gothic_princess
04-06-2008, 10:07
Здравейте! " Любов и отмъщение " ми е зададена като тема , затова спешно се нуждая от материали!! Слагайте каквото можете , защото имам да пиша реферат :-o :? Благодаря на всички предварително :)
TinkyWinky
04-06-2008, 10:29
пробва ли да се разровиш изобщо за книжката, все от някоя тема ще извадиш нещо по твоята
не чакай наготово ;)
Ами може пък и това да добавиш:
Проблемът на възмездието в романа"Граф Монте Кристо"
Ал.Дюма-баща/1802-1870/ се нарежда сред най-ярките представители на френския романтизъм.Благодарение на творби като "Тримата мускетари"/1844/, "Граф Монте Кристо"/1844-1845/, "Кралица Марго"
/1845/,"Жозеф Балзамо"/1848/ тази "природна стихия"/както го
определя Мишле/ завладява въображението на поколения читатели.Не
само творчеството ,но и животът на Дюма са като вихър.Виждайки
"златната мина" в писането на "популярни романи" Александър Дюма се
впуска бурно в създаването им. Надарен с неизчерпаемо въображение,
Дюма сътворява незабравими герои с харизматично излъчване.Те,като
своя автор изминават дълъг и сложен път.Най-добрата илюстрация на
идеята за изключителност както в действията,така ив характера, се
явява граф Монте Кристо от едноименния роман.Той минава през
множество перипетии,воден от желанието да въздаде справедливо
възмездие на своите врагове. Началното запознанство и последното
сбогуване с героя са свързани с морето:един кораб го довежда, адруг
го отвежда. В духа на библейската символика пътуването е търсене на
спасителния бряг и едновременно с това търсене и откриване на самия
себе си. Трагичният обрат в живота на Едмон Дантес започва със
заговор. В навечерието на годежа си с красивата Мерседес героят е
обвинен в бонапартизъм и хвърлен в замъка Ив от прокурора Вилфор.
Там младежът среща абат Фариа ,който играе ролята на негов баща и му
помага да преодолее отчаянието си от затвора-място,място често
срещано в литературата от Романтизма То представлява катарзисен
момент в битието на героите в битието на героите ,които притежават
голяма духовна сила и свободен дух. Затова абат Фариа казва на
Дантес "Връщайки се към миналото, забравям за настоящето ;а като се
движа свободно и волно в историята ,вече не си спомням,че съм в
затвора." До този момент вътрешните терзания и противоречия на героя
са изнесени на преден план, докато по-нататък той става непроницаем
за останалите персонажи,защото те не са посветени в неговата
тайна.Затова те са и догадките:"Мислите ли,че графът в
действителност е такъв,какъвто изглежда?" Тайнствеността у графа е
двуизмерна,свързана едновременно и с миналото и с бъдещето.Зад гърба
му е ужасното изпитание,през което е преминал, а през
него-възмездието над враговете му. Затворникът Монте Кристо въвежда
в романа вселената на фантастичното,на мита,на фаталния и сатаничен
"свъхчовек",в която се вписва темата на възмездието.Дантес въплъщава
справедливостта чрез отмъщението."Аз бих причинил,ако можех,същата
бавна,дълбока,безкрайна и вечна болка,която изпитах"-казва той. В
душата му гори огън и страст.Разпънат между Бога и Дявола,той
преодолява едноизмерността на романтичните герои. Монте Кристо
въплъщава философията за "изключителния човек",характерна за целия
ХІХ век:от Шатобриян до В.Юго и Бодлер. Това определя неговия
цинизъм,сарказма, с който той се обръща към враговете си. По пътя на
отмъщението граф Монте Кристо открива късната любов,в която му е
трудно да повярва.Едно младо момиче му показва пътя на
опрощението.Пред нея той изповядва своите грехове:"От добър и
доверчив човек,аз станах отмъстителен ,прикрит, зъл или по-скоро
безчувствен като глухата и сляпа фаталност.Тогава достигнах до
целта:горко на тези,които срещнах по моя път." Но нещастията,на
които става свидетел,променят посоката на неговия живот.Тогава той
проронва и първите си сълзи,когато решава да пощади живота на сина
на Мерседес. Пред труповете на г-жа Вилфори нейния син героят
осъзнава,че вече не може да заяви "Бог е за мен и с мен" и взема
решение да спаси Данглар. От този момент нататък графът загърбва
свръхчовешката си същност,за да поеме пътя на християнското
опрощение. И след като оказва помощ чрез погледа на младия Морел и
на Валантин дьо Вилфор придобива покровителствената фигура на
бащата. Харизматичното излъчване на Монте Кристо е толкова силно,че
преди неговото потеглянеммладежът възниква:" Напуска ни не човек, а
Бог,който отново ще се възкачи на небето,след като е бил на земята
да твори добро." Така главният герой се сбогува с Париж, но в душата
му остава една неизлекувана рана,скрита зад маската на стоицизма.
Той се оттегля без злоба и гордост, но със съжаление,изпитвайки
чувство на угризение на мъките,които е причинил по пътя на
отмущението. Затова и неговият съвет към Мореч е да " Чака и да се
надява до деня, в който Бог ще благоволи да разкрие бъдещето пред
човека". А цената на това духовно извисяване е самотата. Граф Монте
Кристо преодолява всички препятствия,лишен от приятели помощници.
Вярно е,че той има двама бащи-един роден и един духовен:старият
Дантес и абат Фариа. По техния пример той става духовен наставник на
двамата младежи.Но споделено приятелство героят не открива..Изцяло в
духа на романтичния персонаж ,графът остава загадка за
другите,изживяваики сам духовната си драма. Умирайки като Дантес той
възкръсва като граф Монте Кристо. А по-късно започва обратния
процес-на разпознаването. Дори пред най-големия си враг ,Данглар,
той разкрива своята идентичност по драматичен начин,но не да си
отмъсти, а да му прости,защото самия граф се нуждае от опрощение. В
тези сцени на разпознаване и възкресяване Дюма преодолява
мелодраматизма,обръщайки особено внимание на миналото,на спомените
,на паметта. Затова героят е толкова впечатлен от надписа на стената
в килията,в която е лежал:" Боже мой,запази паметта ми".
Преосмисляйки преживяното,граф Монте Кристо продължава
напред,пречистен и прероден. В този богат образ Дюма съчетава своите
спомени за реални хора,своите мисли и чувсва за една бурна епоха от
историята на Европа. Неговите герои придобиват
гражданственост,стават символ на една изключителна духовност. Те
прескачат прага на своето време,като всички гениални
образи,създадени от писателското въображение и достигат до други
епохи.И сега те са част от нашата духовност,съхранявайки в тези
прагматични вермена полъха на Романтизма.
gothic_princess
04-06-2008, 13:32
аз се ровя от обяд в нета но за жалост нищо конкретно не намирам по темата затова сглобявам и добавям мои работи.Все пак благодаря :-)
Какви твои работи сглобяваш, нали ти дадох тема точно за "възмездтието", а ти имаш да отмъщението. Двете думи значат едно и също.