View Full Version : Да се преместя при него?
led_i_ogyn
03-25-2008, 19:50
Трудно ми е да реша един въпрос и имам нужда от няколко съвета...След месец навършвам 18, завършвам училище и мисля да се изнеся от нас, но проблема ми е дали да се нанеса при приятеля ми.Заедно сме от година и половина, но отношенията ни са претърпявали много кризи...Сега се обичаме повече от всякога..връзката ни се възроди, но не знам дали съм готова за такава крачка.Аз ще продължа да уча, той работи в една фирма и не му остава много свободно време...Ще започна работа и мисля, че парите няма да са проблем...Още не съм сигурна дали това няма да развали връзката ни...Моля ви дайте съвети...Мерси!
Mi ti re6i ako naistina go obi4a6 i smqta6 4e ne6tata 6te varqvt dobre otivai ako ne stoi si na gaza :)
Ами защо да не отидеш при него, щом се разбирате и всичко е наред, загърби миналото... живееш сега не тогава... Пък и ще ти е много по-лесно с него, а не сама.
И като си станала на 18 да не мислиш, че си хванала Господ за шлифера?! Щяла да се изнася от тях! Малкото момиче иска да бъде самостоятелно! Браво, браво! Но има неща за които малката ти главица никак не е помислила. Какво ще правиш примерно ако се разделите? Пак при мама и тати! Или какво ще правиш ако битовизмите в ежедневието убият връзката ви? Пак при мама и тати! И в крайна сметка какво? - зарязваш всичко за да се върнеш след известно време пак при него. Повярвай ми, така ще стане!
Да заживееш с някой е много сериозна и отговорна крачка. Да не мислиш, че е ей така просто да си събереш багажчето в един сак и да си обуеш маратонките?! За да започнеш съвместно съжителство с някой ти трябва да си напълно убеден, че именно това е човека за теб! Едно такова съжителстване на едно място предполага, че трябва и двамата да имате доста сериозни намерения един към друг.
Затова помисли много добре за всичко и не се хвърляй през глава в пропаста, защото после бая боли като паднеш, а при теб падането е неизбежно
Ееееех на 18 години .. според теб готова ли си ? :> Живота може да изглежда розов като ги няма вашите да те тормозат амааа далеч не е така :)
*.~*` *~* anaRial *.~*.`*
03-25-2008, 19:57
Ti si reshavash, no te suvetvam da ne predpriemsh nishto, ponege ne si sigurna, a shtom ne si, qvno ima zashto. Izchakai i kogato naistina pochuvstvash, che go iskash i che shte se razbirate chudesno, moge i svatba da vdignete. ;) Za vsichko si ima vreme. :)
* Edit:
И като си станала на 18 да не мислиш, че си хванала Господ за шлифера?! Щяла да се изнася от тях! Малкото момиче иска да бъде самостоятелно! Браво, браво! Но има неща за които малката ти главица никак не е помислила. Какво ще правиш примерно ако се разделите? Пак при мама и тати! Или какво ще правиш ако битовизмите в ежедневието убият връзката ви? Пак при мама и тати! И в крайна сметка какво? - зарязваш всичко за да се върнеш след известно време пак при него. Повярвай ми, така ще стане!
Да заживееш с някой е много сериозна и отговорна крачка. Да не мислиш, че е ей така просто да си събереш багажчето в един сак и да си обуеш маратонките?! За да започнеш съвместно съжителство с някой ти трябва да си напълно убеден, че именно това е човека за теб! Едно такова съжителстване на едно място предполага, че трябва и двамата да имате доста сериозни намерения един към друг.
Затова помисли много добре за всичко и не се хвърляй през глава в пропаста, защото после бая боли като паднеш, а при теб падането е неизбежно Podkrepqm mnenieto, prav e choveka.. :(
Защо я критикувате толкова незнам... Вие какво смятате до 30 да седите до полата на мама ли?! Това че е решила да е самостоятелна, да започне работа говори добре за нея... Може да не е напълно готова, но ако не опита откаде ще знае?!
Много по-добре е да е отговорна отколкото, като повечето дето само се чудят как да измъкнат повече пари от мама и тате.... :-x
Живота не е розов, но все някога ще трябва да се сблъска с него... пък и това че няма да живее с техните незначи че няма да и помагат....
Made_of_Pain
03-25-2008, 20:09
Аз не бих....
Утре други ден ще се скарате и ще трябва да се изнесеш, щото не е той при теб, ами ти си в неговия дом... Ще се почувстваш тъпо .. Различно е вече да си поживяла малко сама... да имаш опита, да си познала 'свободата'
Защо я критикувате толкова незнам... Вие какво смятате до 30 да седите до полата на мама ли?! Това че е решила да е самостоятелна, да започне работа говори добре за нея... Може да не е напълно готова, но ако не опита откаде ще знае?!
Много по-добре е да е отговорна отколкото, като повечето дето само се чудят как да измъкнат повече пари от мама и тате.... :-x
Живота не е розов, но все някога ще трябва да се сблъска с него... пък и това че няма да живее с техните незначи че няма да и помагат....
Поставяш 2 крайности ..Нали се сещаш, че като живееш самостоятелно не е само живот..Трябва да работиш - да изкарваш пари - да си готвиш + да си плащаш сметките и мн мн други + тя каза че иска да учи... доста работи стават.. Ако съвместния живот беше толкова лесен...
Защо я критикувате толкова незнам... Вие какво смятате до 30 да седите до полата на мама ли?! Това че е решила да е самостоятелна, да започне работа говори добре за нея... Може да не е напълно готова, но ако не опита откаде ще знае?!
Много по-добре е да е отговорна отколкото, като повечето дето само се чудят как да измъкнат повече пари от мама и тате.... :-x
Живота не е розов, но все някога ще трябва да се сблъска с него... пък и това че няма да живее с техните незначи че няма да и помагат....
Не се прави на много отворена, момиченце! Се ми е на ъкъла, че на 18 едно дете е готово да се сбълска директно със живота. И това, което ти наричаш "отговорност" е по-скоро "безмислен риск" и "чупене на глава". А колкото до "помагането от наще", то е направо позорно да се отделиш от тях, но да им позволяваш да ти помагат. Това за теб "отговорност" ли е?! Отделиш ли се веднъж - край! Не може в един момент да си "порасналата", а в следващия да си "маминото детенце", което не може да се оправи и му трябва помощ
И като си станала на 18 да не мислиш, че си хванала Господ за шлифера?! Щяла да се изнася от тях! Малкото момиче иска да бъде самостоятелно! Браво, браво! Но има неща за които малката ти главица никак не е помислила. Какво ще правиш примерно ако се разделите? Пак при мама и тати! Или какво ще правиш ако битовизмите в ежедневието убият връзката ви? Пак при мама и тати! И в крайна сметка какво? - зарязваш всичко за да се върнеш след известно време пак при него. Повярвай ми, така ще стане!
Да заживееш с някой е много сериозна и отговорна крачка. Да не мислиш, че е ей така просто да си събереш багажчето в един сак и да си обуеш маратонките?! За да започнеш съвместно съжителство с някой ти трябва да си напълно убеден, че именно това е човека за теб! Едно такова съжителстване на едно място предполага, че трябва и двамата да имате доста сериозни намерения един към друг.
Затова помисли много добре за всичко и не се хвърляй през глава в пропаста, защото после бая боли като паднеш, а при теб падането е неизбежно
Човека го каза много правилно. Недей мисли, че като станеш на 18 и ставаш друг човек и вече можеш сама да се справяш с всичко. Това е много голяма заблуда от която страдат младежите днес и затова повечето правят огромни грешки, за които после съжаляват горчиво. Обмисли го добре и тогава реши какво ще правиш, за да не се окаже че вече е късно за връщане назад.
MiMcHeToOo
03-25-2008, 22:38
Не можеш да ни питаш нас дали си готова.. Има хора, които на по 18 години са хлапета... За щастие има и други, които мислят много, много зряло. Проблема е, че не знаем каква си ти.. Ако си от втория тип нищо не пречи да пробваш - мислиш като голям човек, може пък да стане нещо.. Ако си от първия тип обаче по-добре ще е да се застреляш.. Айде успех с взимането на решението :)
Кво мислиш, че като навършиш 18 и вашите ще спрат да ти забраняват разни неща ли ?! Хеа мно яко мислене, брао. Колкото до местенето и т.н. ... може, ма ш' е трудно , много...