Моята стая

[ScionOfStorm]

Моята стая

Във моята стая
Крехки са сивите лъчи.
Тяхната омая
Шепне ми: „Всичко забрави.”

Във моята стая
Прокоп сляп към душата
Тихичко копая.
Изгарям светлината.

На лъчите зноя
Обгръща ме в мекота.
Сетен ми покоя...
На духа, а и на плътта.

И живот тука няма
Така съм си избрал.
Само огромна рана.
Нямам тежест. Умрял.

Във моята стая
Тихичко ще загина.
Под сива омая
Кротко ще се спомина.

[Boot]

Харесвам. При това - много. Доста различно от предишните ти неща и е много много хубаво. Тонът е чудесен.

[ScionOfStorm]

Сигурно защото си излях насъбраното, ама не в поток от думи, а в пестелива и синтезирана като емоции/етс реч...
И на мен ми стана едно от любимите ми, може би и най-силното :)

[Boot]

Уловил си цаката на поезията - да казваш всичко с малко думи и все пак да оставяш вратичка за свободни интерпретации на читателя. За другото си има проза. Пак поздравления :)

[Briseis]

Много ми харесва. Невероятно е :)

[Deadlock]

Мдаа, и на мен ми харесва.
Макар че ритъмът се губи. Мислиш ли, че броенето на срички убива част от чара на писането?
Моето мнение е, че ще е добре да се занимаеш с ритъма и да започнеш да построяваш стихотворенията и по друг начин.. (:

Ъъъ.. аз пък колко съм критична. Харесва ми нещо в стиховете ти, затова се опитвам да измъдря нещо градивно. Извини ме, ако не ми се получава (:

[ScionOfStorm]

Доста по-градивно е отколкото маса други са го правили тук, мерси за критиката ;)

А за броенето - понякога не го правя. Структура...зависи, забелязал съм, че когато съм ядосан пиша по-кратки и по-ударни, а като съм по-тъжен - по-дълги и едва ли не "разводнени".

Поздрави =)