Ако някой може да ми помогне..

[sexy_bebz]

За утре ми тряабва съчинение разсъждение на една от тези теми:
Какво сближава героите на разказа "По жицата"?
Защо Моканина излъгва, че е видял бялата лястовичка?
Бялата лястовичка - образ на надеждата или на безнадежноста?
"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже"
ПП може да не е готово съчинение, но поне анализ
ППП благодаря предварително

[krisi_bep]

Ето две от темите ти:

"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже"
Вървя по улицата и срещам само тъжни хора, отчаяни, загрижени.. Питам се защо ли е всичкото това нещастие? Явно мъка лежи на сърцата им. Вървя. Продължавам напред. Виждам човек, който рови в кофите за боклук. Казвам си: Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! Защо светът е толкова жестоко устроен? Защо някой живеят в разкош, а други се скитат и ровят в кофите за боклук? Оставам без отговор и продължавам по пътя си, с надеждата да срещна поне един весел човек, който да ме зареди с малко положителна енергия. Но става точно обратното. Отсреща ми стои човек в инвалидна количка! И пак се запитвам защо има толкова мъка по тоя свят? Защо животът е толкова несправедлив? Какво лошо е направил този човек, че съдбата да му изиграе този жесток номер? И пак оставам без отговор на въпросите, които ме вълнуват. Смело продължавам напред, но пак се сблъсквам с мъката. Какво да видят очите ми!?! Малко детенце- мръсно, с изпокъсани дрехи, което проси! То пък горкичкото какво е видяло още от живота, какво е сторило, че сега така страда и проси, вместо да си играе с децата в близкия квартал!
Ето, стигнах си до вкъщи! Надеждата ми е само една- за миг да забравя мъката на всички хора, които срещнах по пътя си. Лягам на леглото си, пускам телевизора и отново всичко се повтаря! Сега пък дом за сираци. Дом, събрал мъката на хиляди деца. Деца, останали по една или друга причина без родители! Беззащитни деца разбрали още от сега що е мъка. Но стига вече с тия дечица, че сърцето ми се къса от тази мъка, Боже! Превключвам на друга програма. Там пък върви съобщение за едно момченце, което спешно се нуждае от трансплантация. Боже, колко мъка има по този свят, Боже! Изключвам телевизора и се опитвам да заспя, но всичката тази мъка натрупала се в сърцето ми не ми дава и минутка покой! Хиляди въпроси се въртят в главата ми. И главното до което стигам всеки път е това, че най-добрите, най-невинните хора, най-много страдат. Така както в разказа на Йордан Йовков “По жицата” – по жетва се навила змия върху гърдите на Нонка. Най-кроткото и най-милото момиче. Така е и в реалния живот- все най- кротките, най- милите и добри хора страдат! И какво им остава, освен да се надяват, че бялата лястовичка наистина съществува и мъките ще изчезнат.
Човечеството е уморено от много неща: от страдания и възторзи, от открития и мъдрости, от победи и поражения. Никога няма да се умори само от три неща- да вярва, да се надява и да обича! Аз винаги съм се стремяла именно към тези три неща- да вярвам, да се надявам и да обичам! И ще продължавам да вярвам и да се надявам, че все по-малко мъка ще има по света. И може би ключът към всичко това е обичта! И както Йовков е казал: “С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго- любовта между хората.” Затова нека се обичаме.



По Жицата
(Йордан Йовков)
Защо Моканина изрича своята
Благородна лъжа ???
(Интерпретативно съчинение)
Разказът “По жицата” на Йордан Йовков се отнася до нещастието на едно селско семейство , което трогва писателя и той създава съ;нуващ разказ за човешката болка и съпричастност на Моканина да изрече своата благородна лъжа, и надеждата за съпричастността, и за безкрайния път към чудодейното изцерение. Гунчо разказва за семейството си, за прехраната си, за бедствието в семейството си – как единствената му дъщеря се разболява, а другите му деца не се раждат, защото майката и цялото семейство е бедно и не могат да ги изхранят. Гунчо среща Моканина и му разказва за злополуката в семейството му. Моканина се трогва от историята и за да не отчае Гунчо и неговото семейство, което търси една бяла лястовичка, изрича една лъжа – една в този слъчай благородна лъжа.
Чрез своята “благородна” лъжа Моканина иска да съхрани надеждата, и за да не отчае напъсно семейството ги излъгва, той ги лъже, че има бяла лястовица и че дъщеря им ще бъде изцерена. По този начин той се опитва да си внуши, ченаистина има такава лястовица. Вижда, че семейството страда и се опитва да ги улесни.
Гунчо и семейството му продължават своя път към надеждата, че Номка ще се излекува от болестта, и запазва тази надежда,че ще срещне изцерението. Гунчо вижда, че по жиците са накацали много лястовици, но черни. Той не вярва в чудотворната роля на лястовицата, но тръгват да я търсят и това доказва обичта и грижата му към семейството. В разкара е включено и душевното състояние на героя – треперещите пръсти; очи, които не виждат пътя към надеждата за спасението на Номка. След изричането на лъжата на Моканинамайката на Номка се разплаква от вълнение, че дъщеря им може да оздравее.
„По жицата” е разказ за човешката мъка, но и за човешката съпричастност към чуждата беда. Змията ухапала Номка е олицетворена като зла болест, а лястовицата като лекарство. Действително в живота може да се случи всичко, което се отнася до човешките преживявания и постъпки. Петър (Моканина) е наистина впечатленот разказа и отправя един вик към Бога :
- “Боже , колко мъка има по тоя сват Боже.”
Той сам се пита дали има бяла лястовица, след разговора с Гунчо той се опитва да убеди самия себе си в съществуването на такава лястовица.
“Пък може и да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана има”
Чудотворната роля на лястовицата е, че който я погледне от каквото е болен оздравява.