Holloway Girl
04-01-2008, 22:20
Здравейте на почти 20 години съм вече, студентка съм и работя и все още не съм срещнала подходящия човек за мен.
Толкова много съм страдала и толкова много са ме наранявали, че имаше един етап в който тотално се бях отчаяла и престанах да вярвам в любовта, защото нямаше момче което да ме обича истински.
При абсолютно всички нещата започваха чудесно и до 2-3 седмици си показваха истинската същност и започваха да се държат като прасета целящи само секс. Никога не съм срещала истинска любов... такава, която да те кара да потръпнеш само щом си представиш как с любимия човек се разхождате из парка или просто си говорите и се усмихвате.
С всеки следващ си казвам: "Ето това е момчето за мен. Той ще е различен... той ще ме обикне и няма да иска само да ме използва като парцал и после да ме остави или замени с някоя друга." Да, ама не... свършиха ли се момчетата, които ценят малките неща, любовта, чувствата и т. н.
Толкова много съм страдала и толкова много са ме наранявали, че имаше един етап в който тотално се бях отчаяла и престанах да вярвам в любовта, защото нямаше момче което да ме обича истински.
При абсолютно всички нещата започваха чудесно и до 2-3 седмици си показваха истинската същност и започваха да се държат като прасета целящи само секс. Никога не съм срещала истинска любов... такава, която да те кара да потръпнеш само щом си представиш как с любимия човек се разхождате из парка или просто си говорите и се усмихвате.
С всеки следващ си казвам: "Ето това е момчето за мен. Той ще е различен... той ще ме обикне и няма да иска само да ме използва като парцал и после да ме остави или замени с някоя друга." Да, ама не... свършиха ли се момчетата, които ценят малките неща, любовта, чувствата и т. н.