Спешно !!!трябва ми нещо за първородния грях (есе) [Архив]

sexa_na_kompleksa

03-26-2008, 13:36

Виж това:

Грехът е възникнал още с появата на първите хора - Адам и Ева. Ева взима ябълката от райската градина, подтикната от коварната змия и двамата биват изгонени от неземното място.
Точно от първата жена/майка ние сме получили сякаш в наследство това лошо качество. Съществуват всякакви видове грехове и грешки. От най-незначителни, до такива с огромни последствия. Зависи единствено и само от нас нашето провинение в какъв размер ще е.
Никой не се ражда грешник, не може едно току що родено бебе да е виновно за убийството на новопристигналата съседка или за вчерашния обир на банката, например…
Всички идваме на този свят чисти и неопетнени. Но и всичко си опира до нас в каква среда ще растем. Сами избираме как и къде да се развиваме.
Няма човек, който не е извършвал грях през целия си житейски път. Дори монасите и монахините… Та нали и те са били обикновени хора като нас преди да се отдадат на Господ Бог.
Но защо прощаваме на този, който обичаме, а непознатите осъждаме до край, макар и грехът да е с еднаква стойност?... Защо обвиняваме грешните, след като няма безгрешни?... Защо пълним затворите, щом всички сме греховни?...
Но каквото и да правим или казваме няма безгрешни хора (поне според мен). Ако сгрешим сега и после се покаем за греховете си, бихме били по- доволни от себе си, а дали не защото “Признатият грях е половин грях” ?!? Или пък с надеждата греховете ни да бъдат забравени и да почувстваме удовлетворение от самите себе си?...
Но както споменах и по-горе, дали сме грешни или праведни зависи само от нас. Затова трябва да научим кое е правилно и кое не, за да можем да сме по доволни от себе си, без угризения…

Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася всякакви изкушения, на които човек може да устои само със силна воля и желание. Както Ева е изкусена от “сладкия грях”, така и всеки един човек в даден момент от живота си трябва да направи своя избор. Избор дали да се изправи срещу въведените обществени приципи или да върви по нов изкусителен път, предлагащ тайни и неизвестни неща. А хората са любопитни. Това прави изкушението желано. Подобно на отварянето на кутията на Пандора - човешкото любопитство често води до фатални последствия. Но в някои случаи е водело до велики открития, без които днес не можем.
От всичко това може да се направи следния извод - въпреки поуките от историята, хората няма да спрат да бъдат любопитни, каквото и да им струва това.
Силата на изкушението е в неговата потайност, а цената на изкушението е изкуплението.
“Забранения плод” е сладко изкушение, но неговото изкупление е скъпо. Изкуплението е поемане на всички добри и лоши последствия от изкушението. Всеки човек изкупва своите грешки и единственият начин да го направи е да поеме отговорно пътя към своето спасение. А значението на спасението е различно за хората. Най-разпространените религии в света предлагат на вярващите готови принципи за спасение на техните души. В Библията това са десетте Божии заповеди, в Корана са законите на Аллах. Но значението на спасението е индивидуално, за едни то е смърт, за други живот.
Хората като майка Тереза търсят своето спасение помагайки на хората, но дали така го приемат камикадзетата? Защото те също търсят спасение, поемат отговорност. Но разбира се всеки по различен начин вижда своя път.
Животът е такъв, какъвто е, но дали би бил по различен, ако Ева не беше откъснала “забранения плод”, и дали живота им с Адам би продължил в Рая? Истината обаче е че първороден грях има. Но разгневен Бог прави така, че жената да ражда и това също да бъде грях. И как без този грях щяха да се създават потомци?
И стигаме до това, че Ева може би е направила нещо хубаво. И затова името и означава “майка на хората”.
Добър или лош “забраненият плод” винаги ще води до изкушение, а след това може би изкупление.
Всеки човек трябва да носи отговорност от извършеното и всеки трябва да намери своето спасение!!!

Първородния грях
Аз мислех, че начинът да получа власт над греха, е да изучавам произхода му. С други думи, от къде дойде грехът? Как аз се заразих с него? Но това е дълго и заплитащо изучаване. Това е една твърде сложна история за звездна война, станала преди да съм роден, когато архангел Луцифер повел армия от една трета от Божиите ангели на бунт.
Произходът на греха е свързан също и с човешките същества, родени със свободна воля, включваща възможността да извършат зло. Свързан е със Сатана, довеждащ тази възможност до вниманието на Ева, първата жена. Свързан е с Адам и Ева, отворили очите си за вътрешната борба, която бяха внесли в своите тела и умове. Как грехът е пренесен от Адам върху останалата част от човешката раса е още един от онези теологични въпроси, върху които все още се спори.
Аз реших да не се опитвам да открия произхода на Адамовия грях. Повече съм загрижен за моята собствена борба. Човек, поразен от рак не се стреми да изучи произхода на рака. Той просто иска лек за болестта си. Вярно е, че лекарят трябва да познава причината на болестта, за да намери лекарство. Но болното тяло е по?загрижено относно незабавната помощ.
Аз просто помолих Святия Дух да ми покаже как истински да се справя със злото, което точно сега е в мен. За мен няма значение откъде то е дошло, как е произлязло или как е влязло в ума ми ? единственото, което знам е, че то е там, че аз не искам то да ме управлява и че се нуждая от помощ в преодоляването му. Аз помолих Бог да ми покаже отговорът по прост начин, който бих могъл да разбера. С проста, детска вяра стъпвах върху истините, които отвориха ума ми към един нов живот на свобода от властта на греха. Те са ключовете към победата ми над измамата на греха.
Кое беше откритието, което накара Павел да каже радостно: "Сега прочее, няма никакво осъждение, висящо над главата ми..." (Римляни 8:1, превод на Филипс)? Каква беше причината, която не му позволяваше да каже: "Аз искам, но не мога?”
Той говори за един Нов Принцип на Живота. Всъщност този нов принцип на живота в Исус спря непрестанната въртележка на греха, изтръгна Павел от безкрайната борба и го избави веднъж завинаги от неговата власт. Ето как този нов принцип работи съгласно Павел.
Проблемът за греха
Защо на този свят има злоба, мъка, войни и ненавист? Защо властват алчност, завист, гордост и жестокост? Защо още децата постъпват егоистично, лъжат, не слушат, създават грижи на родителите си, без някой пряко да ги е учил на тези неща? Само лошата среда ли е виновна за това? Библията ни казва, че това поведение е залегналов човека още преди той да бъде изложен на външни влияния (Пс. 51:5ц 58:3). Проблемите на човека никога няма да бъдат правилно разбрани, ако не си изясним проблема за греха.
Общоприети възгледи за греха
Що е грях? В речника ще намерим отговора, че грях е нарушение на моралния или Божия закон. Това е достатъчно ясно. Човекът обаче се е отклонил от тази проста дефиниция и си е създал свое собствено мнение. Например:
1. Няма грях. Дали нещо е правилно, или неправилно е само въпрос на променящите се обществени норми.
2. Това, което вреди на другите, е грях, но какво ти лично вършиш, си е твоя работа.
3. Грях - това са различни лоши навици. Според положението те се преценяват различно.
4. Грях е лошото мислене или лошата преценка.
5. Грехът не се нрави на Бога, но това не е чак толкова страшно. Всеки греши, това е човешко.
Произход и последици на греха
Първият грях, за който знаем, е извършен на небето. Ангелът Луцифер поискал да бъде равен на Бога (Исая 14:12-14). Неговият грях бил високомерието (Езек. 28:15-17). Заради този грях той трябвало да напусне небето и станал дявол. Чрез измамването на първата човешка двойка той въвежда греха в този свят. Този грях бил непокорството спрямо Бога (Бит. 2:16-17; 3:1-6). Човекът трябвало да отговаря за греха си и съответно бил осъден (Бит. 3:16-24).
В Битие 3 ние виждаме, че първите хора са загубили общението си с Бога. Присъдата била отлъчване от Божието присъствие. Те били и първите, които са били изложени на телесната смърт, на отделянето на душата от тялото. А непосредствено след извършването на греха те познали и духовната смърт, която разделя дешата от общението й с Бога. Те изпитали истинността на познатото Библейско твърдение: "Заплатата за греха е смърт" (Римл. 6:23). Заплата наричаме това, което заслужаваме и което ни се полага. "Душата, която е съгрешила, тя ще умре" (Езек. 18:4). Единствено смъртта може да бъде отплата за греха. Тази смърт включва и "втората смърт" (Откр. 20:14), т.е. вечното отделяне от Бога. Греховете на хората са записани на небето и въз основа на тях ще бъдем съдени (Откр. 20:12). Пари, молитва, ходене на църква и добри дела не могат да изкупят вината за греха.
Бог обича грешника и го приема
Изумително е, но е вярно, че светият Бог, който толкова много мрази греха, въпреки това обича грешника. "Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас" (Римл. 5:8). "Не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас" (1. Йн. 4:10). Той доказа любовта Си, като изпрати Своя единороден Син, за да ни спаси (Йн. 3:16). Чрез смъртта на Своя Син Бог може да ни предложи опрощение (Деян. 13:38; Ефес. 1:7).
Истинското желание за прощение трябва да се предфожда от признаване на греха. Ето защо псалмистът възкликва: "Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мен" (Пс. 51:3). Той умолява за очистване и не отрича нищо от вината си пред Бога. Блудният син казва: "Ще стана и ще отида при баща си, и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб" (Лк. 15:18). Нашият Спасител разказа една история за двама мъже, които се молели. Единият от тях не искал дори да повдигне очи към небето, а само се биел в гърдите и казвал: "О, Боже, бъди милостив към мен, грешника!" Исус обявява този човек за оправдан (Лк. 18:13-14). Светият Божи Дух действа в нас, за да ни покаже нашите грехове (Йн. 16:8-11).
Бог призовава грешника към покаяние
"Аз не съм дошъл да призова праведните, а грешнита на покаяние" (Лк. 5:32). Буквалният смисъл на тази дума е "промяна на мисленето". В Писанието това означава промяна на ума с намерението човек да се отвърне от греха, за да се обърне към Бога. Призивът в Стария Завет е: "Върнете се при Мен" (Зах. 1:3). Само Божията доброта ни води към покаяние (Римл. 2:4). Грехът не трябва да се приема лекомислено, а напротив - трябва да ни наскърбява (2. Кор. 7:9-11). Покаянието не се изразява в празни думи, а в една истинска промяна (Мт. 3:8; Лк. 13:3,5; Деян. 26:20). Раннохристиянската проповед заповядва на хората да се покаят (Деян. 2:38; 3:19; 17:30). Чрез това ние не си спечелваме достъп до Бога, а признаваме безнадеждното си положение. Покаянието и вярата в Исус Христос заедно съставляват нашето правилно поведение спрямо Бога (Деян. 20:21). Спасението не се спечелва само чрез покаяние. Покаянието е признаване на огромната ни вина пред Бога и копнеж за промяна (Исая 55:7).
Необходимостта да провериш сам себе си
Който иска някога да срещне своя Спасител, трябва преди това да признае, че е изгубен (Лк. 19:10). Причината за това е грехът, от който ние трябва да се отървем, за да се обърнем към Бога.