mgxpower
04-03-2008, 21:29
Ще изтече ли мъката от Лим,
или през бреговете ще прелива?
О, жребий лош, жесток, неумолим,
защо избра невинността свенлива?
Осиротя Свищов. Тъгува Дунав.
Училището тягостно мълчи.
Ехтеше дворът с вас щастлив и хубав,
красяха го възторжени очи!
Сега вълните РЕКВИЕМ подхващат,
препраща го ветрец от връх на връх...
Знам, майки, раните до гроб ще жарят,
сълзи ще ви душат, ще ставате без дъх.
Но пак ще крачите, надмогнали съдбата.
Животът е по-силен от смъртта!
Създайте го отново и в сърцата
ще се завърне дивна пролетта!
Българийо, от скръб обезумяла,
плачи и скланяй знамена!
Отиде си една мечта недомечтала
и колко, колко обедня!
Отпий от мъката горчива
на толкоз майки и бащи!
О, ужас! Кой ще ги приспива?
Млъкнете, яростни вълни!
С вас майки, с вас ще коленичим,
с вас и ваща скръб сме тук
и гробовете с вас ще кичим
с цветя, целувани от юг.
И те в душите ви ще греят,
ще шепнат рожбите ви с глас:
“В сърцата български живеем
и във смъртта сме пак със вас!
На всяка пролет с аромата
ще се завръщаме при вас
и сълзите ви по лицата
ще пием тихичко, без глас!”
http://www.vbox7.com/play:0b4a99b4
или през бреговете ще прелива?
О, жребий лош, жесток, неумолим,
защо избра невинността свенлива?
Осиротя Свищов. Тъгува Дунав.
Училището тягостно мълчи.
Ехтеше дворът с вас щастлив и хубав,
красяха го възторжени очи!
Сега вълните РЕКВИЕМ подхващат,
препраща го ветрец от връх на връх...
Знам, майки, раните до гроб ще жарят,
сълзи ще ви душат, ще ставате без дъх.
Но пак ще крачите, надмогнали съдбата.
Животът е по-силен от смъртта!
Създайте го отново и в сърцата
ще се завърне дивна пролетта!
Българийо, от скръб обезумяла,
плачи и скланяй знамена!
Отиде си една мечта недомечтала
и колко, колко обедня!
Отпий от мъката горчива
на толкоз майки и бащи!
О, ужас! Кой ще ги приспива?
Млъкнете, яростни вълни!
С вас майки, с вас ще коленичим,
с вас и ваща скръб сме тук
и гробовете с вас ще кичим
с цветя, целувани от юг.
И те в душите ви ще греят,
ще шепнат рожбите ви с глас:
“В сърцата български живеем
и във смъртта сме пак със вас!
На всяка пролет с аромата
ще се завръщаме при вас
и сълзите ви по лицата
ще пием тихичко, без глас!”
http://www.vbox7.com/play:0b4a99b4