PDA

View Full Version : Признание



ScionOfStorm
03-30-2008, 15:12
Признание


Бледата блудница посети ме пак
В тъмната, спокойна нощ.
Обеща да ми покаже отвъдния бряг
В ръцете държейки нож.
Оставих я с очи благодарни
Сърце насън да прободе.
Нейните ръце не са бездарни
Тя ще ми дари сън поне...

Пробвах, свят безличен, уж скъп мой...
Пробвах да намеря Познанието.
Скитах из дебрите без покой
Разбрах, че нужно е Страданието.
Като светлина и мрак са, разбираш ли
Едно без другото не може.
И при съвкуплението на техните искри
Плодът вечен бива заложен.

Блудницата излекува тези рани, що
Другите не могат, дори и да опитват.
Уморих се да съм онова черно листо...
Да усещам как сетивата не изпитват.
Усмивките насила изтръгват се, но тежко
И от тях боли отвътре тъй ужасно.
Слънцето жестоко в мен пече толкоз жежко
Че изгаря всичко мое, що е обично.

А тухлите затискат злобно сърцевината
И спира тя да търси своята друга Храна.
Водачът към пътеката не желае отплата
Но самата тя с шипове е постлана.
Не мога под земния покрив навек да живея
Не вдишам ли отвъден въздух, ще полудея.
Не усетя ли вятър под крилете, ще залинея.
Не мога да спра за това Познание да копнея.

Блудницата бледна посети ме пак.
И връща се винаги, щом настъпи зрак.
Очите ми менят света около мен.
Но не променят и тоз безконечен плен.
Нищо, че се надявам затвора да разруша
От тъмницата ужасна да се извися.
До тогава ще очаквам нашите бледи срещи
Които, макар и красиви, винаги са зловещи.