За понеделник ми трябва едно есе на теми:
Нуждата оправдава ли престъплението?
Изкуството да надмогваш страха.
Да познаеш другите е по-лесно,отколкото да познаеш себе си.
Моля помогнете!!!
kuklichka_bg
03-30-2008, 07:35
Изкуството да надмогваш страха
Всеки живот е ценен и всеки един от нас трябва да се бори за него, трябва да надвие страха си, да оцелее. Но колко от хората се справят с това? Има ли такива, дето са се научили да превъзмогват онова, което ги боли, и да надделяват над страховете си? Има! Но са малко. Защото да се изправиш срещу проблема очи в очи - това си е изкуство, а с изкуство се занимават само майсторите.
Когато си уплашен от нещо, когато ти е криво, когато се чувстваш смазан и ти се иска да изчезнеш от света, когато твоите мъки и отчаяние са повече от радостите - ти се страхуваш. А не бива! Няма хора, които не се страхуват, има само повече или по-малко можещи да овладяват себе си и своите емоции. Когато опасността стои пред теб, когато злото чука на вратата ти и дори ако трябва да умреш - бъди смел. Не свеждай глава и не се предавай, не казвай, че си победен. Това е изкуството да надмогваш страха, да покажеш на света колко си силен, да устоиш на изпитанието на живота докрай. Това е вечната борба между човека и неговите чувства, борбата за власт над самия себе си. Да се поддадеш на страха и да се размекнеш, да позволиш той да те надвие и да загубиш личността си - това е пагубно и недопустимо. Човекът е пламък -горещ, светъл, силен, а кого не го е страх от огън? Какво тогава е страхът и защо да не можем да го превъзмогнем? Каквато и да е ситуацията, каквото и да си направил и каквото и да те очаква, съдбата си е съдба и с нищо няма да я промениш. Защо тогава да изпитваш уплаха, от какво? Животът си тече и "какво тук значи някаква си личност"? Кого го интересува на този свят, че теб нещо те тревожи, че искаш помощ и че не всичко е наред? Никого. Затова защо да се страхуваш? Но пък всички понякога ги е страх... Просто майсторите в изкуството да превъзмогват страха се справят много по-лесно от всички обикновени хора. Но това изкуство изисква само сила, самочувствие, безразличие към това, което те зове. Светът пулсира под краката ти, природата около теб е жива, какъв по-голям стимул от това да надвиеш своя страх, да бъдеш малко повече от него, да бъдеш майсторът на човешката душа, оцелявала винаги досега, калена от вековете, справяща се с всичко?
Марк Аврелий споделя: "Човешкият живот е един миг..."
Трябва ли той да е уплаха, сълза или страх? Ние сме силни, просто трябва да се досетим за това точно тогава и да дадем всичко свое, за да направим този миг не тъга, а усмивка...
sexa_na_kompleksa
03-30-2008, 07:58
Виж тук за третата тема:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=16375