслепено
И глухо в неосведомеността си.
Зверчето диво във вас не ще бъде укротено
А растежът му зъл ще се ускори.”

Спуках ларва една, после втора, трета.
Дума произнесох, в горест заклета.
Ръцете си сетни, мръсни от грях грозен, разпрострях
И тънката мембрана на съзнанието разкъсах.

Гласът по друг начин зазвуча,
Откривайки безброй обещания.

„Що пищи ти във ума?”

„Да разкъсам диво плътта...”

„Що напев отровен носи във кръвта?”

„Вечна господарка моя – Лудостта!”

Тих кикот, около мен леговището
На проклети създания се могъщо разтресе
„Вече друго ще ти бъде прозвището!”
И съзнанието ми в нов поток се унесе.