имам да отговарям на няколко въпроса относно 1вата част на Бай Ганъо?А именно:
1)Каква е целта на пътуването на героя?
2)Какви черти от характера му са разкрити в 1вата част?
3)Кои са особеностите на речта му?
4)Кои са неговите антиподи?
5)Как се проявява опозицията свое-чуждо в 1ва част?
Благодаря предварително ако някой успее да ми помогне-това са само въпроси,в смисъл такъв не трябва да е разгърната тема,есе или нещо друго :)
учебник по литература нямаш ли? :shock:
познай там дали пише нещо и анализи имам ама ... :(
1. Пътуване с цел продажба на розово масло.
2. В първата част на произведението Бай Ганьо е даден в неестествена за него среда-той пътува из Европа.Допирът с европейската цивилизация и нейния модел на живот извежда на преден план малокултурието и простащината на героя.В стремежа си да покаже българското и себе си на света ,той буди присмех и съжаление/"Бай Ганьо в банята"/.Пред изумените погледи на чужденците Бай Ганьо се провиква:"Булгар!Булга-ар!” ,с което привлича вниманието към своята персона. Освен отхвърлянето на всичко европейско и стремежът за себепоказ за Бай Ганьо е характерна и друга особеност.Криворазбрано е чувството му за национална принадлежност.Нацията е вид стока ,която не се укрива ,а понятието "родно" добива пазарна стойно служейки за лична облага на героя.Бай Ганьо "търгувайки" ,манипулира със сакрални понятия "патриотизъм” ,”българин” ,”народ”,”свобода" и пр. ,без да се задълбочава в техния смисъл.
3.Твърде характерна е речевата изява на бай Ганьо. Тя го отличава, прави го неповторим. От самото начало до края на творбата езикът му остава непроменен. С характерната за него нотка на подигравка и сигурност, че знае всичко, а се откроява с
типичната простотия и вулгарност, писателят му дава възможност да действа и говори, с което създава по-ярка представа за характера му. Служи си с много вулгаризми, възклицания,турцизми, клишета, пословици и поговорки. Липсват епитети в речта му. Затова пък словото му е динамично, придружено с типична за бай Ганьо жестикулация.
5.Книгата възниква на основата на фолклора. Това е време, в което капиталите навлизат
с голяма скорост. Алеко показва характерните за времето герои, чиито типичен представител
е неговия незабравим персонаж. При бай Ганьо народностните добродетели се превръщат в
пороци. Неговото качество идентифициращо се с националния характер е пестеливостта,
превърната в скъперничество. Бай Ганьо гледа да не разходва пари. Наистина пестеливостта
е била безценна добродетел, защото е била средство за оцеляване в условията на робския
недоимък. Но на фона на високия европейски материален стандарт на живот тя се изгражда в
нелепо скъперничество. Същата метаморфоза търпи друга черта от националния ни характер
– непосредствеността в общуването. Българската откритост, близост той превръща в
безцеремонност, фамилиарност. Бай Ганьо “баьосва ”наляво” и надясно, смесва формата
“ти” с “вие”, държи се свойски. Фамилиарността в социалното поведение е имала важна
консумедационна функция – споявала е малките социални групи, утвърждавал е рефлекса за
родова принадлежност. Но на фона на изискания европейски етикет на поведение, тя се
изражда в нелепо натрапничество, в простотия, в безцеремонност (“Бай Ганьо у Иречек”,
“Бай Ганьо в банята”).
Бай Ганьо носи типично патриотарство, недооценява чуждото, непрекъснато декларира
своята национална идентичност (с неговото непрекъснато национално самохвалство не може
да бъде смаян, Европа не може да му създаде комплекс за национална малоценност). Този
култ към българското е имал много важна патриотична функция през Възраждането,
фирмирал е националното самочувствие на българина. Съизмерени с високите материални и
духовни придобивки на Европа патриотичните творби на бай Ганьо се изграждат в нелепо патриотарство, в шовинизъм. Прагматичният усет на българина (бай Ганьо има силно чувство за реалност, него не го обсебват метафизични идеи, винаги се приспособява) е изкован от историята на робството, бил е залог за национално оцеляване. Но прагматизмът на бай Ганьо се изражда във вулгарен материализъм, търгашество, скептицизъм (навсякъде бай Ганьо проявява своята тотална недоверчивост към европейците, подозира ги, че са крадци.Недоверието към “чуждия” е исторически формирало се чувство, резултат от тежката национална съдба. Но неспособността на бай Ганьо да вникне в регламентираните културно-битови форми на Европа е доказателство за неговата неспособност да се адаптира към по-високия цивилизационен ред. Ето защо той винаги е анахроничен. Анахронизмът му е проектиран върху всички художествени равнища на неговия образ.
sherry ,много ти благодаря,1 път някой да ми помогне от този сайт :-) :-) :-) :-)
Бай Ганьо олицетворява глупоста, чрез тази творба ние я усмиваме!! .. Колко мн съм запомнил :D