"Ангелинка" [Архив]

sexa_na_kompleksa

03-27-2008, 16:51

Виж това:

ДОБРОТО И КРАСИВОТО
ЕЛИН ПЕЛИН „АНГЕЛИНКА”

Разказът „Ангелинка” впечатлява със завидното умение на Елин Пелин да пресъздава най-съкровените и незабравими трепети на човешката душа,най-възвишените стремежи на пробудилия се дух към доброто и красивото.Това е разказ за първата любов на едно момче,за поривите,копнежите и надеждите на младостта.Споменът за най-вълнуващия миг от живота на човека,когато мечти и реалност се преплитат,е магическата сила на красотата,която одухотворява,осмисля и извисява обикновеното човешко битие.
Елин Пелин утвърждава доброто и красивото в своя разказ и чрез образа на заглавието-„Ангелинка”.Главната му героиня-Ангелинка,въплъщава представата за ангелска неземна хубост,която се свързва с вътрешна красота и добро.Авторът изпълва с духовност и поетични настроения размислите на своите герои.Мечтите на малкото овчарче „запалват” вечната и неугасваща искра на любовта в душата му.
Детският спомен има свой художествен „живот”,в който човешкият порив към възвишеното и прекрасното се чувства особено силно.Изповедният тон на повествованието придава повече непосредственост и автентичност на чувствата.Читателят,въведе н в естествения и неподправен детски свят,се убеждава в искреността и трайната сила на чувствата,пламнали в душата на момчето,за да го превърнат в юноша,романтик,вечни търсещ и устремен към доброто,към чистата и светла радост.Елин Пелин очертава контраста между сивото ежедневие и света на възвишените мечти,за да покаже как стремежът към доброто може да приобщи човека към един благороден,духовно извисен свят.В него властват любовта,добротата,светлина та,а мечтите стават реалност.Красивият и неподражаем свят на природата вдъхновява вечния човешки порив към добро и съвършенство.Чрез богата гама от изразни средства и художествени похвати авторът прави съпричастни и своите читатели с магията,наречена любов,с красивите и чисти чувства на първото юношеско влюбване.
Главната героиня Ангелинка,видяна с очите на автора и на влюбеното в нея отрудено селско момче,е своеобразен символ на доброто и красотата.Този „свещен идеал” се ражда неусетно в съзнанието на героя под въздействието на „безкончения поток от думи и похвали” на добрата леля Станка.В мечтите на пастирчето Ангелинка неизменно присъства с ореола на нещо непознато,неземно,загадъчн о и тайнствено.Тя го дарява с щастие,дава крила на мечтите му и събужда най-нежните трепети в душата му.За юношата цялата красота,светлина,чистота и нежност на земята са въплътени в нейния божествен образ,който момчето поставя високо над обикновените хора,там някъде в безбрежната небесна шир редом с добрия Дядо Господ и Света Богородица.Сравнява Ангелинка с ангелчетата,изографисани в църквата.Тя е кротка и добра,приема облика на малко”бяло врабче” или на „сияещо и усмихнато” ангелче.Влюбеното момче често я вижда като героиня от приказките,която се нуждае от помощ и закрила.Това „създание,кротко и добро,русокосо като звездица” пленява съзнанието,обсебва мислите на юношата.Представата за Ангелинка се офорям под въздействието на народните приказки и християнски легенди,защото в тях винаги побеждават доброто и красивото.
Момчето заживява в един друг свят на светли мечти и блянове.Избраната от автора изповедна форма на повествование убедително разкрива богатия му душевен свят,който се превръща в „юначен покровител”,защитник на своята прекрасна любима.Юношата жадува да извърши заради нея приказни подвизи,да я спаси от всички зли магии и да победи злия огнен змей,който би дръзнал да се изпречи на пътя им.Чувства се истински щастлив,когато царицата на неговата фантазия,завладяла изцяло сърцето му,сънищата му,го изпълва с неподозирани сили и готовност да извърши подвиг в името на доброто и красотата.Момчето е искрено в желанието си мечтата да се превърне в реалност:”И колко,колко желаех аз да видя с очите си царицата на моята фантазия.”
Чувствата му са истински и дълбоки.Безутешна скръб изпълва лесно ранимата му душа при мисълта,че са изпуснали името му в писмото за предстоящото гостуване на леля Дъмша и дъщеря й.Болезнено изживяващо обидата,единствено пред магарето,като пред най-близък приятел,момчето излива болката си,пролива искрени сълзи.Радостното оживление,обхванало всички в дома на леля Станка,го прави „триж по-нещастен”.Истински герой в мечтите си,в ежедневието юношата остава едно крехко,чувствително дете.Нежната милувка и милите ободряващи думи на леля Станка обаче стоплят сърцето му.Като истинска майка,тя възвръща надеждата и душата му отново се устремява към доброто и красивото.Глаголът „хвръкна” сполучливо изразява бързата промяна в емоционалното състояние на сирачето.
Дългоочакваният ден е новото начало в живота на пастирчето.Сутринта на Възнесение то лети по стръмния планински път надолу към селото,към Ангелинка.Сърцето му прелива от радост.Жадувайки любов,момчето преживява силно емоционално тези мигове.Авторът,голям поклонник на природата и на нейната красота,не пропуска да изтъкне,че най-светлите човешки пориви се раждат у момчето високо в планината,под обсипания със загадъчни звезди небесен купол.Росната иглика,която юношата бере в чест на своята възлюбена и полага пред нея като пред жертвеник,внася още повече очарование в образа й,превръща я в приказна фея,реално обсипана с цветя.
Срещата му с Ангелинка не само не го разочарова,тя го изпълва с още по-голям възторг.Това нежно и ефирно създание,цялото бяло като символ на чистота,с множеството сини и червени панделки по себе си,с русите си коси и сините си очи надминава и най-красивите сънища.Момичето е не само хубаво,то се отличава и с усета си към доброто и красивото:”В нея нямаше нищо земно.”Душата на момчето е пленена от невижданата прелест,но и смутена от дълбоката обич.Думите липсват,но големият сноп росни иглики в ръцете на селското пастирче предизвиква у Ангелинка радост и удивление.Цветята ще разкрият красотата на истинската и чиста обич.Така Елин Пелин поставя един до друг своите любими герои с души,изпълнени със завладяващи чувства,за да утвърди силата на доброто и красивото в човешкия живот.
Душевната красота на човешкото добро Елин Пелин утвърждава и чрез образите на леля Станка и леля Дъмша.Обикновената селска женица се грижи майчински за сирачето,проявява разбиране,успява да го утеши и да върне надеждата в лесно уязвимата му душа.Леля Дъмша,макар и далеч като външност от идеала за красота,излъчва покоряваща доброта и обич към хората.
В разказа „Ангелинка” Елин Пелин разкрива доброто и красивото в човешките души-две вълшебни сили,които облагородяват и възвисяват човека,даряват го с прекрасни мечти и надежди.