KoRn_Musette^Blancbard
03-24-2008, 17:28
И това е краят!
На мръснобеият стол в тъмната стаичка седеше момиче замислено за живота.Затворено в себе си,изградило бариера между себе си и светът зад старата и прогнила дървена врата.Часовника отмерваше поредните секунди самотен живот.Живот без радост и надежди,без щастливи дни и мъничко любов.Надежди нямаше,но дори и да имаше-смисълът се губеше.Но като че ли имаше една надежда...една последна надежда да излезе с отворени към външния свят длани.Тъмно,мрачно,но спокойно бе в света на самотното момиче.Нещо я тормозеше,сякаш отвътре стотици червей разяждаха песимистичните и мисли.На скоро бе починала майка и...едничката капка нежност и щастие останали и на този свят.Питате се за бащата?!...Стар алкохолик без чест и воля,който намираше утеха само в чашката.
Момичето се замисли за своите приятели.Хора на които до известна степен можеше да се разчита малко или много,но в такъв момент като този и това беше достатъчно.Тя вдигна слушалката на телефона и набра номера на най-добрия си приятел.Никoй не вдигаше и тя затвори.В този момент момичето реши да отиде там ,където се събираха най-често нейните приятели.Малките нищожни червей продължаваха да разяждат вътрешностите и...бавно и болезнено.Тя стана от мръснобелият стол,облече размъкнатите дрехи както обикновенно,метна раницата на гърба си и излезе.Навън хората я гледаха странно,сякаш тя бе виновна за всичките им проблеми,но нея това не я притесняваше.Според нея това са само сенки търсещи малко покой.Стигна след около час в градинката,в която се събираха нейните приятели... Там очакваше да види бодри и жадни за живот млади хора,но очакванията и не се оправдаха.Вместо щастливи и борещи се за спокоен живот...там имаше само тъжни и разплакани лица.Погледи пълни с хиляди въпроси на ,които отговор нямаше.Картинката бе трагична!Момичето се огледа и за миг сякаш се вкамени.На пейката лежеше проснат най-добрия и приятел.С бледо лице и празен поглед,заобиколен от безброй игли и спинцовки момчето ,за което живота тепърва започваше нямаше сили и за едно последно сбогом.Захвърлил живота си ,като мръсно куче,той си отиваше от този свят без капка срам за това ,което бе направил.Момичето се просна на студената земя,заби игла в слабата си ръка,целуна момчето за сбогом и затвори очи завинаги!
Това е последното ,което написах.Надявам се да ви хареса...ще приема всякакви критики и забележки...
На мръснобеият стол в тъмната стаичка седеше момиче замислено за живота.Затворено в себе си,изградило бариера между себе си и светът зад старата и прогнила дървена врата.Часовника отмерваше поредните секунди самотен живот.Живот без радост и надежди,без щастливи дни и мъничко любов.Надежди нямаше,но дори и да имаше-смисълът се губеше.Но като че ли имаше една надежда...една последна надежда да излезе с отворени към външния свят длани.Тъмно,мрачно,но спокойно бе в света на самотното момиче.Нещо я тормозеше,сякаш отвътре стотици червей разяждаха песимистичните и мисли.На скоро бе починала майка и...едничката капка нежност и щастие останали и на този свят.Питате се за бащата?!...Стар алкохолик без чест и воля,който намираше утеха само в чашката.
Момичето се замисли за своите приятели.Хора на които до известна степен можеше да се разчита малко или много,но в такъв момент като този и това беше достатъчно.Тя вдигна слушалката на телефона и набра номера на най-добрия си приятел.Никoй не вдигаше и тя затвори.В този момент момичето реши да отиде там ,където се събираха най-често нейните приятели.Малките нищожни червей продължаваха да разяждат вътрешностите и...бавно и болезнено.Тя стана от мръснобелият стол,облече размъкнатите дрехи както обикновенно,метна раницата на гърба си и излезе.Навън хората я гледаха странно,сякаш тя бе виновна за всичките им проблеми,но нея това не я притесняваше.Според нея това са само сенки търсещи малко покой.Стигна след около час в градинката,в която се събираха нейните приятели... Там очакваше да види бодри и жадни за живот млади хора,но очакванията и не се оправдаха.Вместо щастливи и борещи се за спокоен живот...там имаше само тъжни и разплакани лица.Погледи пълни с хиляди въпроси на ,които отговор нямаше.Картинката бе трагична!Момичето се огледа и за миг сякаш се вкамени.На пейката лежеше проснат най-добрия и приятел.С бледо лице и празен поглед,заобиколен от безброй игли и спинцовки момчето ,за което живота тепърва започваше нямаше сили и за едно последно сбогом.Захвърлил живота си ,като мръсно куче,той си отиваше от този свят без капка срам за това ,което бе направил.Момичето се просна на студената земя,заби игла в слабата си ръка,целуна момчето за сбогом и затвори очи завинаги!
Това е последното ,което написах.Надявам се да ви хареса...ще приема всякакви критики и забележки...