PDA

View Full Version : Анализи на П.Яворов



Frozo
04-03-2008, 20:37
Мн спешно ме трябват анализи върху творбите на Яворов Нощ,Ще бъдеш в бяло,Стон

kuklichka_bg
04-03-2008, 23:41
Ще бъдеш в бяло " е едно от произведенията на Яворов, които грабват читателите от първия прочит. В него любимата не е представена само като любов, като вълшебница, ангел или божествено създание, описания с които яворов не рядко сравнява и оприличава жената или любимата. В това произведение любимата е представена като духовен храм, като духовно убежище, тя е безпътен ангел, които дарява любов светлина, топлина и хармония. Тя е храм на съвършенството. Любимата в това Яворово стихотворение можем да осмислим и като божи пратеник, които идва в трудния момент, които всява надежда в лирическия герой, пратеник които ще просветли и спаси лирическия герой от тъмнината в която е попаднал.
При интерпретациата на заглавието първо впечатление ни прави обръщението към нея. Яворов използва ти - формата, която отчасти гради очакване за диалог между влюбените или очакване за любовна и дори интимна изповед към любимата. Бъдещето време ни насочва към мечтите, към желанията и съвместния живот на влюбените изпълнен само и единствено с хармония и щастие,а белия цвят е символ на чистотата, нежността и невинността.
Жената със своята нежност, със своята красота успява да се отзове и със слънчевата си душа да помогне на мъжа да изплува от мрачните сенки на нощта, да вкуси и усети любовта, да почувства завладяващата и сила да се отдаде на живота без мрачни мисли, дни или нощи.
Любимата в стихотворението "Ще бъдеш в бяло" също като в стихотворението "Две хубави очи" губи конкретните си очертания, губи своя облик. Яворов я съпоставя с божественото, сравнява я със светлини и с лъчи, които изразяват новото, изразяват живота и радостта от изживяването му.Лирическия герой иска да пие от лъчите излизащи от влюбените и очи, иска да пие светлина и сравнява това с лек,всяка глътка за него е лечебна.
след изпиването на лека той може спокойно да се обърне отново към света, той ще бъде просветлен и ще види "цял при ярък ден."
След появата на любимата-ангел живота на лирическият герой ще бъде хармонизиран, Тя прави света за него цялостен, измъква го от мрачните дълбини и пропасти в които е паднал. Любимата дарява изтерзаната душа на лирическия герой с успокоение, с вяра и най - вече любов.
След като е излекуван от лека на любовта, лирическият герой иска да създаде нов свят, които да е само за двамата. Този свят ще бъде храм за тях, там той ще открия из запази така искания и жадуван ит него мир - "в невярата тревожна - искам мир."
Стихотворението " Ще бъдеш в бяло " изразява за пореден път отношението на Яворов към любимата, изразява неговото преклонение към силата на любовта, чрез която човек изпаднал в бездната на мрака и тъмнината, намира лек в очите на любимата и спасение от любовта и, защото според Яворов тя е най - висшата сила без която никои не може.

sherry
04-04-2008, 06:36
http://slovo.bg/old/litforum/219/tzhechev.htm - за "Нощ"

laikosss
05-15-2008, 14:19
дадоха ли ти анализ на "Ще бъдеш в бяло" аре ако са ти дали да ми кажеш от къде да го взема и аз че много спешно ми трябва

the_crazy_girl
05-17-2008, 10:00
Да не пиша нова тема. И на мен ми трубва нещо което да ми помогне да направя ЛИС на Стон и Две души ама ништо не намирам.Помогнете :lol:

sladка_ягодка
05-27-2008, 16:23
и на мен ми трябва за "Сенки" и "Две души" анализ

HyaHyaHya
05-12-2009, 18:10
Дайте анализ на стихотворенито "Стон" на Яворов, трябва ми за Петък

TEARS
05-12-2009, 18:39
Стон
/На Лора/
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има аз и мъка -
и в мъката лобв!

Анализ:
В родното културно и литературно пространство специфичната интимно-любовна проблематика има закъсняло и проблемно развитие. Възрожденската ценностна система поставя в своя център мястото в колектива, националния идеал, усещането за субекта като гражданин на обществото. Едва в началото на 20 век художественото, в частност лическото съзнание на възприема като приоритет вътрешния свят на личността, неповторимите душевни трепет, емоционалните екзалтации и сривове, породени от вечното и най-силно чувство - любовта.
Спокойно може да се твърди, че преди Яворов българската любовна лирика няма своя отличителна физиономия, свой цялостен, разгърнат модел, интерпретативен код и еталонна образна система. За интимните вълнения се пише откъслечно и най-вече във връзка с други, по правило по-важни за лирическия субект проблемни ядра. Яворов е творецът, тематизирал своите лични копнежи в любовта, разбиранията си за нейната омая и драма, за тоталната й, определяща присъственост в човешкото битие. Стихотворението "Стон" /"На Лора"/ е посветено на голямата, метежна, страстна и фатална любов на поета. То разглежда величието на чувствата през призмата на обречеността, драматизма, трагичната поривност. Емоционалният градус е висок, касаещ най-проблемните, неуправляеми и ирационални регистри на човешкото съществуване. Увлечението е сладост и болка, усещане за пълнота и опасност, райска хармония и демонична стръв.
От периода на романтизма датира определението за поезията като "спонтанен израз на мощни чувства"/Уърсуърт/. Разглежданият Яворв текст гради смисловите си послания около тази представа, опирайки се на стихийността, неуловимостта, буреносния драматизъм и философското обобщение. Силно емотивни, разкрити в руслото на романтическите мащаби са понятийните категории, с които текстът борави. Метафорите са призвани да изобразят усещането за крайност и наситеност. лиирическите светоусещания, които текстът инспирира и разгръща, са концентрирани в сложния образ на човешката душа. Тя е видяна като "стон" и "зов". Тези думи ще станат ключови за творба, разглеждаща стремителния, мътен порив към опасната, но примамлива духовна наслада. Необятно силният емоционален порив ражда нов житейски модел, свят, в който всичко изглежда различно, обладано от енергия, едновременно креативна и разрушителна. Водещото семантично понятие "стон" се експонира като въздействаща метафора на променения, разтърсен из основи душевен свят на лирическия герой. Всяка дума, всеки троп и ефектно постигната интонация подсказва тази максимална наситеност на ситуацията, емоционалния максимум, до който се достига. Обобщаваща и оригинална е следващата метафора на човешкия свят в стихотворението:
"Защото аз съм птиза устрелена.
На смърт е моята душа ранена.
На смърт ранена
от любов."
Употребеният в инверсия епитет "устрелена" има характер на неологизъм, на неочаквана ситуативна поява в текста. Той е натоварен със сложна цялостна семантика, за да се впише в поетиката на романтичното пренасищане на творбата. Любовта се интерпретира като властна, непобедима стихия, която връхлита, увлича и обрича човешките същества. Лирическият "аз" ще почувство, и , което е по-странно, ще благослови своето безсилие срещу този мощен порив. Фаталният знак, преизвестената драма нахлеват в текста чрез анафоричната употреба на словосъчетанието "на смърт". Цялата крайност и непостижимата енигма на битието ще се сведат до любовта. Със своята непознаваща предели сила тя обеча в себе си всичко, измества дребните за нея задръжки или инстинкти за самосъхранение. В тези си хипостази любовта е изконна, неповторима величина, асоциирана с вечното, с разрухата и съзиданието, с бездната и полета, с Ада и Рая. Изострената до крайност антиномичност на изказа, полюсните състояния, развихреният драматизъм са емблеметични характеристики на Яворовата творба. С тези постигнати поетични ефекти творецът навлиза в темата за любовта, която ще се окаже по-силно от всичко, матическа и неповторима, завладяваща светове, съизмерима с тоталността на осмическото начало. Пред нея избледняват всички важни и определящи маркери на човешката връзка със света. Изчезва обичайният егоцентризъм, търсенето спокойствие, дори и метафизичният страх пред отвъдното замира, за да отвори място на развихрилата се самоунищожителна страст. Наред с контраста особеният поетичен изказ налага и парадокса, артистичната и екзистенциална провокативност, оксиморонното начало. Сложната художествена логика се реализира чрез възможностите на свръхфикционалното, абстрактното, глобалното.Емоционалното състояние на лирическия субект нито за миг не остава натоварено само с един знак.То се поддържа от дихотомията между пареща радост и болка, между елейно песнопение и сърцераздирателен, нечовешки стон.
Специален смислов център на стихотворението експонира реторичния въпрос и неговото евентуално, икционално-обобщаващо "обгоряване" във финала на първа строфа:
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Концентрирането на лексикално-семантични ядра в определена част от текста е структурен белег на Яворовата поезия.
В "На Лора" образните импликации на любовта с един романтично изживян реторичен жест извеждат към крайното, абсолютното, необозримото. "Адът", "мъката" и "разлъката" логически и ценностно също се свързват с неизбродимото духовно пространство на най-великото човешко чувство.
Стихотворението задава и развива сложни духовни и философски проекции в осмислянето на любовта като водеш импулс на човешкото съществуване.

TEARS
05-12-2009, 18:40
Яворов
„СТОН”/”НА ЛОРА”-АНАЛИЗ

Това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.
Заглавието „Стон” и посвещението „На Лора” отпращат читателя към основната тема и проблем на стихотворението. Става дума за любовта в своите две измерения – духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата, пряк виновник за сложните любовни емоции.
Основни персонажи в творбата са лирическият Аз, от чието име се води монолога, и любимата.
Стихотворението е разделено на две строфи и представлява лирически анализ на тъмното и светлото, на удоволствието и страданието, които носи със себе си истинската любов.
Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка. Съществителните „душа”, „любов”, „стон” и „смърт” са употребени двукратно и така поетът успява да внуши пряката връзка между фаталните любовни емоции и страданието, между полетите на душата и приземяването на плътта.
Втората строфа е опит за обобщение. Тук семантични /смисловите/ центрове са твърденията: „Миражите са близо – пътят е далек” и „знойна плът и призрак лек”. Яворов е повторил и двата стиха, за да подчертае извода, че любовта е трудно уловима. Пътят към нея и през нея напомня вечното преследване на пустинен мираж. Цялата сложност на проблема се крие в противоречивата същност на любимата, която носи в себе си едновременно плътското и духовното: „плът и призрак лек”. Почти оксиморонната алогичност на такова противоречие предизвиква у лирическия Аз усещане за страдание. Така зов и стенание се преплитат, за да характеризират сложната същност на истинската любов.
Любовната лирика на Яворов е разделена на две идейно-тематични и смислово-емоционални части. Стихотворения от типа „Две хубави очи” и „Ще бъдеш в бяло” предизвикват светли емоции. Те са повлияни от чистото излъчване на Мина Тодорова и представляват опит за преодоляване на кризисните моменти чрез силата на любовта. Творбите, посветени на Лора, като „Стон”, носят усещане за истински земни чувства, които разкъсват човека между плътското и духовното. Сложната амбвивалентност /двусмислие/ на човешкия характер е прозрение, валидно за цялата поезия на Яворов. В този смисъл, лирико-философското обобщение от „Две души”, може да бъде отнесено и към стихотворението „Стон”:
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон...

„СТОН”/”НА ЛОРА”- ПЛАН НА АНАЛИЗ

1. Творческа история: това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.
2. Заглавието „Стон” и посвещението „На Лора” отпращат читателя към основната тема и проблем на стихотворението. Става дума за любовта в своите две измерения – духовното и плътското.
3. Основни персонажи в творбата са лирическият Аз, от чието име се води монолога, и любимата.
4. Строеж и композиция:
4.1. Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка.
4.2. Втората строфа е опит за обобщение. Тук семантични /смисловите/ центрове са твърденията: „Миражите са близо – пътят е далек” и „знойна плът и призрак лек”. Яворов е повторил и двата стиха, за да подчертае извода, че любовта е трудно уловима. Пътят към нея и през нея напомня вечното преследване на пустинен мираж. Цялата сложност на проблема се крие в противоречивата същност на любимата, която носи в себе си едновременно плътското и духовното: „плът и призрак лек”.
5. Обобщение: Любовната лирика на Яворов е разделена на две идейно-тематични и смислово-емоционални части. Стихотворения от типа „Две хубави очи” и „Ще бъдеш в бяло” предизвикват светли емоции. Те са повлияни от чистото излъчване на Мина Тодорова и представляват опит за преодоляване на кризисните моменти чрез силата на любовта. Творбите, посветени на Лора, като „Стон”, носят усещане за истински земни чувства, които разкъсват човека между плътското и духовното.

POKEMONFOREVER
05-20-2010, 22:17
Яворов
„СТОН”/”НА ЛОРА”-АНАЛИЗ

Това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.
Заглавието „Стон” и посвещението „На Лора” отпращат читателя към основната тема и проблем на стихотворението. Става дума за любовта в своите две измерения – духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата, пряк виновник за сложните любовни емоции.
Основни персонажи в творбата са лирическият Аз, от чието име се води монолога, и любимата.
Стихотворението е разделено на две строфи и представлява лирически анализ на тъмното и светлото, на удоволствието и страданието, които носи със себе си истинската любов.
Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка. Съществителните „душа”, „любов”, „стон” и „смърт” са употребени двукратно и така поетът успява да внуши пряката връзка между фаталните любовни емоции и страданието, между полетите на душата и приземяването на плътта.
Втората строфа е опит за обобщение. Тук семантични /смисловите/ центрове са твърденията: „Миражите са близо – пътят е далек” и „знойна плът и призрак лек”. Яворов е повторил и двата стиха, за да подчертае извода, че любовта е трудно уловима. Пътят към нея и през нея напомня вечното преследване на пустинен мираж. Цялата сложност на проблема се крие в противоречивата същност на любимата, която носи в себе си едновременно плътското и духовното: „плът и призрак лек”. Почти оксиморонната алогичност на такова противоречие предизвиква у лирическия Аз усещане за страдание. Така зов и стенание се преплитат, за да характеризират сложната същност на истинската любов.
Любовната лирика на Яворов е разделена на две идейно-тематични и смислово-емоционални части. Стихотворения от типа „Две хубави очи” и „Ще бъдеш в бяло” предизвикват светли емоции. Те са повлияни от чистото излъчване на Мина Тодорова и представляват опит за преодоляване на кризисните моменти чрез силата на любовта. Творбите, посветени на Лора, като „Стон”, носят усещане за истински земни чувства, които разкъсват човека между плътското и духовното. Сложната амбвивалентност /двусмислие/ на човешкия характер е прозрение, валидно за цялата поезия на Яворов. В този смисъл, лирико-философското обобщение от „Две души”, може да бъде отнесено и към стихотворението „Стон”:
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон...

„СТОН”/”НА ЛОРА”- ПЛАН НА АНАЛИЗ

1. Творческа история: това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.
2. Заглавието „Стон” и посвещението „На Лора” отпращат читателя към основната тема и проблем на стихотворението. Става дума за любовта в своите две измерения – духовното и плътското.
3. Основни персонажи в творбата са лирическият Аз, от чието име се води монолога, и любимата.
4. Строеж и композиция:
4.1. Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка.
4.2. Втората строфа е опит за обобщение. Тук семантични /смисловите/ центрове са твърденията: „Миражите са близо – пътят е далек” и „знойна плът и призрак лек”. Яворов е повторил и двата стиха, за да подчертае извода, че любовта е трудно уловима. Пътят към нея и през нея напомня вечното преследване на пустинен мираж. Цялата сложност на проблема се крие в противоречивата същност на любимата, която носи в себе си едновременно плътското и духовното: „плът и призрак лек”.
5. Обобщение: Любовната лирика на Яворов е разделена на две идейно-тематични и смислово-емоционални части. Стихотворения от типа „Две хубави очи” и „Ще бъдеш в бяло” предизвикват светли емоции. Те са повлияни от чистото излъчване на Мина Тодорова и представляват опит за преодоляване на кризисните моменти чрез силата на любовта. Творбите, посветени на Лора, като „Стон”, носят усещане за истински земни чувства, които разкъсват човека между плътското и духовното.

БЛАГОДАРЯ ТИ МНОГО МИ ПОМОГНА !!!
ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ TEARS !
УСПЕХ :).