PDA

View Full Version : ''Гергана'' и Ралица от ''Изворат на белоногата'' съпоставка



demon lord
03-25-2008, 16:05
Хора помош трябва ми съпоставка между образите на ''Ралица'' и Гергана ''Изворат на белоногата'' от Пенчо Славейков И Пенчо Рачев Славейков

sherry
03-25-2008, 16:10
СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА МЕЖДУ
РАЛИЦА, ГЕРГАНА, БОЙКО
------------------------------------------------------------------
За мисленето на фолклорния човек е характерно съществуването на множество от локални пространства и времена. Така например пътуването на героя от един свят към друг, от долната земя към горната земя, от земята към слънчевите двери, от света на живите към света на мъртвите - може да намери своя аналог в релативисткото възприемане на пространството. Отнесен към хронотопа на "Изворът на Белоногата", принципът на относителността може да осветли и баладичния пласт в сюжета с оглед на митологичната представа за преместването от един в друг слой на време-пространството. Едно и също събитие може да се види в различни времена: в онтологичното време на предците то вече е станало и се е стереотипизирало, затова още от първите му признаци е ясна неговата развръзка/ поисканата в кобен час китка вещае смърт/. А две различни събития в два различни свята могат да се окажат дотолкова едновременни, че едното да е огледало на другото/ ценността на Герганиния свят има своя еквивалент в света на митологичния агент на злото - везира/.Но спецификата на художествения образ е в това, че може да функционира и в качеството на интуитивно познание, да бъде познавателен инвариант, който свързва различни форми на изразяване.
Творбата на Петко Р.Славейков е типична лиро-епическа творба, в която двете начала взаимно се допълват и обогатяват. Живот, смърт и безсмъртие; минало, настояще и вечност; любов, раздяла и вярност - се вплитат в едно. Доброто и злото, нощта и денят, черното и бялото са не само израз на противопоставяне - всяко едно от тях носи дълбок драматизъм вътре в себе си. Своеобразен символ на патриотизма, на нравствената устойчивост, на духовната и физическата красота на българката, образът на Гергана надхвърля националните измерения. Героинята не изгубва чара си на обикновено, но неповторимо с красотата си девойче, израсло в село Бисерча, обградено със своите лични радости и болки.
Разказът в поемата е в немалка степен магичен - погледът се вглежда в "дестина дръвя върбови", за да потъне в миналото, да го оживи, да открие извора и след това да се завърне в днешността, при чешмата - повествуването има своя собствен път. В поемата властта на поробителя сякаш търси пролуки към света на робите и се стреми към свои територии и в словото. Властта, живееща в и чрез словото, е неразривно свързана с опитите да се "преведе" една култура в друга и така да се разгърне диалогът като поле на сблъсък и като свързващ хората фактор - нещо, което се наблюдава и в поемата "Ралица" по-късно.
Диалогът на Гергана и везира започва чрез цитиране на думи на повествователя и на думи на самата Гергана, изречени в тайнствеността на нощта пред Никола. Така още преди желанията на господаря да са директно заявени, той се е промъкнал в интимния свят на българката; той не е само чужд господар, но е идошъл на мястото на срещата мъж. Но веднага следва "бягството" на Гергана, завръщането в дома, защото тя усеща фалшивите нотки в имитирането на познатия глас:"по-рано да си ошетам", посочването на домашния авторитет - бащата, и желанието за разтварянето на човека в природата /полето/ са трите словесни бягства на героинята. Когато насилието бива усетено от Гергана, то оживява в молбата и да не се скъсва естествената връзка с родовия свят/"Жив да си, аго, недей мя!"/. Властта проявява себе си в спокойното овладяване на цял един свят/дома, семейството/. Обаче преминаването от света в дома към света извън дома е вид "улавяне за цвете" от страна на Гергана/"Мили ми, аго, ливади, свидна ми мала градинка!"/.
В момента, когато затвореността е усетена от българката почти физически, бива преобърната и посоката на пренасьяне на световете/"Стамбул е, аго, тука, дто съм родена..."/. Накрая идва поставеният от гергана акцент върху незнанието на господаря. В този кулминационен миг се изправят властта на любовта срещу властта на насилието и в текста се появява другото лице на мъжа - не господар, а любим :
Най-подир, аго, знаеш ли ?
Първо ми либе Никола
първо венчило той ще е...
Гергана, подобно на Ралица, защитава любовта си пред себе си и за себе си, стремейки се да накара господаря да разбере невъзможността да властва над чувствата. Везирът изрича желанието на властта за всеобхватност - не само налагането на своя воля; той иска да изпълни и друга роля - иска да бъде стопанин. Краят на разговора е увенчан от Герганините думи :
На живота ми си господар,
но на волята не ми си;
без воля стопан ставаш ли
на мъртво сърце студено...
Тези думи, поянта на поемата, изчерпват възможнотите на словото, когато то е човешко притежание, защото след като словото не може да твори или поне да съхранява сътвореното, то отвежда само и единствено в смъртта. Последните думи на Гергана са издумани и повече няма какво да говори и казва, тъй като тези "подумани" думи са за живота, волята, властта и смъртта. Дори смаяният господар престава да говори, но запазва за себе си последната заповед - "изворът чешма да стане." Преди да поръча превръщането на извора в чешма, везирът почита верността в любовта и "пусна момата свободна", т.е. връща илюзията за свобода на роба.
Изграждането на чешмата е ключов момент в поемата. Чешмата увековечава българката. Женският образ става символ и на поробена България - образ на страдалница, но млада и нежна, всеотдайна и любеща. Чрез чешмата продължава да живее преданието; но тя е и знак за властово-символно овладяване на всичко онова, което Гергана брани в диалога си с везира. Съграждането на чешмата може да се тълкува и като поредно утвърждаване на властта на господаря - неосъществилото се пренасяне на Гергана в чуждото културно пространство е заменено от овладяването на свободно течащия извор и превръщането му в чешма - българката попада в прегръдката на камъка.
Българката остава самотна, лишена от мъжка подкрепа и закрила, засланяна единствено от силата на своето слово и показателно намира покой и хармония в отвъдното - там, където никой не може да посегне на нея и на любовта и. Ярката белота на красотата се съхранява в магичната сумрачност и загадъчност на осветената от месечината чешма, чрез чийто студен камък оживява свирнята на Никола и преданието за Гергана.Гергана пленява с удивителното спокойствие на тона си, с отсъствието на страх от смъртта. с такова философско мъжество тя посреща предизвикателствата - "изворът чешма да стане". Чужденецът, влъстникът заповядва на хората да вграждат само човек, който осъзнава, че е получил и ще остави в наследство нещо ценно, "бяло", нужно за пълно естетическо възприемане на света.

demon lord
03-25-2008, 16:49
Meрси,много! :D