vamp
04-03-2008, 16:18
Ето че дойде и краят май,не защото тя каза или аз,а може би защото видях,че няма шанс да накараш някой който те обича,но се страхува да го признае.Много говорих с нея,казах и всичко,а тя така и не ми каза цялата истина,всъщност подробностите.ПРедаде се пред проблемите си и не посмя да рискува да бъде щастлива с мен.Мисли си,че може да запази чувствата си а аз своите и да се срещнем след време и да започнем от начало.Чувствата ни консерва ли са,да ги съхраним?Дали сгреших някъде?Честно ли?Мислех,че непрекъснато греша обаче се оказа,че греша,че мисля ,че вината е моя.Влюбил съм се,да не кажа в неподходящото момиче,няма да съм прав,но в момичето което милионите ми компромиси не може да рискува да бъде с мен и да пребори проблеми.Бяга от тях,защото така е правила цял живот.Тя държи на мен,накрая в безсилието си ми каза,да си намеря друга която заслужава,опита се да се скараме,но не стана и тогава просто се разплака.Помолих я да остане,не остана,просто живота е твърде прецакан за 2-ма влюбени.Обаче след всичкото това страдание аз я послушах,обадих се на друга,красиво момиче,което дълго време не търсих заради нея.Дори пророних сълза,момче на 19 години,да пророни сълза за момичето си...Поне бях сам и никой не видя,нямаше да го направя иначе.Знам,че трябва да се боря за нея,ама и аз май нямам смелостта,по-скоро нервите да продължа.С тая добрина ще страдам много,спомням си какво е ставало всеки път когато се разсея или се оставя по течението.Същото като в бокса е,всеки път получавах удар,само миг да се отклониш от реалноста и можеш да паднеш.Не искам да страдам повече заради нея и живота да ме нокаутира.Обичах я и още я обичам,обаче не и го казах,тя на мен също,бяхме пестеливи в думите си.Утре ще изляза с другото момиче,с надеждата да я забравя,може би ако се напъна повече,ще успея,все пак вече 1 месец сме разделени,тя не само,че не се опита да ме върне а провали моите опити.Или съм най-големия глупак,който са изиграли или оставям момичето което ме обича истински.Почти съм сигурен,че е второто.Но пък не мога да я накарам насила да бъде с мен,нито мога да продължа да страдам.Не искам и да я забравя.Искам да се влюбя мигновено в друга и тя да ме обича,това е единствения начин да я забравя.Или така си мисля...А как ще се радвам ако вечерта или утре тя ми се обади и ми каже,че съжалява,че иска да бъде с мен.Неее,момичетата не правят така,не им стиска,дори на добрите.
И това е краят на първата ми истинска споделена любов,края на всичките малоумни теми които пусках,да се надявам и края на мъката ми,дано се окаже обаче началото на щастието.
И пак не знам какво да правя,дали да продължа да говоря с нея,да се виждаме,не искам да я губя,но това не е живот просто...Мисля,че тази вечер все пак ще и пиша поне в чата,да не мисли,че сме скарани,а после оставям всичко в нейните ръце.Достъчно силен съм да продължа напред,проблема е че мисълта,че тя ме обича се хваща за глупости и иска да ме предпази от проблемите си като не е с мен.Това е всичко,как мога да зарежа най-красивото и добро момиче в живота ми?А тя ме моли да го направя,наранява ме непрекъснато и аз продължавам...И пак бих продължим,нека само знам,че ще се върне при мен!
И това е краят на първата ми истинска споделена любов,края на всичките малоумни теми които пусках,да се надявам и края на мъката ми,дано се окаже обаче началото на щастието.
И пак не знам какво да правя,дали да продължа да говоря с нея,да се виждаме,не искам да я губя,но това не е живот просто...Мисля,че тази вечер все пак ще и пиша поне в чата,да не мисли,че сме скарани,а после оставям всичко в нейните ръце.Достъчно силен съм да продължа напред,проблема е че мисълта,че тя ме обича се хваща за глупости и иска да ме предпази от проблемите си като не е с мен.Това е всичко,как мога да зарежа най-красивото и добро момиче в живота ми?А тя ме моли да го направя,наранява ме непрекъснато и аз продължавам...И пак бих продължим,нека само знам,че ще се върне при мен!