PDA

View Full Version : Призраци на неофашизъм в Европа



Lychezar
03-29-2008, 21:49
Призраци на неофашизъм в Европа
Автор Д-р юр. н. Иван Аладжов

61 години след края на Втората световна война зъл дух от миналото броди из Европа. Това е кафявият призрък на неофашизма и в по-мекия си вариянт на ултрадясния, радикален национализъм. И докато милиони футболни запалянковци по целия свят се радват и страдат с успехите на своите любими отбори, в Германия новите нацисти използват първенството като сцена за медиина изява и маршируват защитени от полицията из Федералната република и разпространяват публично своята омраза.

В много от проведените през последните години избори в Европа десните националистически и неофашистки партии реализираха значителни успехи. Типичният избирател на неонацистите и на националпопулистите е млад мъж, с ниска степен на образование, който е безработен или върши неквалифицирана работа. Но за тях вече гласуват не само млади хора с нисък социален статут, а и част от средната класа. Този феномен намира своето обяснение във влошаващата се социална конюнктура и в растящата безработица, които създават благоприятната среда за разпространяване на идеите на ултранационализма и ксенофобията.
По официялни данни безработицата в ЕС е 10 % (като реалната е до два пъти по висока), а 28 % от всички граждани преди източното разширение на Съюза през 2004 г.живеят под прага на относителната бедност (т.е. с приходи под 60 % от средните за ЕС). Броят на безработните и на бедните постоянно расте и преди разширението на изток достига в 16-те стари страни-членки невероятната цифра от 100 млн.души, а броят им е нарастнал след разширението с още няколко десетки милиона. (По страни делът на относително бедните по данни на Евростат е: около 50 % за Португалия и Гърция, стабилно над 30 % за Ирландия, Испания, Италия и Виликобритания, над 20 % за Франция, Белгия, Холандия и под 19 % за Германия, Австрия, скандинавските страни членки на ЕС и Люксембург.)
Страхът за бъдещето и за работното място все повече обхваща европейските общества, които се опитват все още да пазят своя висок стандарт на живот. Съответно все повече чужденците започват да се възприемат като заплаха за благоденствието и за пазара на труда в отделните страни, въпреки че чужденците често работят най-мръсната, тежка и непривлекателна работа. И точно в такъв момент на политическата сцена се появяват неофашистите и ултрадесните популисти, които без колебание с елементарни лозунги сочат на смутените общества като виновни за сполетялото ги имигрантите, левите сили и пак евреите. Те решително заявяват, че са готови да защитават безкомпромисно националните интереси и предлагат примитивни решения от типа на „чужденците вън“, и умело използват насаждания от масмедиите след 11 септември 2001 г.общ страх, като подклаждат ксенофобия, расизъм и омраза към всичко иностранно.

По идеология, цели и стратегия по-голямата част от тях се отличават от традиционните фашистки партии на миналото. Ортодоксалният неофашизъм, известен още като "кафяв тероризъм", има хиляди активисти предимно в Германия и Швеция. Идеологически той гравитира към американските неонацисти от "Арийска нация", "Бяла сила", "Ку Клукс Клан", „The Order“ и др. фашистко-терористични организации.

Расисткото движение на Скинхедите, привличащо безработни и лумпенизирани младежи, в повечето страни е партийно необвързано. Но в Германия се наблюдава тенденцията да бъде приобщено като уличен авангард към неонацистките партии под паролата "Борба за улицата и за сърцата на хората". Ксенофобските изстъпления на вандалите с бухалки в новите провинции на Федералната република са известни дори в Далечния Изток. Японски пътеводители предупреждават своите туристи да не посещават Източна Германия uлu да се обличат в скъпи костюми, които да ги отличават от виетнамците, обичайната жертва на "бръснатите глави". Учителите от тези райони на страната откровено се страхуват да преподават пред фашизираната младеж немската история за нацисткото минало, имайки предвид, че тези юноши посещават училищата въоръжени с ножове, бухалки и наточени метални кръстове, които се хвърлят като бумеранг.
По подобен начин радикално фашизирани са фалангистите в Испания, "Националната партия" на Португалия и ортодоксалните фашисти от "Нова сила" и "Социално движение" (на внучката на Дучето, Александра Мусалини) в Италия. Но всички те не се радват на особенно голяма популярност.
Изненада буди ортодоксалният неофашизъм в Швеция. По време на Втората световна война тя е неутрална страна. Нейното население обаче е проявявало открита симпатия към нацистката идеология на Третия райх. Шведското правителство дори е позволило преминаването през нейна територия на 2 милиона немски войници към фронтовете на Норвегия, Ленинград и северните райони на Съветския съюз. По този повод райхсминистърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, отбелязва през 1942 г.: "Неутрална Швеция направи за германските войски повече, отколкото можеше да се очаква".
Неонацисткото движение в Швеция, с общо 50 представители в комуналните парламенти предимно в южната част на страната (Шонен), се състои от няколко организации, които са обединени в общ т.н. Националсоциалистически фронт "Vit Makt" ("Бяла сила"), а за радикално милитантни се считат около 1000 души.

Значително повече последователи в Европа печели по-мекият вариант на неофашизма, изповядван от ултрадесните националистически партии. Техните идеолози отричат мултикултурните общества, проповядват ксенофобия към чужденците от по-бедните страни и призовават за прочистване на европейските държави от тях. Те се противопоставят на традиционните политически партии в своите страни, отричат представителната демокрация и се обявяват за либерализиране на стопанската дейност в рамките на отделната държава чрез ограничаване на нейната регулативна и преразпределителна роля в икономиката и социалния живот. Повечето от тях са отявлени антиглобалисти и противници на международните организации, особено на ЕС и НАТО.
Партиите от "мекия" спектър на неофашизма са култивирали своите лозунги и риторика и отдавна участват активно в политическия живот. По-умерените италиански неофашисти от "Националния съюз" (необичайно проамерикански ориентирани за неонацистка партия) застъпващи се за единна държава със силна президентска власт, заедно с регионалните национал-сепаратисти от "Северната лига" влизат 2001 г. в парламента с 16 %, и от 1994 г.са неразделни коалиционни партньори на медииния олигарх С. Берлускони. А бившият лидер на "Националния съюз" и настоящ външен министър на Италия, Джанфранко Фини, е известен с възхвалата си на Мусолини, като "голям политик и патриот" и обявяването на расовата политика на просъществувалата само 20 г. "Вечна III Римска империя" за достойна за подражание!?
Във Франция партията на "Националния фронт" на Льо Пен, която все още бленува за превръщането на Северен Алжир в бяла френска колония и чиито членове активно участват в дясно-екстремистката организация "Нова сила", присъства в парламента с 12 %.
Белгийските националисти от "Фламанския блок" и "Националния фронт", които още от 30-те години мечтаят за "Велика Нидерландия", получиха на последните избори 11,5 %.
Най-противоречив път изминава НПА - националистическата "Независима партия на Австрия" на Йорг Хайдер и Херберт Хаупт, която от 2000 до 2002 г.управлява във Виена и в последствие се срина от 28 % на 10,2 %. НПА е създадена през 1949 г. под името "Съюз на независимите" като събирателно движение на бивши нацисти, подобно на "Националната партия на Германия" (НПГ), пряка наследница на хитлеровата "Националсоциалистическа работническа партия на Германия" (НСРПГ). В последствие "независимите" еволюират в дясна т.н. националлиберална партия, която окончателно се отказва от амбициите си за обединена Велика Германия, за разлика от немските неонацисти от НПГ.
Норвежките националисти от "Партията на напредъка", които достигат в изборите 14,6 %, "Швейцарската народна партия" с 24 % и датската "Народна партия" с 13 %, са прекъснали връзките си с ортодоксалните неофашисти и се вписват в легалния политически живот на своите страни.
Това доскоро можеше да се каже и за холандските ултрадесни от "Листата Пим Фортюн", които се ползват с 5,7 % подкрепа на избирателите. Но след показното убийство на нейния лидер и по-късно на режисьора Ван Гох в страната все повече зачестяват расистко мотивирани престъпления и насилието срещу чужденци. А огъня на отрицанието и омразата подклажда новият ултрадясен популист, политика Геерт Вилдерс, който е и един от най-отявлените противници на разширението и интегрирането на ЕС, и безкомпромисен ислямофоб. Той риторично е обявил война на „европейската супердържава“, на брюкселската евробюрокрация и пледира за премахване на еврото в Нидерландия.

В Източна Европа се наблюдава процес на развитие на партии на националшовинистическа и на етническа основа. Първите си поставят ирационални цели за ревизия на съществуващите граници под лозунга "За велика Унгария" или "Велика Румъния", а вторите преследват сепаратистки намерения. Крайната националистическа десница на Румъния - "Народният съюз" и "Романиа маре" получиха 21 % избирателна подкрепа. Националистите от Източна Европа обвиняват за всички неуспехи управлението на комунистите до 1989 г. и се борят за реабилитиране на профашистките режими и политици от 30-те години на миналия век. Така например "Словашката народна партия" мечтае за фашизоидна държава от типа на режима на Тисо, съюзник на хитлеристка Германия, а латвийските националисти (с 5,4 %) обявяват нацистките колаборатори за патриоти и герои.
Ултрадесните националисти и неофашисти са се превърнали в трайно явление в политическия живот на Стария континент. Възходът им се дължи на социалния упадък в обществата, вследствие на провежданата неолиберална икономическа политика, жертва на която стават все повече хора и в индустриално развитите страни. Неонацистките нагласи се засилват от постоянните съкращения на работни места, на миграцията на работна сила на Запад, от разширението на ЕС на изток и свързаните с него страхове за обикновенния бюргер, както и от засилващото се недоверие към наднационалната, възприемана като антидемократична власт, на евробюрократите в Брюксел. Изкупвитлните жертвите на неофашистите са най-слабите в обществото - чужденците от по-бедните страни. А нищо чудно националистките тенденции да се превърнат във вътрешни центробежни сили, които в бъдеще да застрашат интегритета на обединяваща се Европа.

Но нека тук се върнем по-подробно на неофашизма в Германия и да анализираме причините за ренесанса на нацизма в неговата най-уродлива и опасна форма и то точно в тази страна, която е исторически и най-обременена.
ФРГ преживява от няколко години сериозна социална криза вследствие на постепенния, но постоянен демонтаж на социалната държава и на де факто освобождаването на концерните от задължението да плащат данъци. Само през 2004 г. в страната фалират около 40 хиляди фирми. А заплашени от несъстоятелност са вече и големи традиционни компании като "Karstadt", "Quelle", "Neckermann" и др. И това се случва въпреки факта, че в страната през изминалата година е реализиран умерен икономически растеж от около 1,5%, който в цифри представлява плюс на Брутния Вътрешен Продукт (БВП) от над 32 млрд.евро. Независимо от този прираст, вследствие на неравномерното му разпределение и съкращаването на работните заплати с около 10%, през изтеклата година само за периода от Март до Септември е намаляло потреблението с 10 %. И безработицата е нарастнала през 2004 г. с над половин милион и по официални данни надхвърля за първи път от 30-те години насам магическата граница от над 5 мил. А реалната безработица е поне с 50 до 100 % по-висока и надвишава 8 мил. Според статистиката съществуват само 33,6 мил.работни места и 20 мил.пенсионери при над 82 мил.население, а останалити близо 29 мил.не са само деца, учещи и военнослужещи. В тази напрегната ситуация държавата съкращава радикално социалните помощи, въпреки че социалните разходи на ФРГ са едва около 4 % от БВП. Разликата между богати и бедни в страната постоянно нараства. И докото общото благосъстояние на ФРГ през изминалите 7 г.се е увеличило с 17 %, то остава абсолютно неравномерно разпределено, въпреки социалдемократическото управление от 1998 г. За този период дори е нараснала социалната сегрегация: най-богатите 10 % (8 мил.) притежават вече 47 % от цялата собственост (прираст от 9 %), докато общо

BeezyJey
11-29-2009, 17:26
:smt031

dakata123
11-29-2009, 17:28
Ти да не си луд да напишеш толкова много. Едва ли някои ще го прочете. :razz: :razz:

ZipFail
11-29-2009, 17:43
Ти да не си луд да напишеш толкова много. Едва ли някои ще го прочете. :razz: :razz:
Още повече такива глупости 8-)

WhiteOnly
11-29-2009, 19:00
сигурно вярваш на всяка дума (ЛЪЖА) от това нали

Vesk0u
11-29-2009, 20:30
Ти да не си луд да напишеш толкова много. Едва ли някои ще го прочете. :razz: :razz:

Със сигурност неграмотници, като теб няма да го прочетат. :)

Евала за положения труд, пич!

kir40
11-29-2009, 21:57
Ти да не си луд да напишеш толкова много. Едва ли някои ще го прочете. :razz: :razz:

Със сигурност неграмотници, като теб няма да го прочетат. :)

Евала за положения труд, пич!
В първото изречение си пише кой е автора :?

amk933
11-29-2009, 21:59
Ти да не си луд да напишеш толкова много. Едва ли някои ще го прочете. :razz: :razz:

Със сигурност неграмотници, като теб няма да го прочетат. :)

Евала за положения труд, пич!
В първото изречение си пише кой е автора :?

+1 :)

Няма кой да изчете това чудо, което най-малкото е изкопирано.

ZipFail
11-29-2009, 23:59
Прочетох го през редовете...гадна, плоска, прозрачна, лайняна комунистическа пропаганда. Край на темата. :)

BeezyJey
11-30-2009, 08:45
Евала на човека от който е изкопирано ве :D :razz:

Vesk0u
12-01-2009, 20:27
Ясно е, че е изкопирано, но въпроса е, че е *преписано, а не copy -> paste