ЛИС - ако някой зане нещо да пише, плс

[radcliff_e]

Интерпретативно съчинение на тема (Христо Смирненски - Зимни вечери) Липсата на перспективи - основно художествено внушение! Много ви моля, ако имате нещо дайте го, защото съм закъсал... :( :( :(

[kuklichka_bg]

ti za pomagalo com da si 4uval ili za google?

Как е внушена липсата на перспектива в цикъла “Зимни вечери”? (ЛИС)


В творчеството си Христо Смирненски излага пред обществото социалните проблеми на своето време. Цикълът “Зимни вечери” представлява поредица от картини, тематично свързани с духовната, културната криза и обречеността, породени от бедността.
Христо Смирненски внушава мотива за обречеността на героите жертви, разкривайки призрачността на града и на неговите жители. Бедността е една от одновните причини за тази безнадеждност, защото тя убива хората, срива обществото, води до унищожаването на универсалните човешки ценности и обрича живота на героите на незаслужени страдания.
Началната картин, в която градът е олицетворение на зимата в духовното общуване между хората, очертава общия емоционален тон на творбата. Поетът създава тревожна атмосфера на напрегнатост – мизерия, пустота, мрак, нищета са основните характеристики на крайните квартали. Градът е “като черна гробница”, от която няма изход. Призрачността и сивотата са неизбежни. Мъглата, която обгръща града, е символ на обречеността. Тя образува призрачна мрежа, в която държи като пленници жителите на града. Образът на мъглата не само внушава безнадеждността на хората, тя се настанява в душите им. Нейната сивота и мрачност да непреодолими дори от олицетворените сгради, гледащи “с жълти стъклени очи” и “снега, поръсен с бисерни искрици”. Глаголът “хрупка” внушава призрачността и злото дори в белия сняг, който обикновено е символ на белотата и чистотата в душите на хората. Както снегът, така и хората са изгубили своята невинност и красота. Бедността е довела до кризис целия семеен свят – разбирателството, съпричастието, любовта и отговорността в него са изцяло разрушени. Традиционните фигури на семейния свят – бащата, майката и децата – очертават кръга на тоталното отчаяние и обречеността.
Образът на бащата в цикъла “Зимни вечери” е пълна противоположност на образа на един истински баща:
Завърнал се в къщи – безхлебен,
пиян пак – бащата ругай:
и своя живот непотребен,
и своята мъка безкрайна .
Бащата като тлава на фамилията трябва да се справя с всички трудности и да бди над целостта на дома и семейството си, а вместо това той се подчинява на мизерията и убеден в обречеността си, се отдава на един лош обществен порок – пиянството. По този начин той обрича на страдания и мъки не само себе си, но и хората, които би трябвало да закриля – жената и децата и оставя траен и болезнен белег върху тях. Плачът на жената и писъците на децата уплътняват картината на обречеността. Тяхното несправедливо страдание разкрива как животът не подминава безпомощните и безобидните хора.
Сцената с ковачите цигани също е изпълнена с тревожност, тя е сякаш емоционален отклик на плачовете, идващи от разрушения дом. Тя подсилва обречеността, защото разкрива, че веселието и красотата са несъвместими с мизерията и пустотата . Сцената е доказателство за милолетността на живота в града.
Поетът създава поредица от картини, които очертават единния образ на безнадеждността и липсата на вяра в щастливото бъдеще. Това са слепият старик с детето, стаята с моминския ковчег и децата, застанали до призрачния градски фенер. Най-характерното за жертвените фигури е , че са лишени от всякаква активност и сякаш са поели скръбта на целия свят. Открояващ образ е този на смъртта. Авторът подготвя за срещата с него, запознавайки читателите с образите на слепия старик и детето, които са символи на живота и смъртта в града, а всъщност са толкова близо един до друг. Но страданието на хората не остава чуждо на автора :
Братя мои, бедни мои братя –
пленници на орис вечна, зла-
ледно тегне и души мъглата-
на живота сивата мъгла...
Дори Христо Смирненски очертава обречеността на събратята си чрез тази строфа. Но смъртта не само кръжи около града, тя вече и прекратила живота на една млада девойка, която вместо в брачно ложе – лежи в дъсчен ковчег. Така разкривайки страданията и мъките на най-нежните и мили същества – децата, авторът доказва обречеността на хората жертви, които, изгубили своята опора, не намират смисъл в живота.
Цикълът “Зимни вечери” е творба, подчинена на безрадостното човешко съществуване и обречеността на онеправданите хора. Творбата е поглед към низините на живота, разрез на отчаянието, бедността и мъката, довели до кризис целия свят, обричайки го на нещастия и страдания.

[radcliff_e]

Много, ама многоооооооо ти благодаряяяяя, обичам тее! :-) :-) :-) :-) :-) И всъщност чувал съм, но честно да си призаня не се сетих за помагало.ком! И пак ти благодаря!

[jujulinkaa]

Страдание и съпричастие в цикъла “Зимни вечери” от Христо Смирненски
План за интерпретативно съчинение


І.Увод:
В своето произведение “Зимни вечери” Христо Смирненски представя по изключителен начин страданието на онеправданите хора.Той изразява съпричастие към техните мъки, защото знае, че животът им не е лек, че тези хора живеят в мизерия и всеки следващ ден е все по-труден за тях.

ІІ.Теза
МТ1: Страданието в цикъла “Зимни вечери” се открива навсякъде, защото бедните изпитват мъка постоянно и нямат надежда за по-добър живот.
МТ2:Лирическият герой изпитва съпричастие към тези страдалци, които не могат да живеят пълноценно.

ІІІ.Доказателствена част
1)Микротеза: Страданието в цикъла “Зимни вечери” се открива навсякъде, защото бедните изпитват мъка постоянно и нямат надежда за по-добър живот.

Разсъждения Доказателства
1.страданието на бедното семейство:
-1 на бащата







-2 на децата


-3 на майката




2.страданието на слепия старец и детето
-4 на стареца





-5 на детето


3.страданието на старухата и детенцето
-6 на старухата – животът й е отнел най-ценното – детето;за нея вече няма смисъл да живее
-7 детенцето – моли се за по-добър живот, въпреки че знае, че това е невъзможно
4.децата от последната картина – гледат как снежинките си отиват, а заедно с тях и техните надежди; те са лишани от детство

5.образите на града, мъглата, зимата и снега
-8 засилват усещането за страдание;преобладават черни цветове – създават усещане за изоставеност; зимата е символ на студа, който допълнително усложнява живота на бедните
-9 образът на снега – чист, но противопоставен на страданието на хората “безхлебен, / пиян пак, - бащата ругай: / и своя живот непотребен, / и своята мъка без край” – напълно отчаян, той забравя своите задължения на глава и опора на семейството
“едър мъглив силует”, “от помисли странни обзет”
“децата пищят и се молят” – те нямат шанс за щастлив живот, страдат гладни
“а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва” – няма сили да гледа как децата й растат в страдание,глад и мизерия
“броди тежко, неспокойно плава / накакво задгробно същество. / Той е – слепия старик се връща” – животът, изживян в страдание, си отива;бил е безсмислен и празен
“с него натоварено дете” – няма шанс за по-добър живот;обреченото бъдеще на света


“Проточено ридай старуха, нарежда горестни слова,
в миг потреперва и едва
сподавя кашлицата суха”
“пред мъничък иконостас
детенце дрипаво се моли”


“стоят две деца и се молят
и дреме в очите им скръб” – страданието е станало постоянен спътник в живота им
“и в някаква смътна почуда
децата с очи ги ловят”
“черна гробница”, “пуст и мрачен”, “топола – призрак сякаш”, “сивата мъгла”, “безплътните й мрежи”, “непрогледна”, “мъгла жълто-пепелява”, “бледо синя мъгла”, “чертала е бялата зима”, “зимния сън”



“снегът, поръсен сбисерни искрици, / хрупка с вопъл зъл и глух”, “снежинки край тах се въртят”, “А бликат снежинки сребристи, / прелитат, блестят кат кристал, / проронват се бели и чисти / и в локвите стават на кал”
Извод1: Животът на социално слабите хора е изпълнен със страдание, което постоянно ги преследва.
Пр.изр.:Поетът изпитва състрадание към жертвите на несправедливия живот.
2)Микротеза:Лирическият герой изпитва съпричастие към тези страдалци, които не могат да живеят пълноценно.

Разсъждения Доказателства
-10 съпричастие към страдащите – лирическият герой се поставя на тяхно място, чувства се като техен брат и наистина им съчувства, че трябва да живеят в тази мизерия
-11 желание да почувства страданието, иска да се смеси със страдащите, за да види как живеят и да ги разбере по-добре “Братя мои, бедни мои братя - / пленници на орис вечна, зла - / ледно тегне и души мъглата - / на живото сивата мъгла...”



“Вървя край смълчаните хижи / в море непрогледна мъгла / и вечната бедност и грижа / ме гледат през мътни стъкла...”
Извод2:Страданието и мъката на бедните будят състрадание и съпричастност в душата на лирическия Аз.

ІV.Заключение
И1:Животът на социално слабите хора е изпълнен със страдание, което постоянно ги преследва.
И2:Страданието и мъката на бедните будят състрадание и съпричастност в душата на лирическия Аз.
Автор : Драгомира от 8.а клас