Uptown_soldier
03-31-2008, 13:11
Съжалението
(Никога не съжалявай)
Чувство на състрадание към някого или чувство на скръб и огорчение поради някакво събитие. Това е дефиницията за думата съжаление, според тълковният речник.
За мен съжалението е чувство, от което човек трябва да бяга и по-точно да не изпитва. Никога не трябва да съжаляваш себе си и решенията, които си взел, хората около теб, и техния живот.
Всеки ден ни се налага да вземаме решения свързани с живота ни. Изборът между това дали ще се напиеш в някоя кръчма или ще отидеш до библиотеката, за да вземеш нова книга за четене са две еднакво важни решения възможности. Независимо какво ще избереш е важно да не съжаляваш за решението, което си взел. Животът е един и всяко решение, което вземем трябва да бъде добре обмислено. Дори, когато изборът ни е погрешен, трябва да продължим смело напред, вместо да се измъчваме заради един провал. Всъщност житейският урок представлява житейска грешка, която можем да интерпретираме като житейски успех. Обратното също е валидно. Ако човек научи умението да интерпретира провалите си и нещастията, които са му се случили, ще се развие духовно, ще стане по-силна личност и ще живее в мир със себе си, и със света. В случай, че съжаляваш за това, че си се родил в бедно семейство или живееш в бедна държава, тогава не стой с ръце в джоба, а поеми по пътят на промяната. Всеки сам изгражда живота си и променя съдбата си. Самосъжалението е за хората, които не искат по-добър живот.
Когато срещнеш инвалид , просяк или друг нещастен човек, никога не проявявай съжаление към него. Ти не си причината той да бъде в положението, в което се намира. Дори не си човека, който ще промени съдбата му. Разбира се, можеш да му помогнеш. Подай ръка на изпадналия в беда винаги.Проявявай милосърдие, но съжалението изхвърли със същото безразличие, с което отиваш до контейнера за боклук. Защото, ако милосърдието е първата стъпка към добрите дела, то съжалението е първата стъпка към болестта и твоето нещастие. Ако решиш да съжаляваш хората, ще станеш като тях. Ако тези хора решат, че не искат чуждото съжаление и потърсят щастието си, ще станат силни като теб.
Съжалението е отрицателно човешко чувство. То понижава духовното развитие, увеличава отрицателната енергия насочена към онзи, който го изпитва и може да доведе до влошаване на здравето.
ПС: Това исках да го изпратя за секцията тийн учител на сайта, ама не намерих линк, а тъй или иначе го писах по философия, реших да го пусна тук. Ще ми бъде любопитно да разбера вашето мнение по въпроса. 8)
(Никога не съжалявай)
Чувство на състрадание към някого или чувство на скръб и огорчение поради някакво събитие. Това е дефиницията за думата съжаление, според тълковният речник.
За мен съжалението е чувство, от което човек трябва да бяга и по-точно да не изпитва. Никога не трябва да съжаляваш себе си и решенията, които си взел, хората около теб, и техния живот.
Всеки ден ни се налага да вземаме решения свързани с живота ни. Изборът между това дали ще се напиеш в някоя кръчма или ще отидеш до библиотеката, за да вземеш нова книга за четене са две еднакво важни решения възможности. Независимо какво ще избереш е важно да не съжаляваш за решението, което си взел. Животът е един и всяко решение, което вземем трябва да бъде добре обмислено. Дори, когато изборът ни е погрешен, трябва да продължим смело напред, вместо да се измъчваме заради един провал. Всъщност житейският урок представлява житейска грешка, която можем да интерпретираме като житейски успех. Обратното също е валидно. Ако човек научи умението да интерпретира провалите си и нещастията, които са му се случили, ще се развие духовно, ще стане по-силна личност и ще живее в мир със себе си, и със света. В случай, че съжаляваш за това, че си се родил в бедно семейство или живееш в бедна държава, тогава не стой с ръце в джоба, а поеми по пътят на промяната. Всеки сам изгражда живота си и променя съдбата си. Самосъжалението е за хората, които не искат по-добър живот.
Когато срещнеш инвалид , просяк или друг нещастен човек, никога не проявявай съжаление към него. Ти не си причината той да бъде в положението, в което се намира. Дори не си човека, който ще промени съдбата му. Разбира се, можеш да му помогнеш. Подай ръка на изпадналия в беда винаги.Проявявай милосърдие, но съжалението изхвърли със същото безразличие, с което отиваш до контейнера за боклук. Защото, ако милосърдието е първата стъпка към добрите дела, то съжалението е първата стъпка към болестта и твоето нещастие. Ако решиш да съжаляваш хората, ще станеш като тях. Ако тези хора решат, че не искат чуждото съжаление и потърсят щастието си, ще станат силни като теб.
Съжалението е отрицателно човешко чувство. То понижава духовното развитие, увеличава отрицателната енергия насочена към онзи, който го изпитва и може да доведе до влошаване на здравето.
ПС: Това исках да го изпратя за секцията тийн учител на сайта, ама не намерих линк, а тъй или иначе го писах по философия, реших да го пусна тук. Ще ми бъде любопитно да разбера вашето мнение по въпроса. 8)