:smt022 МОЛЯ vii daite mi temata za aleko- как е изобразен ниагарския водопад molq viiiiiiiiiiiii mn mi e spe6noooooooo :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :booooomb: :booooomb: :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022
iveto__91
04-05-2008, 13:58
mii,vlez v pomagalo tam 6e nameri6 vsi4ko.ima naistina mnogo temi.YSPEHH
ama nqma po moqta tema :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102 :smt102
TheSadGirl
04-05-2008, 14:08
http://www.myschoolbel.info/Temi_LITER_7klas.html vij tyk dali ima ne6to :) :) :)
nqma po moqta tema :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :roll: :? :? :? :? :? :? :( :( :( :( :( :( :( :(
ako znaete o6te nqkoe sait4e .....ina4e mnogu misiiii :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :) :) :) :) :) :) :) :oops: :oops: :oops: :oops:
Obsession
04-05-2008, 15:09
http://www.myschoolbel.info/Temi_LITER_7klas.html vij tyk dali ima ne6to :) :) :)
Има, аз я виждам! http://www.myschoolbel.info/Temi_LITER_7klas.html#DoCh
Почти на края на страницата е.
Като не можете да си го напишете, поне да не ви мързи да търсите, баси!
MERSI MNOGOOO :grin: :grin: :grin: :grin: :grin: :grin:
dali tva 6i mi svar6i rabota :( :( :( :( :(
В пътеписа “До Чикаго и назад” Алеко Константинов ни разказва за чудото на природата – Ниагарския водопад. Гледката на Ниагара надминава фантастичните представи и очаквания на автора. Той се прекланя пред дивната прелест на неповторимата и вечна природа, пред нейната невероятна мощ.
“Ниагара!” – спонтанното възклицание обединява в себе си преклонението и огромното удивление на Щастливица пред смайващата гледа. “Блажени чувства” обземат пътеписеца при вида на това “чудо на природата”. Алеко споделя, че никога не се е влюбвал и не знае какво усеща младоженецът пред венчилото, но единствено любовта може да се сравни с безграничното благоговение пред Ниагарския водопад.
“Неврозно вълнение и нетърпелива жажда” обхваща Алеко и другарите му, когато се приближават към водопада. Алеко не губи чувството си за хумор. Той възкликва: “… ако свети Петър ме повикаше да ми отвори вратите на рая, бих му извикал: “Махни се с твоя рай, остави ми да видя Ниагара”. В този момент писателят е готов да се откаже от всичко в своя живот, само и само да види заветната си мечта. Сравнението с райската красота разкрива водопада като божествено, съвършено неземно творение. Пътеписецът ни подготвя за гледката на “Ниагара – чудната игра на природата”.
Той благородно завижда на виделите го вече посетители: “Щастливци! Те вече са видели Ниагара!” дори на дълголетницата, която може вече да се прости с живот, спокойна и щастлива. Чрез този епизод писателят внушава притегателната сила, неостаряващата красота на природата. Само природата със своето великолепие и съвършенство, може да породи такива възвишени чувства, да го направи истински щастлив.
Приказната красота на Ниагарския водопад се разкрива на части пред нетърпеливите туристи. Колкото повече се приближават, толкова по-голямо става напрежението. Непрекъснато чуваме засилващия се воден тътен. Чува се глухо бумтене на падаща вода. Реката – около стотина метра широка, бляскава, буйно се устремява между хиляди камъни към дълбочината. Виждат се “запенените къдрици” и “една грива от разбита млечна пяна”. Това е водата, която се готви да се хвърли във водопада.
Всички очакват да се появи чудото на природата, но вместо него се вижда тъмнозелена вода, която е изиграла вече ролята си и лениво се оттегля на почивка.
Гърмът заглушава човешкия говор. Още няколко стълби, една каменна полуограда и … “Ето го!” Ниагарският водопад блясва с цялото си величие пред смаяните туристи. Всички са вцепенени като в жива картина. Безгранично благоговеене е отпечатано на лицата на всички. “Като че не пред творението божие, а пред самия бог те бяха изправени!” Всички се чувстват нищожни пред стихията, неспособни да я опишат на тези, които не са тук. Алеко също: “Който може нека опише тази картина, който може нека я фотографира, нека я нарисува. Аз не мога!”.
Авторът живо и образно пресъздава картината на Ниагарския водопад и създава усещането, че сме непосредствени наблюдатели. Вълненията и удивлението на Алеко преминават в безкраен поток от епитети и метафори.
За да може да внуши грандиозните размери на водопада, творецът подбира три различни места за наблюдение. Зад каменната ограда “буйни къдрави снопове разпенена вода” падат в бездната и се превръщат във “воден елмазен прах”, в който се пречупват слънчевите лъчи и раждат багрите на дъгата. След това от канадския бряг се открива целият водопад сякаш е една“трептяща маса от къдрави снопове пяна” и най-накрая от острова на Трите сестри – “непрекъсната маса от ослепително блестяща пяна”.
Авторът сравнява дъното на водопада със същински ад. Градацията на глаголите – “нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност, снопове пяна се мятат като фонтани нагоре, воден прах обсипва целия водопад” създава представа за страшния хаос на водната стихия, падаща в дълбоката пропаст и още повече се засилва емоционалното въздействие. Облаци водна пара, като че ли се вкаменяват над водопада. Водата в тази картина е одухотворена. Това “чудо на природата” омайва, завладява, поразява Алеко. Потвърждение на това е сравнението с корабите, които изглеждат като малки черупки в дълбоката бездна.
“Четири часа изминават като четири минути”. Те не са достатъчни на Алеко, за да обгърне с поглед цялата красота и великолепие на водопада. Последен поглед и …
“Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надеждата още веднъж да те видя!” Така Алеко се прощава с това чудно видение.
Покорявани майсторството на живописеца. Великолепните сравнения “мятат се като фонтани”, “запенени къдрици”, оригиналните глаголи – “ври”, “кипи”, “беснува се”, “гърми”, “вкаменяват се”, епитетите – “елмазен”,”светлозелени ивици”, “тъмнозелена” внушават великолепната прелест на Ниагарския водопад.
Ниагара е “божие творение”, което кара човек да благоговее пред него, да се прекланя пред дивната му красота, да се чувства щастлив, но и малък, нищожен пред непобедимата мощ на природата.
Пътеписецът напуска рая, за да се върне към действителността. Обзема го тъга, но надеждата не го напуска. Вечният стремеж на човека към красота и съвършенство ще го връща отново и отново към този миг блаженство, на сливане между човек и природа.
Разочарован от действителността в Америка, от жаждата за пари и власт там, писателят обръща поглед към природата – съвършена и завладяваща със своето величие – и търси хармония между човека и природата.
Да, става, точно по темата ти е. Успех.
mersi mnogyyyyyyyy :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) na vsi4ki :-) :-) :-) :-) :grin: :grin: :grin: :grin: :oops:
Obsession
04-05-2008, 17:03
Да, по темата ти е, ама внимавай някой да не го копира същото, че такова мазало ще стане...
kuklichka_bg
04-05-2008, 17:38
pak prenebregvate 4i4o google za ko se nekoi trq da vi varshi rrabotata?!?!?
PF se nagotooooovoooooooooooooo