"Смях", поетичен опит

[az_az_az_az]

Смях

Детски плач раздира нощта,
с диаболичен смях.
Ножа докосва нежно плътта,
скверен първи грях.

Майка гледа през екран,
с поглед врял.
Ножа, майко, няма свян,
потъна си цял.

Устата мъничка обвита,
мила е ръката.
Душата майчина убита,
скита в гората.

Само кратък стон,
писък няма.
Чезне черния кон,
болка тама.

Остана ли в майчино сърце,
опарването вечно.
Мъката по единствено дете,
така било човечно.

Но как ще да загори,
туй що е от камък.
Моля те, майко, спри,
не към онзи замък.

Юздите черни ти мъжки захвана,
гора мрачна, само спомен.
Детско трупче в храстите остана,
майчина обич, нито помен.

Препускаш с вика ти на уста:
„Да, аз бях! Аз бях!”
виждам черната над теб дъга,
адският майчин смях...

[comics]

Туй ся смешно ли трябва да е или трагично ? :?

[az_az_az_az]

Това че се казва така не означава че е смешно... Или поне не ми е било това целта.

[white_chik]

Имаш и добри рими,но някак си се губи смисълът.

[az_az_az_az]

Поезията не е само рими... Трудно се открива смисълът му, това е и смисълът му 8-). За това и го пуснах, беше ми интересно дали някой ще го схване. Не е написано нищо в прав текст, така съм решил.